Поетесата Маргарита Петкова за Румен Радев: Гледа в очите. И слуша. И чува
Поетесата Маргарита Петкова отговаря на 5 въпроса на "24 часа" за президента Румен Радев.
1. Как според вас успява Румен Радев да удържа тежестта на всичко, през което премина през последните 3 г., в които трябваше да назначи 4 служебни правителства и да преживее атаките и от хора, които смяташе за съюзници?
2. Кое е най-силното послание от Радев, което сте чули за близо 7-те му години на държавния връх?
3. А най-голямата му слабост?
4. Какво трябва да промени и какво задължително да запази в изявите си?
5. Какво го отличава от предшествениците му - Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев?
1. Не мога да се поставя на мястото на президента, а и не искам, но мисля, че както казва народът, той има яка гърбина. Тоест подготвен е за тежестта на битието и се справя с предизвикателствата, неизбежни и непредполагаеми. Въпреки че едва ли има нещо, което не е “прогонил” (военен термин е, ако някой не го знае - проверил, в кратце) предварително. И все пак 4 служебни кабинета са не съвсем предвидими, докато предателствата би следвало да са очаквани.
Президентът Радев е безспорно умен мъж, действията му са с поне три хода напред, вижда шахматната дъска в цялост, а не играе на лапанка. Не виждам как по-добре би се справил в тази държавна и международна обстановка друг от познатите ни президенти.
2. Особено харесвам това, че той не отправя гръмки декларативни послания и не засипва народа си с водопади от изящна словесност. Аз съм човек на думите и виждам много ясно кухините зад тях. При Радев няма празно в изказа и значението, всичко е пределно точно и ясно, ако слушаш, разбира се. Обвиняват го, че е сух, неемоционален, ами той не чете помпозни слова от листче, говори това, което мисли без шикалкавения и фалшива екзалтация. Който иска красиво изиграни монолози, да върви в театъра. България е в конкретна историческа обстановка и са ни нужни конкретни действия, не сладки приказки. Посланието на президента е преди всичко в неговото поведение. Затова го подкрепя не електоратът, а Народът.
3. По принцип най-голямата слабост на всеки нормален човек са децата му, семейството, близките. Разбирам, че въпросът всъщност е с какво не се е справил в работата си като държавен глава. Знаем, че по конституция президентът е такъв на всички българи, а не обслужва интересите на партии и коалиции. още по-малко чужди интереси. Това далеч не всички електорални единици го разбират. Когато си под кръстосания огън на нападките “натовски генерал” и “русофил”, как да обясниш очевидните обстоятелства - България е в ЕС и в НАТО, а по-голямата част от народа помни историята си и държи на славянството и православието. Няма как, нали? Радев не лавира, уважаеми, а отстоява позициите в интерес на родината си.
4. Това, което е в рамките на основния ни закон, президентът го спазва. От това не отстъпва и няма да отстъпи. Както задължително ще работи в интерес на отечеството, макар и противниците му, и привържениците му невинаги да са наясно с действията му. Но между “Осанна!” и “Разпни!” преминава житейският път на всеки един от нас. А знайно е дето камъни се хвърлят само по плодни дървета.
5. Мога да кажа единствено - когато говори с някого, независимо какъв е, Радев гледа в очите. И слуша. И чува. При това, колкото и да го замерят с хули и клетви, не сме видели доказателствен материал за неспазване на етикета, ловджийски трофеи, нерегламентирани афери, непознаване на географията и историята на България и да не навлизам в подробности все пак, пред очите ни са се случвали. Фактът, че два пъти печели президентския мандат в пряк избор с категоричен и неопровержим брой гласове, е достатъчно красноречив. А пред фактите... За мен мерило в битието на всеки трябва да бъдат три думи - чест, доблест, достойнство. Изпълнени със съдържание, а не с празнодумство. Румен Радев се ръководи от тях.