Синдикатите обсъдиха с депутати и експерти възможностите за данъчна реформа
Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) представи днес своите предложения за промени в данъчната система. На конференция „С тази данъчна система дотук?!“ присъстваха и депутати и експерти, които коментираха темата.
Георги Ганев от парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) поздрави КНСБ за усилията да се направят предложения за „влизане в умерени рамки“ на бюджета. Той каза, че трябва внимателно да се обмисли 15% данък върху доходите на физически лица и необлагаем минимум. Пълно съгласие с възстановяване ставките на ДДС изрази Ганев. Той каза, че ПП-ДБ имат различна идея за данък „дивидент“.
Убедена съм, че данъчната реформа може да се състои, когато има ясен хоризонт на управление и редовен кабинет, коментира зам.-председателят на парламента и депутат от ГЕРБ-СДС Росица Кирова. Тя посочи, че такава реформа изисква непопулярни мерки и за това трябва широк обществен дебат. Ирена Димова каза, че ПГ на ГЕРБ-СДС е против вдигането на данъка за бизнеса, като пред журналисти по-късно посочи, че такова увеличение по време на криза ще доведе до безработица и намаление на доходите.
Румен Гечев („БСП за България“) каза, че корпоративният данък трябва да се увеличи. Той смята, че първите страни по конкурентоспособност са с най-високи данъци.
За бюджет 2023 г., в средата на годината, не може да се променя цялата данъчна система, но не се отказваме от прогресивното данъчно облагане, коментира Гечев. Защитата на интереса на най-бедните българи и средната класа трябва да е приоритет. Той каза, че политиците трябва да слушат синдикатите.
Данъците имат своята трайност и идва момент, в който някои от тях трябва да бъдат променени, смята Георги Кадиев от „Левицата!“. Той изрази подкрепа за възстановяване на намалените ставки на ДДС за някои продукти, като посочи, че това е била временна мярка. Според Кадиев няма как да се спази 3% дефицит.
По време на конференцията беше засегната темата за необходимостта да поддържаме дефицит от 3%, за да отговорим на условията за членство в еврозоната. От КНСБ повдигнаха темата и за нуждата от увеличение на възнагражденията на работещите в публичния сектор. Пламен Димитров каза, че предлагат максимален осигурителен доход в размер на 5600 лева. От синдиката отново напомниха за искането си за увеличение на 850 лв. на минималната работна заплата от 1 юли тази година.
Заместник-министърът на финансите Александър Свраков поздрави КНСБ за изработения анализ, предаде БТА.