ДПС и Пеевски - недочегъртаната неизбежна необходимост
От началото на протестите през 2020 г. и два последвали напълно безплодни парламента революцията се опита да изчегърта ГЕРБ от властта. Като ръчен багаж към тях се пришиваха и ДПС. Възторженото усилие продължи с променлив към затихващ успех и при кабинета „Петков“.
През цялото това време ДПС стоеше отстрани и като китайска капка повтаряше приоритетите си – диалогичност, заедност, съгласие, компромиси. Но по традиция те, заедно с ГЕРБ бяха обявени за съвършеното, завършено зло в политиката и живота на страната като мафия, кражби, обръчи от фирми, феодализация, корупция, влияние върху съдебната власт и т.н. И разбира се лицето на всички обвинения и техен събирателен образ беше Делян Пеевски.
Е, дойде време по неизбежна необходимост да се заобичаме, макар и с отвращение, с политическия враг.
Но думата ми е за друго. Затова, че ДПС за пореден път си изигра картите брилянтно. Само преди месец картината изглеждаше меко казано различно. А тя е ПП/ДБ срещу ГЕРБ. Хората на Карадайъ ясно и публично заявиха, че искат да влязат във властта. Чия – почти нямаше значение. ДПС са известни с това, че държат всички врати отворени. Ако някой доказва гъвкавостта на либералния център, това са те.
В процеса на най-после започналите преговори, ДПС даде ясна заявка и подкрепи евентуален коалиционен кабинет на ГЕРБ. Картинката беше изрисувана до рамката, докато БСП не се врътна и развали достлука. Защо го направи – един Гешев знае…
Но ДПС е солидна партия с 30-годишна история. Когато видя, че след договорката между ГЕРБ и ПП/ДБ не може да бъде пряко във властта, тя се яви на сцената, за да напомни, че е незаобиколим фактор. Направи го с категоричен удар по знамето на т.нар. либерални партии – чрез съдебната реформа.
Изведнъж се оказа, че тези, които най-много говорят за съдебна реформа, които стават и лягат с идеята за по-добра, обективна и некорумпирана съдебна система всъщност са едни прзнодумци.
Да, определението е тежко, но се оказа, че ДБ нямат проект за реформа и единственият всеобхватен проектозакон за съдебна реформа е внесен от ДПС.
Нещо повече – внесен е преди почти 2 години, неглижиран е незнайно защо, въпреки че е съгласуван и в ЕК и със становище от вездесъщата Венецианска комисия. А от ДБ внесоха един нескопосан и поправян закон за разследването на главния прокурор и нищо повече. Дори самият закон е спорен, докато не се произнесе КС. Аз не зная дали думата „резил“ в случая е точна, но ако искаш да спечелиш от тотото, поне си попълни фиша.
За ГРБ е излишно да напомням – те уж искаха дори да лидират съдебната реформа, но и сега не знаят в какво точно се изразява тя и нямат свой ярък представител, който да я защитава.
Така или иначе и двете големи коалиции бяха наясно, че за приемането на съдебните правила ще им трябва допълнителна политическа подкрепа.
Това беше и продължава да е перфектната територия, на която да се изяви ДПС и да обърне медийното внимание изцяло върху себе си. В това число и върху Пеевски – формалният и безусловен № 2 след председателя Карадайъ в парламента. За останалото можем само да гадаем. Но нищо важно и съществено в ДС не става без знанието и одобрението на Доган. И в един момент, въпреки всекидневните политически и съдебни скандали, ДПС влезе в кръга на медийно и политически незаобиколимите фактори.
Но каквото и да стане – ДПС пак са в играта. И на финала - на „Росенец“ всичко е спокойно.