Сбогувахме се с Петър Анастасов, който превърна българското слово във вълшебство (снимки)
Творци, много творци изпълниха ритуалната зала на централния траурен парк в Пловдив, за да склонят глава и да се сбогуват с големия поет и драматург Петър Анастасов. Той си отиде на 80 г. след продължително боледуване.
"Никога няма да забравя как ми подаде ръка, когато бях едва 24-годишен и ми издаде първата стихосбирка, когато беше начело на издателство "Христо Г. Данов", спомни си поетът Александър Секулов.
Да отдадат последна почит, дойдоха поетите Божана Апостолова, Иван Странджев, Йордан Велчев, Антон Баев, Недялко Славов.
"Горкият Пешо! И той си отиде", промълви Божана и му остави 4 червени рози. Театралите Стефан Попов и Мария Генчева също се поклониха пред големия творец. Издателят Стойо Вартоломеев, литературният критик Владимир Янев, бившият кмет Спас Гърневски също дойдоха да го изпратят.
Какъв ум, какъв талант, каква вселена, бяха най-честите думи на присъстващите.
Съпругата Светла, както и синовете Георги и Кирил, и внуците приемаха искрените съболезнования на десетките присъстващи. Да се поклони, дойде и зам.-кметът по културата на Пловдив Пламен Панов.
Председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов каза, че Анастасов е превърнал българското слово във вълшебство.
Едва сдържаща сълзите си, снахата на поета - Веселина Стоянова-Анастасова, прочете едно от емблематичните му стихотворения "В полунощ".
В полунощ ще си взема трикракото столче
и ще седна край Млечния път.
Аз опитах от всички наслади и повече
не желая да служа на своята плът.
Поживях на земята, за нищо не плача –
само дето пропуснах да бъда щастлив.
Но ще бъда навярно, когато палача
се надвеси над мене добър и вежлив.
И навярно под лудата лунна секира
ще усетя в един възхитителен миг,
че човекът се ражда, когато умира
и с това е безсмъртен, с това е велик.
Аз отвикнах от близкия край да се плаша,
много свои неща не довърших докрай,
но докрай ще изпия отровната чаша,
а пък вие решавайте – ад или рай.
А сега ще запаля цигара от горест,
обгорен от поредната земна беда
и ще хвърля кибритена клечка отгоре,
а пък долу ще мислят, че пада звезда…
Светъл път, поете!