Полицаите ще попълват въпросник след сигнал за домашно насилие, МВР ще следи за всеки случай
9 от 10 жертви оттеглят жалбите или се отказват от показанията по време на разследването
Полицаите, които се отзовават на сигнали за домашно насилие, ще попълват въпросници за конкретните случаи, а след това ще ги изпращат в националната полиция, за да се проследи историята на всеки. Това обяви главен инспектор Десислава Викторова по време на дискусията “Мерки за борбата с домашно насилие и насилие, основано на пола, в България”, организирана от фондация “Асоциация Анимус”.
200 полицаи са обучени по проект, финансиран от Норвежкия механизъм. Екип от няколко институции обучава униформените как да работят по това престъпление.
Татяна Камбурова - жертва на домашно насилие, разказа историята си, включително за пасивността на полицейски служители, когато е подавала сигнали (какво още каза тя - виж в карето долу).
10 хиляди въпросника ще бъдат раздадени на служителите на МВР
след 21 юни, когато ще бъдат съгласувани с Института по психология към ведомството. В рамките на този проект ще се изгради и информационна система, където ще бъдат въведени всички казуси с домашно насилие и престъпления на основа на пола, каза още Викторова. Проектът на МВР не е приключил, защото законът за домашното насилие не беше приет в 48-ото народно събрание. Сега той е на второ четене в парламента. Депутатите ще го гласуват окончателно на 28 юни.
“Неизбежност, адекватност и своевременност. Лицата, които преживяват домашно насилие, искат да знаят, че ще има справедливост”, заяви Десислава Викторова.
Вицепремиерът и външен министър
Мария Габриел поиска разширяване на кръга на жертвите,
единна база данни за случаите, повече кризисни центрове и лесен достъп до правосъдие.
“Тъжно е, че всяка трета жена е била жертва на насилие от страна на интимния си партньор в Европа. Над 20% от жените в ЕС са жертва на насилие. Има ръст на насилието онлайн”, обяви Габриел. Според нея всяка втора жена е жертва на кибернасилие.
Жертвите на домашно насилие оттеглят 9 от 10 подадени сигнала заради страх, психическото си състояние и защото не вярват, че ще има правосъдие. Данните изнесе Татяна Бугурова. Според нея законът, който ще бъде приет, е голяма крачка напред.
“Голям е проблемът със системността при домашното насилие. Трябва да докажем всяко едно деяние, не само твърденията на пострадалия. Не може да има присъда само по думи. А това са престъпления, които се извършват на 4 очи”, каза зам.-ръководителят на Софийската районна прокуратура Борислав Георгиев. Той също посочи проблема с оттеглянето на жалбите на пострадалите и потвърди, че 9 от 10 случая са такива.
“При мярка за неотклонение тя казва: “Пуснете го, той сгреши,
аз го обичам”, коментира прокурор Георгиев. Според него разследването трябва да продължи въпреки оттеглянето на жалбите на пострадалите и отказа от показанията им.
110 000 сигнала и 10 000 заповеди за защита от домашно насилие има за последните 3 години, сочи анализът на Благородна Макева, бивш зам.-директор на националната полиция, която сега работи с различни неправителствени организации. От всички сигнали и заповеди за защита са регистрирани само 1329 престъпления, регистрирани за 2022 г.
“Което значи, че няма ефективен контрол”, каза Макева. Тя посочи, че докато е готвила доклада си, убитите при домашно насилие жени от 12 са станали 13.
Омбудсманът Диана Ковачева обърна внимание, че и до днес се водят спорове в парламента за психическо и икономическо насилие, както и за липсата на статистика.
“В една българска област са регистрирани 5 случая на домашно насилие за месец - баща върху дете, син върху баща, съпруг върху съпруга, но повечето остават незабелязани.
“Ковид изсветли домашното насилие. Всяка година случаите се увеличават с 10%. Трябва да има ясни и възпиращи санкции. Бавното правосъдие отчайва жертвите. Има въпроси, които остават извън обхвата на законопроекта в парламента. Децата също са жертви на домашно насилие, защото стават свидетели и това ги травмира за цял живот”, подчерта омбудсманът Диана Ковачева. Тя припомни, че България е осъдена в Страсбург. Последно през май Европейският съд по правата на човека ни наказа, защото не е защитено 15-годишно момиче, пребито от приятеля си. Според Ковачева се очаква да има още жалби срещу България.
“Всяка десета жена признава, че е насилвана. Най-много са обект на психически тормоз. Трудно се говори за физическо и сексулно насилие. Увеличило се е наполовина по време на пандемията. Грижата за жертвите трябва да е качествена”, смята социалният министър Иванка Шалапатова. Според нея трябва да се работи върху предразсъдъците и усещането за страх у жертвите и хората, които са били свидетели на домашно насилие, но не са съобщили на институциите.
“Хората, които работят в подкрепа на жертвите, трябва да направим така, че да има достатъчно места за това. Сега разбирам за закриването на тези услуги”, добави Шалапатова. А зам. правосъдният министър Юлия Ковачева посочи, че
в закона за домашното насилие трябва да се включи и бездействието
“Липсата на грижи за децата в уязвимо положение трябва да бъде отчетено като форма на отрицателен ефект в семейството”, категорична е Ковачева.
“Момичетата най-често са обект на домашно насилие. Всяка трета жена е била жертва по данни на ООН. Всяко второ дете е било жертва на насилие, преди да навърши 18 г. При тях най-често е психическо. Насилието срещу деца и жени са две страни на една и съща монета. Трябва да се борим с причината, не със симптомите”, заяви Кристина де Брой, която е представител на “Уницеф” за България. Тя посочи, че икономическата цена на домашното насилие стига до 3,7% от БВП в някои държави и е общо 7 трилиона долара годишно за целия свят.
“Уницеф” подкрепя детски центрове за жертви на насилие у нас в София, Шумен и Монтана. През тях са минали 3000 деца.
“Уницеф” и “Анимус” работят и по ресурсен център за работа с жени и деца, жертви на насилие.
На форума дойде и Екатерина Захариева, която като министър на правосъдието подписа Истанбулската конвенция срещу насилието над жени. Категорична е, че отново би го направила, и призова за борба с фалшивите новини за документа и погрешно наложените у нас стереотипи.
“Колкото и перфектен закон да направим, колкото и конвенции да приемем, не се ли преборим със стереотипите и предразсъдъците, няма да сме успешни. Със закона за домашното насилие решаваме въпроси с фактическото съжителство, достъпът до правосъдие, правим първа крачка да задължим всяка интитуция за 24 часа да придвижи молбата. Заложени са обучението, координационен национален съвет, правим много и за съдебната фаза. С колегите от ПП-ДБ сме направили и нови предложения след първо четене”, увери Екатерина Захариева.
“От името на ПП благодаря на всички, които работиха за тази кауза. Вашето говорене помага на хората в парламента, където е най-големият проблем, да осъзнаят истината. Законопроектът ще се гледа на второ четене на 28 юни. Тази седмица трябваше да се изчистят текстовете с фактическото съжителство и интимната връзка така, че да се подкрепят от атлантическото мнозинство”, заяви Лена Бориславова, която е ангажирана с каузата на неправителствените организации от години.
В края на дискусията Благородна Макева обърна внимание на два проблема, които засягат домашното насилие. Според нея е време да се преименува глава “Разврат” в Наказателния кодекс , защото травмира жертвите, а при сексуалните престъпления признанията и говоренето за тях е много трудно.
Макева призова и за по-тежки наказания при изнасилването между брачни партньори, защото сега няма самостоятелна норма.
Татяна: Преживях всичко,
но спасих сина си от баща му
Преживявала съм всичко - сексуален тормоз, принуда, замеряне с камъни, рязане на гуми на автомобил, палеж на апартамент, ежедневни заплахи за убийство, физическо и интернет следене, борба с институции, дори фалшифициране на документи от социални служби, забрани, дела, безпаричие. Но най-драматичното преживяване остава спасяването на детето ми от ръцете на насилника.
Разказът пред министри, депутати и магистрати е на Татяна Камбурова. В нейния случай насилникът е бившият ѝ съпруг. Когато се развеждат, 3-годишният им син останал при нея. Съдът определил редовни срещи с бащата. Когато детето отишло при него, тя получила обаждане да отиде и да го вземе, но сама, без полиция. В паниката си Татяна се обадила в МВР. Присъствието на униформените ядосало мъжа и тормозът продължил.
Днес синът на Татяна е на 6 г. и според нея не помни тормоза.
Надявам се момчето ми един ден да намери път към баща си, а не да бъде следващият опасен агресор. Това, че още не съм убита и натъпкана в куфар, не ме прави жива и пълноценна, защото тормозът върху мен, родителите и детето ми продължава вече четвърта година. Използвам тази трибуна да ви кажа: Работете за каузата, все едно помагате на своите дъщери, сестри или майки, каза Татяна. Битката между нея и бившия ѝ съпруг продължава в съда.