Военно-апелативният съд оправда пловдивския командос за убийството на полицай
Делото за смъртоносното намушкване с нож заради любовен триъгълник минава за трети път през втората инстанция
Военно-апелативният съд оправда бившия командос от "Специални сили" Ангел Желязков – подсъдим за убийството на полицая Добромир Лазаров, което беше извършено преди 5 години в Пловдив, в кулминацията на любовен триъгълник с разследващата полицайка Люба Алексова, завършил със смъртоносно намушкване с нож.
Присъдата е трето произнасяне на втората инстанция, след като през 2019 г. военният съд в Пловдив призна Желязков за виновен и го осъди на 4 години и 3 месеца затвор. След това военно-апелативните съдии оправдаха бившия командос, но Върховният касационен съд (ВКС) отмени присъдата и върна делото на втората инстанция.
През 2021 г. друг състав на Военно-апелативния съд реши, че Желязков е бил нападнат и е намушкал Лазаров при превишаване на пределите на неизбежната отбрана. За това Наказателният кодекс предвижда до 5 години затвор и втората инстанция прие тогава, че присъдата на Желязков е прекалено тежка, тъй като наложеното му от съда в Пловдив наказание е близко до максималното. Апелативните съдии отчетоха, че подсъдимият е съдействал на разследването, съжалява за стореното и непосредствено след инцидента е опитал да помогне на Лазаров, като притискал раната му до идването на лекарите и след това помогнал за качването му в линейката. Затова той беше осъден условно на година и половина затвор с 3-годишен изпитателен срок.
В края на миналата година обаче ВКС отново отмени присъдата и върна делото за трети път на Военно-апелативния съд заради неизпълнени указания от предишното отменително решение и неизяснени обстоятелства около механизма на убийството и поведението на пострадалия.
Мотивите към новата на присъда на втората инстанция още не са публикувани, но очевидно този състав приема не само, че Желязков е действал при неизбежна отбрана, а не е превишил и пределите ѝ. Очаква се делото отново да стигне до ВКС, след като в последното си решение върховните съдии поставиха под съмнение изобщо неизбежната отбрана във фаталния конфликт.
Любовният триъгълник
До убийството от 20 май 2018 г. се стигна след сложни отношения на полицайката Алексова с подсъдимия Желязков и убития Лазаров. Тя имала връзка с Желязков, но след като станали колеги с Лазаров, полицаят започнал да проявява силен интерес към нея, виждали се често, излизали на кафе и си споделяли проблеми. Постепенно отношенията им станали по-интимни и Желязков също разбрал за срещите им и писал съобщение на приятелката на Лазаров.
Това обаче не отказало полицая от намерението му да спечели колежката си и той споделил пред Алексова, че е готов да се раздели с приятелката си, за да заживеят заедно. Младата жена обаче категорично отказала и му заявила, че няма намерение да напуска Желязков, въпреки че имали проблеми. Двамата колеги обаче продължили да се срещат, като Лазаров започнал да упреква Алексова, че заради нея и това, че не споделя чувствата му, той вече имал здравословни проблеми, споделил и намерение да се самоубие.
Така се стигнало до пролетта на 2018 г., когато полицаят заявил, че иска да се срещне с Желязков. Алексова обаче му заявила, че връзката им приключва, приканвала Лазаров да се събере със своята приятелка и признала, че не издържа вече на напрежението.
Полицаят обаче не се отказвал от намерението си. Той имал и бивша съпруга, с която се свързал, тъй като била военнослужеща, и от нея получил телефонния номер на Желязков. След това се обадил на военния и му казал, че ще го убие. Подсъдимият пък разговарял вечерта с Алексова и спокойно ѝ казал да избере с кого от двамата иска да бъде. Тя му отговорила, че няма какво да избира и остава с него, след което изпратила съобщение на Лазаров да не я търси повече и да не ѝ пише. Той пък ѝ отвърнал, че няма да ѝ прости.
На злополучния 20 май Алексова се обадила на Лазаров да го пита дали пак е звънял на приятеля ѝ, а той отговорил, че ще дойде при нея. Опитите ѝ да го откаже от намерението му били неуспешни, защото твърдял, че ще я чака пред дома ѝ, докато се прибере и така се съгласила да се видят в заведение. Лазаров бил много нервен и постоянно говорел за евентуална среща с Желязков. Когато Алексова решила да си тръгва, видяла, че приятелят ѝ я е търсил няколко пъти. На последното позвъняване вдигнала и Желязков казал, че е пиян и иска да го прибере. Лазаров станал свидетел на разговора и се изнервил допълнително, като заявил: „Оставаш при него ли? Ще го вземеш и ще спинкате заедно“.
Жената обаче не му обърнала повече внимание и потеглила, а през това време той се обадил на Желязков. Когато Алексова стигнала при приятеля си, той ѝ споделил, че Лазаров му звъни и в този момент полицаят отново му се обадил и казал, че ще го намери.
„Пил, пил съм, нали ти казах, че съм пил, друг път ела“, отговорил Желязков и затворил. Полицаят обаче звънял през 5 минути, като все питал за адреса на Желязков и той накрая му го казал, а Алексова му се обадила да го пита какво иска и не разбира ли, че приятелят ѝ е пиян и неадекватен. Лазаров обаче отговорил, че това не го интересува и заплашил да го убие.
„Кажи му, че аз сега не мога да се бия“, включил се в разговора и военният, който бил облегнал главата си на седалката на колата и чувал репликите по телефона. В един момент Алексова видяла приятеля си да държи нож в калъф и попитала защо му е.
„Любовникът ти идва и сега не мога да се бия“, отговорил той, а тя отново се обадила на Лазаров и му казала да не идва, защото Желязков е с нож. Той пък не се трогнал и казал, че „ще му го завре в задника този нож“.
Двете коли пристигнали пред входа на Желязков и Лазаров тръгнал към другия автомобил. Алексова излязла преди приятеля си, който идвал зад нея с ножа.
„Давай да те видя какъв мъж си, този нож ще ти го завра в задника“, казал Лазаров, а Желязков му отвърнал само: „Изчезвай, изчезвай“.
Алексова била между двамата мъже, когато полицаят нанесъл силен удар с юмрук в лицето на военния, който залитнал и паднал на коляното си. След това се изправил, двамата се сборичкали, при което Желязков нанесъл 3 порезни удара с ножа в гърдите на Лазаров, който пък успял да блъсне Алексова на земята и продължил да замахва с юмруци към военния. Тогава вече Желязков намушкал Лазаров, като ножът засегнал и сърцето му. Полицаят се отдръпнал и започнал да се държи за гърдите.
„Какво направи, бе, момче?“, заявил Лазаров, а Желязков хвърлил ножа, дотичал до него, клекнал, сложил тялото му на коленете си и питал къде го е намушкал.
„Аз нали ти казах да не идваш. Опропасти ми живота“, казал военният, след което с Алексова започнали да оказват първа помощ на полицая, като притискали раната до пристигане на линейката, която жената повикала.
Показания по делото са дали и пристигналите на мястото полицаи, които са казали, че Желязков им е оказал пълно съдействие, признал, че той е наръгал Лазаров, който го нападнал и им показал къде е изхвърлил ножа.
При така приетата фактическа обстановка, предишният състав на Военно-апелативния съд прие, че подсъдимият е превишил пределите на неизбежната отбрана, като отдаде особено значение на поведението на жертвата. Съдът подчерта, че заплахите към Желязков са започнали от момента, в който Лазаров е получил телефонния му номер. На аргумента, че военният не е трябвало да дава адреса си на полицая, а да се прибере, те посочиха, че той има право на активна защита, а не е длъжен да бяга, като цитираха постановлението на Върховния съд от 1973 г. Военните съдии приеха тогава, че Желязков не е трябвало само да нанася последния смъртоносен удар и случаят щял да приключи като едно обикновено сбиване.
Защо ВКС отново върна делото
Върховните съдии Ружена Керанова (председател), Христина Михова и Елена Каракашева (докладчик) отмениха последното решение на Военно-апелативния съд, като освен неизпълнената част от предишните указания, които съзряха, написаха, че остава неясно защо подсъдимият е изчакал Лазаров, въпреки че той му е отправял закани, включително и за убийство. ВКС подчерта, че военните съдии неправилно са се аргументирали единствено с постановлението на Върховния съд от 1973 г., като посочиха, че дори са го разчели грешно по отношение на съотнасянето му към тази част от конфликта между подсъдимия и пострадалия.
„Безспорно правото на активна защита е признато не само в цитираното Постановление, но и в позитивната съдебна практика, но само при хипотеза на непосредствено нападение, т.е. когато увреждането е започнало или пък е създадена реална опасност от увреждане на личността или законните права на гражданите. Извън съмнение е обстоятелството, че неизбежната отбрана е недопустима при предполагаемо или бъдещо нападение“, написаха върховните съдии, когато отново върнаха делото на втората инстанция.
Според ВКС военните съдии е трябвало да се аргументират защо приемат, че нападението е започнало още преди срещата между двамата и при него подсъдимият е имал право на активна защита.
Върховните съдии са категорични, че няма доказателства и за това, че нападението на Лазаров над Желязков е продължило и след първия удар с юмрук. Според тях няма как да се приемат и показанията на Алексова в тази насока, защото тя е била блъсната настрани и е нямало как да види последвалото веднага повторно нападение.
ВКС посочи още, че военните съдии е трябвало да обсъдят и доказателствата за наранявания с нож по тила на Лазаров, както и порезните рани по ръцете му, които според Военно-апелативния съд са получени при опит да вземе ножа от Желязков. Според ВКС обаче военните съдии не са обърнали внимание на експертното заключение, че те може да са получени при опит на Лазаров да се предпази, пише "Лекс".
„Желанието за самоотбрана, а не за отмъщение е следвало да се обсъди и в корелация с безспорно установените факти, че подсъдимият е изчакал пострадалия пред дома си и при идването му е излязъл от лекия автомобил с нож в ръката, който е бил изваден от канията“, се казва в решението на ВКС.