12 юни - целта е да не спрат заплатите и да не се бави ръстът на пенсиите. Какво ще изберат депутатите
- Законът предвижда “бюджет по инерция" или “бюджет на нулата”
- Ако няма решение, отпадат много плащания и разходната част ще олекне с 10 млрд. лв., а към приходната ще се добавят 300 млн. лв.
Юни месец, между 10 и 14-и, ние ще спрем да плащаме! Държавата няма да може да си плаща дори заплатите и пенсиите. И няма как да се работи по бюджета, защото бюджет се работи от мнозинства, които трябва да носят отговорност за него. Без правителство бюджет не се гледа и няма да се гледа, заяви в петък в кулоарите на парламента лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
След 10 юни, когато изтича удължителният закон за бюджета, на практика от понеделник, 12 юни, държавата няма да може да се разплаща, добави ден по-късно служебният икономически министър Никола Стоянов пред БНТ.
И обясни защо: ако няма приет бюджет, а е изтекъл удължителният срок, трябва да се върнем към нулево салдо, т.е.
може да се харчи само ако бюджетът е на плюс
Когато е на минус, няма право да харчи нищо. Това би довело до невъзможност за изплащане на заплати. За юни пенсиите ще бъдат платени до 10-о число.
На теория изтичането на удължителния закон би довело до спиране на всички плащания, каза Стоянов
Да се тревожат ли пенсионерите и чиновниците на бюджетна заплата? А получаващите социални плащания? А общини, болници и училища, които получават трансфери от бюджета?
Потърсени от “24 часа” водещи финансисти и икономисти успокоиха- категорично, че
няма такава опасност
Два са възможните варианта, ако до юни няма решение. Първият - служебният кабинет внася решение за ново удължаване на сегашния и парламентът го гласува, преди да се разпусне. Вторият - служебният кабинет иска от парламента бланкетно разрешение да продължи да събира приходи и да извършва разходи и трансфери до приемането на нов и може да го получи в рамките на един ден.
За това, че служебният кабинет обмисля вариант за повторен удължителен бюджет, намекна наскоро премиерът Гълъб Донев. Към днешна дата официално решение за това няма, макар и експертите на финансовото министерство да са готови с такова предложение, споделят информирани източници.
То зависи от хода на събитията в парламента. Изказването на икономическия министър също не показва готовност за внасяне на бюджетни разчети, въпреки че инициативата трябва да бъде на кабинета.
Защо няма опасност от спиране на изплащането на пенсии и заплати?
Ситуацията наистина е уникална, такъв казус до момента не сме имали. Опасност от спиране на плащанията на пенсии и заплати няма, категоричен е членът на фискалния съвет и бивш заместник финансов министър Любомир Дацов.
И се аргументира: според чл. 87 от Закона за публичните финанси, който определя правилата за действие на бюджета, кабинетът
може да поиска бланкетно разрешение от парламента
да продължи да събира приходи и да извършва разходи и трансфери до размера на събраните приходи. А също и за поемане на нов дълг, ако вече е надхвърлен лимитът по предишния бюджет. За това време се забранява на всички бюджетни организации да трупат нови задължения за разходи.
Пак според същия закон пенсиите и заплатите са определени като приоритет номер едно за плащане, което означава, че могат да бъдат пренасочвани и спирани други плащания включително капиталови, за да бъдат погасявани те, категоричен е финансистът.
Икономистът Петър Ганев също обясни, че опасност за пенсии и заплати няма. Ганев добавя и едно важно допълнение:
тримесечният срок тече само когато има действащо Народно събрание,
което означава, че от първото удължаване на действащия бюджет трябва да се извадят месеците без избран парламент. Едва след тази дата удължителните разпоредби на бюджета не могат да се прилагат без ново решение на парламента.
Казано по-просто, ако в парламента не се заемат с приемането на бюджета през следващата седмица, министърът на финансите най-вероятно ще внесе нов удължителен закон, за да спази разпоредбата на закона, обяснява Ганев.
Най-катастрофалната ситуация Ганев описва така: следва да разгледаме безумния сценарий, в който
депутатите отказват да гласуват
по подобно предложение и ни пращат в институционална бюджетна криза. Ако Народното събрание не приеме нов удължителен закон или решение по чл. 87 от закона, след 10 юни разпоредбите на бюджета не са в сила и съответно централното правителство няма да може да прави плащания и трансфери. В случая не говорим за “бюджет на нула” или “бюджет по инерция”, а за техническо блокиране на централното правителство.
Законът за публичните финанси решава и друг казус - ако лимитът за поемане на нов дълг е надхвърлен. За да прави плащанията по дълга и да не обяви дефолт, държавата може да поема нов дълг и над лимита, но само до размера на погашенията по стар, чийто падеж изтича.
При т.нар. технически блокаж на кабинета, който се реализира, ако парламентът откаже да удължи сегашния и няма поискано бланкетно разрешение, НЗОК и НОИ
ще могат да правят частични плащания,
тъй като имат собствен бюджет и приходи, но също зависят от трансферите от държавата. Има и опция, при която Надзорният съвет на НОИ да увеличи пенсиите по швейцарското правило от 1 юли, но добавката към пенсиите от това индексиране да се дължи, а те да се изплащат в сегашния им размер, обяснява Ганев.
Експерти подсказват и друг вариант - авансово превеждане на трансферите от бюджета за три или повече месеца към НЗОК и НОИ, за да се избегне подобна опасност.
Икономистът Калоян Стайков коментира и твърденията, че ако няма приет бюджет до юни, ще се наложи да се вземе заем от МВФ.
Без да се приеме бюджет, не може да се увеличи лимитът за нов дълг и ще се правят разходи до размера на приходите. Това би довело да заем от МВФ само ако имаше падеж на дългови плащания, който не може да се финансира от текущите приходи или от фискалния резерв. Такъв има през юли, но той е в размер на 350 млн. лв., което не е непосилна задача. А и за да се тегли заем от МВФ, също трябва разрешение на парламента, смята Стайков.
Всички експерти подчертават, че парламентът може в рамките на 1-2 дни да вземе нужното решение
- или удължаване на сегашния бюджет, или бланкетното разрешително за служебния кабинет.
Все пак Петър Ганев допуска, че е възможно картата с блокирания бюджет да бъде играна до последно, дори за назидание да ни вкарат за няколко дни в институционална бюджетна криза.
Той обаче смята, че президентът със сигурност няма да разпусне парламента, докато депутатите не приемат поне едно от описаните решения, за да позволят нормалното функциониране на фиска.
Натискът върху парламента да предприеме някакво действие би бил огромен и партиите ще бъдат принудени да оттеглят своя блъф, смята икономистът.
Какво ще съдържа планът за държавните финанси при двата възможни варианта?
Ако се приеме вариант с бланкетно разрешение, то в него ще има индексиране на пенсиите, извършване на трансфери и капиталови разходи в месечен размер на 1/12 от миналогодишния бюджет, но с ограничение до размера на събраните приходи. В него няма да има увеличение на минималната заплата, на социалните плащания, които са свързани с нея, както и нови капиталови разходи.
При варианта за удължителен бюджет в него трябва да има всички разходи, които са одобрени от парламента и са записани в действащия в момента бюджет.
Добрата новина е, че и при двата варианта след юни от разходната част ще отпадне задължението за компенсации за скъпия ток, както и намалени ставки по ДДС със срок до юни. Това ще намали тежестта на разходите и ще даде глътка въздух на който и да е кабинет, тъй като разходната част ще олекне с 10 млрд. лв., а към приходната ще се добавят поне 300 млн. лв.
Предложенията на служебното правителство за бюджет 2023
- Дефицит в бюджета- 6,4% от БВП
- Приходи- ръст от 6,1 млрд. лв.
- Разходи- ръст от 11,8 млрд. лв.
- Ръст на икономиката през 2023 г.- 1,8%
- Ръст на икономиката през 2024 г.- 3,3%
- Фискален резерв към 31 декември 2023 г.- 4,5 млрд. лв. (непроменен)
- Държавен дълг до края на 2023 г.- 46,7 млрд. лв. (25,3% от БВП)