Капиталите напускат строителите, които са в режим на оцеляване - не инвестират и не сключват нови договори
Това е логичен резултат от липсата на индексация, особено на важни обекти от ВиК, жп и пътната инфраструктура, както и частичното спиране на плащанията за текущи ремонти и поддържането на пътища
Строителният бранш продължава да е в режим на оцеляване, става ясно от публикувания редовен годишен икономически отчет на Камарата на строителите в България (КСБ) за 2022 г. И това е логичен резултат от огромните проблеми, които започнаха година по-рано с липсата на индексация на строителните договори, особено на важни обекти от ВиК, жп и пътната инфраструктура, както и частичното спиране на плащанията за текущите ремонти и поддържането на пътища.
По предварителни данни на НСИ
ръстът на произведената строителна продукция е едва 6,5%
и е в размер на 17,152 млрд. лв. При инфлация 16,9% за цялата минала година обаче това на практика означава поне 10% спад.
Самото поскъпване на строителните материали беше доста по-голямо от средния индекс на инфлацията, за някои основни като дървен материал, желязо и др. то достигна дори 70%. А това означава, че на практика спадът е по-голям и от 10 процента.
За сравнение, през последната година, в която ситуацията в бранша все още се развиваше нормално и проектите вървяха – 2020 г., произведената строителна продукция бе за 23 млрд. лв.
Данните на НСИ показват, че от всички сектори на икономиката
само в строителството и в селското стопанство има реален спад на произведената продукция
през 2022 година. Във всички останали отрасли има по-голям или по-малък ръст.
Забавянето в строителния сектор през миналата година личи най-добре, ако се погледнат данните от отчета за обявените и сключените договори по обществени поръчки. В бранша сякаш вече има страх да се сключват такива договори, след като през 2021 и 2022 г. стотици фирми напразно чакаха стойността на подобни контракти да се актуализира заради поскъпналите материали.
На пръв поглед обявените обществени поръчки в строителството миналата година са нараснали, и то доста. Броят им е с 23,9% по-висок от този през 2021 г., а заради повишаването на цената на продукта стойността на тези договори е със 119,9% по-висока, отколкото е била през 2021-а.
Но интересът сред строителните фирми към тези процедури не е голям – броят на сключените договори е спаднал с 0,7%, а стойността им не е със 119% по-висока, а само с 48,3%.
С други думи, браншът се въздържа от отношения с публични възложители – държавни ведомства и общини, които, дори да искат, трудно биха могли да коригират впоследствие договорите, ако възникнат непредвидени обстоятелства. Защото
методика за индексация има, но засега остава
само на хартия Належащо е в бюджетите на държавата, общините и оперативните програми да се предвидят и средства за индексация, без която възложените обекти няма как да бъдат завършени успешно. Нещо, което при сегашната политическа ситуация и липса на държавен бюджет е много трудно и засега никой орган в държавата не смее да предприема действия.
Въздържането в строителния бизнес от поемане на рискове личи и от данните за вложенията в дълготрайни материални активи. По принцип това са инвестициите, които правят фирмите в техника, земя, имоти, съоръжения и други активи. В годините назад строителството заемаше съществен дял от тези вложения у нас, стигащ до една трета от всички.
През 2021 и особено през 2022 г. обаче този процес на технологично обновление сякаш е паднал до своя минимум. Строителният бранш е направил вложения в дълготрайни материални активи за едва 928 млн. лв. Спадът в сравнение с предходната година е цели 56%, а делът на строителството от тези инвестиции в цялата икономика е паднал до нищожните 4,5%.
Данните на БНБ за преките чужди инвестиции, цитирани в годишния отчет на КСБ, говорят същото. През 2022 г. в България са направени преки чуждестранни инвестиции за 2,378 млрд. евро, като спрямо 2021 г. увеличението им е с 48,7%.
В отрасъла строителство обаче
преките инвестиции са с отрицателна стойност
от минус 48,6 млн. евро и спадът в сравнение с предходната година е 69,3%.
С други думи, капиталите напускат строителния бранш, който все повече започва да се съсредоточава в своето оцеляване, а не в развитието си.
Лошата година само донякъде може да се обясни с това, че 2022-а до известна степен е преходна по отношение на оперативните програми. Новият бюджетен период 2021-2027 г. започна с огромно закъснение и програмите се отварят едва сега. Предходният период – 2014-2020 г., отдавна е приключил и може да се отчете до 31 декември 2023 г.
Точно това обаче едва ли ще стане безпроблемно именно заради някои програми, в които строителните дейности заемат огромен дял. Като например ВиК проектите по ОПОС, които още чакат своята индексация и е твърде вероятно да има неусвояване на средствата от програмата. А в ОПОС ВиК проектите със своите 1,8 млрд. лв. съставляват около една трета от цялата оперативна програма.
По данни към 10 март т.г. в поддържания от КСБ Централен професионален регистър на строителя са вписани 6506 български юридически лица и 57 чуждестранни. Заличени са 422 фирми.