Краят на невидимия живот и как местата се объркаха
- Какво продължава да мъчи поколенията на комунистическите велможи
- Личната история на големия актьор Филип Трифонов е един от най-колоритните примери за преобърнатата реалност след ерата на соца
Съвременниците на българския социализъм разказват, че ако не друго, то поне животът бил спокоен и предвидим в онази мрачна епоха. Нямало го сегашния стрес. Под “спокойно и предвидимо” се има предвид или идилично безвремие на село в ТКЗС-то, или оруелска реалност.
Повечето граждани следват предначертаната си съдба, не очакват особени изненади. За каквото си учил, такъв ставаш. Рядкост е да си директор на предприятие с диплома за логопед, или началник в телевизията със спортно училище. Такива безобразия се случват, ако си наследник на член на Политбюро на БКП по пряка линия.
Завършваш МЕИ (Машино-електротехнически институт), ставаш инженер, назначават те в предприятие. Знаеш си тавана на кариерата, повече няма накъде да растеш. Прилична заплата, лада или москвич, карти за почивка на ведомствените станции, панелен апартамент. С малко късмет, ако те изтеглят за началник - командировки в чужбина и вила. Ненапразно гледачките на кафе в този период вещаят: “Път, пари, командировка”. Завършваш хуманитарна специалност в СУ - учител, по-амбициозните стигат до университетски преподаватели. Филологиите може и в издателство добре да се устроят. Пред дипломираните в техникум се простира широк избор, от продавач консултант в “Плод и зеленчук” до “Кремиковци”, обаче растежът е мижав. А панелката е в далечни работнически квартали.
Спортен тип си, изкласяваш някак ВИФ (Висш институт за физическо възпитание ), там профилират по две направления: треньор/учител по физическо и рехабилитатор.
Артистичните натури минават през ВИТИЗ (Висш институт за театрално изкуство), отиват на щат в театър, но където партията ги разпредели.
Спокойствието и предвидимостта са толкова устойчиви, че цели фамилии се окопават в привлекателни откъм допълнителни приходи и мощни връзки професии, като чиновник или митничар. Баби, дядовци, деца, внуци, братовчеди, лели, вуйчовци си предават щафетата години наред, в предприятието се запознават, женят и раждат. Понякога половината персонал, барабар с лавкаджийката и управителя на стола, са с една и съща фамилия.
Министерството на народното просвещение да поеме грижата за развоя на литературата и художествата, както и на всички учреждения като кина, театри и други, които имат непосредствена връзка с тях.
Те трябва да поощряват чрез награди и откупувания на родни литературни произведения от министерството, като за тази цел предвиди средства в бюджета си. Предвижда да се дават награди за литература, като всяка от тях е не по-малко от 10 000 лева. Също така министерството да присъжда ежегодни награди за драми и комедии, а за пластичните изкуства сумата да бъде 10 000 лева. Заложил е в законопроекта и предложенията за наградите да се обсъждат от специални комисии. Писателите, художниците и музикантите в своята творческа дейност според Омарчевски трябва
да се подпомагат и чрез субсидии и командировки в чужбина,
а министерството да издава някои техни произведения за собствена сметка.
Законопроектите за народните библиотеки и поощряване на родната литература се обсъждат на парламентарно заседание след 5 месеца - на 8 февруари 1921 г., но се приемат без поправки.
Актуален и днес е и внесеният от Омарчевски проект за закон за детската литература.
В него казва, че Министерството на народното просвещение има върховния надзор върху всички книги и списания, предназначени за деца, и никой не може да издава книги или списания, предназначени за тях, без предварително одобрение от това ведомство.
Ще цитираме член 3: “Забpанява се издаването на книги и периодични издания за деца и юноши:
а) с неморално съдържание
б) с явна и грубо партийна тенденция, чрез която би се будило деление, омраза, съсловна ненавист и ожесточение между децата.”
За да не става това, тези, които издават детски и юношески издания, веднага след отпечатването им трябва да изпратят 2 екземпляра в министерството за преглед.
Стоян Омарчевски е основател на Художествената и Музикалната академия. Художествената е създадена с негова заповед от 1921 г., като за основа служи Рисувалното училище, а Музикалното се организира за пръв път у нас по негово предложение. Пак той
променя статута на операта от частна в държавна
За приноса на Стоян Омарчевски в юбилейния лист за него се изтъква още: “Предвиди 20 низши професионални училища, които не можаха да се осъществят поради последвалите политически промени.
Отдели самостоятелно института Училищно настоятелство от общинската власт, с което се отстрани партизанстването със съдбата на учителя. Създаде реално образование с шестокласните реалки за подготвяне питомци за специалните училища. Покри страната с много красиви и хигиенични училища, колкото дотогава не бяха направени. Откри над 250 училища в села, където никога на е имало такива. Изобщо в цялата страна е открил 2800 основни и средни училища, като създаде и закон за техния строеж.
Въведе ученическа трудова повинност, чрез която школската младеж възлюби стопанския труд”.
С две събития е свързан 1 ноември
в законотворческата дейност на Стоян Омарчевски. От тази дата през 1921 г. той въвежда ученическа униформа, но поради скъпотията след войните временно я отлага.
На 28 юли 1922 г. министерството праща окръжно до всички училища и културни институти, в които определя 1 ноември за Народен празник на заслужилите българи. Под това име той е записан и в решението на Министерския съвет. В окръжното се посочва, че новият празник не трябва да е само училищен. Да уточним, че идеята за него е на група интелектуалци, сред които и Иван Вазов.
На 13 декември 1922 г. Народното събрание приема допълнение към Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III го подписва с указ на 3 февруари 1923 г. и така
Народният празник на заслужилите българи става общонароден
По-късно е преименуван на Ден на народните будители.
Омарчевски изпитва пиетет към български писатели, сдобили се с общонародна слава. С негово разпореждане от 15 юни 1921 г. са пренесени тленните останки на Пенчо Славейков от Италия и на Петко Тодоров, починал в Шато д'Екс, Швейцария. Те са изложени за поклонение в църквата “Света Неделя” и на 22 юни погребани в Централните гробища. По този повод спътницата на Пенчо Славейков Мара Белчева му пише: “Никой друг министър досега не е тъй умело изтъквал значението на словото и на изкуството изобщо”. Негова е заслугата и за 50-годишния творчески юбилей на Иван Вазов и отпускане от Министерството на народното просвещение на еднократно дарение от 100 000 лева. То му е поднесено тържествено на 18 юли 1921 г.
В юбилейния лист е публикувано благодарственото писмо на Иван Вазов. Ето част от него: “Аз четох с трепетно вълнение мотивите, с които подкрепяте законодателното си предложение – мотиви, надъхани с толкова великодушие и симпатия при оценката на моята писателска дейност, както бяха и речите на народните представители, които се присъединиха с горещина към Вашата идея. Аз бях дълбоко покъртен от проявата на толкова доброта към мене. И, моля Ви, в близката сесия на Народното събрание да бъдете тълкувател пред него на тая моя гореща благодарност.
Аз съм толкоз по-дълбоко покъртен, че вотът на Народното събрание се взе в моменти, тежки за родината ни, когато аз не очаквах, нито смеех да очаквам подобен акт на великодушие и внимание към един труженик на перото. Чест необикновена, която по Вашата благородна инициатива пръв път се прави у нас на представител на българската литература, а в негово лице на самата литература и нейните предани служители.”
Земеделският министър превръща “Оперната дружба” в държавна опера. Това става с промени в Закона за народната просвета, одобрени с царски указ от 11 юли 1921 г. В чл. 426 е записано: “Народният театър има два отдела – драматичен и оперен, които действуват независимо един от друг под имената: “Народен драматичен театър” и “Народен оперен театър”. В чл. 468, ал. 2 се упоменава: “Артистите, оркестърът, хорът и чиновниците от Народ. опера имат право на пенсия според специалния за това закон за времето от 1908 г. (основаването на Оперната дружба насам)”. Някои от неговите реформи се оказват дълготрайни и към днешния ден са се наложили като традиция, а е бил министър на народното просвещение малко повече от три години.”