Кажи си, Валери!*
Високомерието към гръцката демокрация е неуместно
Като кажеш за някого, че много го уважаваш, това обикновено е прелюдия към непозволен удар. Така постъпи с мен Валери Найденов.
Аз също го уважавам - за тънкия му хумор, за ерудицията му, за постоянството. Малко ми е досаден с налагането от години на мажоритарния избор като магическо решение на проблемите на България. Но не оспорвам мнението му, защото той и не търси чуждо мнение.
Валери сам се оценява като апостол на американската журналистика в България. Има нещо вярно, стига да не е примесено с мутренски непукизъм и байганьовски цинизъм.
Не, аз няма да го нападам, но заради читателите на уважавания вестник ще внеса малко яснота по темата. Той е
възмутен от това, че гръцкият лидер на “Нова демокрация” Мицотакис не бил доволен от 40-те процента,
спечелени на изборите, и искал чрез системата за бонуси на извънредните избори да управлява самостоятелно или “бей гиби”, както пише Валери. Самостоятелното управление е носене на цялата отговорност, но според нашия автор искал “да стъпи на гърба на населението”. На Иван Гарелов това много му харесало и го препоръчал на нашите политици по телевизията.
Да, препоръчах им да следят как един месец гърците ще се гънат при старата система и какво ще се промени след новите избори при възстановената система на бонусите. Да видят плюсовете и минусите.
И тук избухва гневът на Валери Найденов - “откъде накъде трябва да вземаме уроци от двойкаджиите на демокрацията”. И в употреба влиза пролетарският речник против олигархията, която мамела народа и довела Гърция до национална катастрофа. Затова “гръцката демокрация е отрицателен пример”.
Гръцката демокрация е на повече от 2000 години и от нея са се учили всички модерни демокрации. Високомерието тук е най-малкото неуместно. През 1967 година в Гърция бе извършен военен преврат, за да не се позволи идването на власт на коалиция от Центъра и Обединената левица.
След падането на хунтата бе въведена и тази система на бонусите, защото страната се нуждаеше от стабилност след управлението на “черните полковници”.
Разбира се, тази система не е магия, която решава всички проблеми. Повтарям, тя само носи стабилност, когато една страна се нуждае от това. А от какво друго се нуждае сега България? Нали целият хал, на който сме, се дължи именно на липсата на стабилно управление.
Сега идва моментът Валери да подчертае преклонението си пред Запада. Като ме срещне, щял да ме пита защо не препоръчвам да се учим от отличниците като Англия, Франция, Канада, Швейцария или поне от Германия? Защо баш от Гърция?
Ами точно от тях се уча. Нали в повечето от страните с развита демокрация на власт се сменят обикновено две партии или коалиции, които имат сходни стратегически цели, но се различават по пътя, който води до тяхното постигане. Дали са лява, или дясна, либерална или консервативна, демократична или народна, няма значение. Но
как да се постигне това уедряване на партиите около някакъв естествен център?
Ами именно чрез такава система на избори, която да ги подтиква да се съюзяват със себеподобните формации. Толкова ли е трудно да се проумее това? Някои колеги също задават въпроса защо да не приложим тази система у нас - Иван Бакалов, Тома Биков и други.
Валери Найденов също се пита как е възможно да убедиш някого в очевидната истина, “ако му се плаща да не бъде убеден”. Ето как, вместо да дискутираме по същество, той прибягва до изпитаното средство – клеветата (да припомням ли за “партийната книжка” на Софиянски).
Дали това не е признак, че се връщаме и към “журналистиката от 90-те години”?
Не искам да те срещам, Валери. Давам ти шанс тук, на това място, да ми отговориш “Кой ми плаща, за да препоръчвам системата на бонусите? Кой?”.
Кажи си, Валери!
* Тв водещият отговаря на статията на Валери Найденов “Ако ПП и ГЕРБ минат под венчилото, бракът ще е до гроб”, публикувана в “24 часа” на 24 май.