Инфлацията пада, но цените - не
- Започна процес по дезинфлация. Ако не се случи пак някой шок, това ще продължи около 2 години
- Олиото сега е по-евтино, отколкото преди година, но сравнено с безбожните цени от 7-8 лв.
Слънчогледовото олио в България се оказа единственият хранителен продукт в Европа, чиято цена в момента е по-ниска, отколкото преди една година. Това съобщи Евростат преди седмица, публикувайки пълен преглед на движението на цените на основни хранителни продукти от над десетилетие, като някои данни са дори от 2005 г. насам.
Единствено в България от целия Европейски съюз цената му
отбелязва спад - тя е с 1% по-ниска на годишна база, докато в останалите страни членки все още се покачва.
Но радостта е доста преждевременна – олиото е по-евтино само ако го сравним с май миналата година, когато пазарът полудя и бутилката се продаваше по 7 и дори по 8 лева. Напоследък може да се намери и по 3,50 и дори 3 лева за литър.
Всъщност ако се разгледат графиките за годишното поскъпване на олиото, а и на храните изобщо и се сравни средното за ЕС нарастване с българското, картинката е по-скоро тъжна.
Когато цените тръгнат нагоре, те сякаш се качват със скоростен асансьор, а у нас – дори с ракета.
Сега е започнал обратният процес – инфлацията намалява, но не и самите цени с някои изключения. Икономистите наричат това “дезинфлация”, а когато самите цени тръгнат надолу, ще имаме “дефлация”.
Само че процесът е много бавен и бумът затихва толкова постепенно, че сякаш по обратния път се ползва стълбището или някакъв бавен ескалатор.
Всички прогнози за нивата на инфлацията сочат, че индексите ще стигнат до нормалните си размери от 2-3-4 процента годишно най-рано в края на 2025 г. И то ако няма други външни шокове, каквито бяха пандемията и войната в Украйна. И не се случи нещо с горивата.
Най-скоро поевтиняване може да видим при зеленчуците. От средата на май нататък ще има постепенно успокояване на цените на домати, краставици, зелени салати и други зеленчуци, като след месец-два може да видим цени като през миналото лято, но не и по-ниски, каза за “24 часа” Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.
Според него световните пазари на основните хранителни суровини в момента са спокойни, дори някак смачкани. Няма голямо търсене, има сравнително големи запаси, а и реколтата почти никъде в северното полукълбо не изглежда да е заплашена от нещо и ще е добра.
Други хранителни продукти като хляба например, месото и месните продукти и млечните обаче
много трудно ще се върнат на предишните си равнища
От една страна, години наред цените у нас бяха с около 30% по-ниски от средните за ЕС, а няма как да сме част от европейския пазар и да ги поддържаме вечно толкова ниски. От друга страна, пекарите, млекопреработвателите и производителите на месни продукти се принудиха да увеличат неимоверно много заплатите, за да задържат малкото си специалисти, каза Иванов.
Млекопроизводителите например са увеличили заплатите на работниците си със 100% в сравнение с година по-рано, докато средният индекс на нарастването им в страната е малко над 17% за същото време. В месопреработвателните предприятия на практика няма заплати под 2 хиляди лева месечно, освен може би на най-ниско квалифицирания персонал.
Анализирайки случилото се миналата година, според него една от причината за безумното покачване на цените на храните навсякъде в Европа се корени в това, че Франция, Германия и донякъде Италия
са се презапасили с основни хранителни суровини,
особено зърно, царевица, слънчоглед, но и захар, какао и др. В момента, когато сме в навечерието на новата реколта, това създава огромни складови запаси и затова поне в близко бъдеще цените на тези суровини няма как да се покачват.
Например пшеницата на Чикагската борса, която миналото лято бе достигнала 570 долара за тон, сега се търгува за 220 долара, което е дори под нивата от 2018 г.
В същото време обаче през последните месеци бразилският реал поскъпва спрямо долара с много бързи темпове. В същото време Индия, която е вторият след Бразилия световен производител на захар, ограничи износа, което създава напрежение на този пазар
и цените на захарта вървят нагоре
Само че подобни неща се случват редовно на различни пазари дори и в спокойни времена, когато няма геополитическо напрежение.
В момента например цените на превозите по море струват едва около една десета от стойността си през 2020 г., което засилва световната търговия.
Според Иванов много малко икономики в света позволяват цените на основните хранителни продукти да имат бързи трендове, когато тръгнат надолу. Това са САЩ, Нидерландия, Германия, Великобритания и още няколко, които имат много развита търговия.
Ние сме в тази компания едва от 2007 г. насам и у нас грубият капитализъм все още не си е отишъл, каза той.
Липсата на редовно правителство също си казва думата по отношение на цените, защото напоследък се активизират търговци, които не се спират пред нищо, за да си увеличат печалбата.
Освен това търговията по стоковите борси и тържищата е много вяла, производителите почти ги няма там и на практика у нас особено
плодовете и зеленчуците идват главно от близката чужбина
Това също надува цените и пречи те да се върнат по-бързо поне към равнищата си от началото на 2022 г.
Първите маркетингови изследвания за 2023 г. показват също така, че въпреки скъпотията
вече няма спад на реалните обеми продадени хранителни стоки
Според изследване на NielsenIQ на българския пазар през първото тримесечие освен 22% ръст на оборотите на търговците на такива стоки има и за първи път леко - едва 1,4%, увеличение на обема на продажбите. През цялата 2022 г. продадените хранителни стоки намаляваха като количество, независимо че заради скъпотията самите обороти на търговците растяха.