Омбудсманът: Законът за личния фалит „изпуска“ длъжниците на ток, парно и вода
Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище в Комисията по правни въпроси, в Комисията по въпросите на Европейския съюз и Комисията по икономическата политика и иновациите в Народното събрание по Законопроекта за несъстоятелност на физическите лица, в което за пореден път подчерта важността от приемането на такъв закон, който ще даде втори шанс за добросъвестните длъжници.
България е единствената в ЕС, която няма действащ закон за т.нар. „личен фалит“, а страната ни е на едно от челните места по лоши кредити в Европа, съобщиха от пресцентъра на омбудсмана.
В становището си проф. Ковачева изразява подкрепа, но обръща внимание, че за да постигне желания ефект, законопроектът трябва да предлага гъвкава, прозрачна и достъпна процедура, като отчита възможността за предоставяне на втори шанс на добросъвестните длъжници и погасяване на поне част от задълженията им, за да бъдат удовлетворени, макар и частично, и кредиторите.
Тя посочва, че трайните затруднения и дори невъзможност на гражданите да покриват дълговете си, води до социални и здравни проблеми, до социално изключване и изолация, а доброто финансово състояние на хората е съществен стимулиращ фактор за икономиката, тъй като високото ниво на потребление е предпоставка за стабилност и икономически растеж.
Акцентира, че сред целите и принципите на закона на първо място трябва да се постави защитата на правата на добросъвестните физически лица, изпаднали в трайни финансови затруднения, и да се търси баланса с правата на кредиторите, за да получат те справедливо удовлетворяване, като в същото време се гарантира възможността за възстановяване на социалната и трудовата активност на задлъжнелите граждани.
Допълва, че добросъвестността е един от най-важните елементи на закона, за да не се допусне недобросъвестни длъжници да получават опрощаване на дълговете си и да злоупотребяват с производството.
„Както вече съм посочвала, важно е да се изследва поведението на длъжника както преди, така и по време на самото производство. Преценката за добросъвестността следва да обхваща вида и размера на задълженията, техния произход, периода на неизпълнение, поведението на длъжника и опитите му да изплати задълженията си“, категорична е проф. Ковачева.
Тя посочва, че според законопроекта добросъвестен е длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своите действия не уврежда умишлено или поради небрежност интересите на кредиторите си.
Диана Ковачева предлага промяна в обхвата на законопроекта. Според нея би следвало нормативният акт да намери приложение и по отношение на хората със свободни професии, да се отнася за длъжниците с по-малък размер на дълговете от предвидения, както и да допуска погасяване при вземания, обезпечени с ипотека.
„Ограничението, предвидено по отношение на общия размер на дълговете, който не може да бъде по-малък от 10 минимални работни заплати, т.е. към настоящия момент - 7 800 лв., изключва в повечето случаи граждани с неплатени битови задължения за ток, вода, парно“, посочва омбудсманът.
Общественият защитник не се съгласява с предвиденото - да не се прекратява производството и да не се погасяват по давност дълговете, ако масата на несъстоятелността не е изчерпана.
„Това означава, че ако има неосребрено имущество, което е секвестируемо, но е непродаваемо, длъжникът няма да може да се възползва от възможностите на производството, дори да е добросъвестен“, аргументира се омбудсманът.
Проф. Диана Ковачева подчертава още, че е важно да се обърне внимание отново и на размера на разноските, които трябва да поеме задълженото лице, включващи държавната такса; възнаграждението на синдика; разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата; определената издръжка на длъжника и на неговото семейство.
„Само по отношение на синдика сумите, които следва да плати длъжника, са в размер на: еднократно възнаграждение от по една минимална работна заплата за извършване на всяко от следните действия: 1. съставяне списък на приетите вземания; 2. извършване на опис на имуществото и установяване на масата на несъстоятелността; 3. изготвяне и предлагане на план за погасяване на задълженията на длъжника; 4. изготвяне на сметка за разпределение; за всяко действие за осребряване на масата на несъстоятелността синдикът има право на възнаграждение в размер на 5 на сто от стойността на осребреното имущество; плаща се и допълнително годишно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата при одобряване на годишен отчет за дейността на синдика“, пише омбудсманът.
Допълва, че ако производството е образувано за най-ниската предвидена обща стойност на задълженията от 7 800 лв., то само разходите за синдика, без да се включва възнаграждението му от 5% от стойността за осребреното имущество, ще са половината от размера на задълженията към кредиторите. Още повече, възнаграждението в размер на 5% от стойността на осребреното имущество се изплаща при постъпване на приходите от осребреното имущество.