300 000 коли кръстосват Пловдив всеки ден, само 17 остарели камери ги следят
Трафикът ще запуши окончателно града, трябват спешни мерки и дългосрочен транспортен модел, твърдят експерти на кръглата маса по безопасност на движението
Километрични задръствания, всекидневни катастрофи и мръсен въздух. Това причинява трафикът в Пловдив. Според най-актуалните данни по улиците на града всеки ден се движат над 300 000 автомобила. Навремето обаче те са проектирани
за максимум 100 000 автомобила
Колите се увеличават непрекъснато, а пътните артерии си стоят все едни и същи. Прибавете още 50 000 моторни превозни средства, които влизат всекидневно от други населени места. Това още повече усложнява ситуацията. Голямото презастрояване в областния център и бурното развитие на промишлеността край него привлече много хора от други райони. Те идват с колите си и още повече натоварват трафика.
Общината търси начини за решаване на проблема, но засега нещата буксуват. Съветници от “Алтернатива за Пловдив” поканиха експерти, които да предложат решения. В кръглата маса на тема “Хаосът по улиците на Пловдив” участваха Диана Русинова – експерт по пътна безопасност, основател и председател на Европейския център за транспортни политики (ЕЦТП), бившият началник на КАТ - София, Тенчо Тенев, Ангел Попов – бивш зам.-министър на транспорта, Николай Попов – представител на Българската асоциация за интелигентни транспортни системи, председателят на общинския съвет в Пловдив Александър Държиков и др. Бяха поканени и представители на местната администрация и общински съветници от други групи, но те не присъстваха.
“Сутрин и вечер на входно-изходните артерии се образуват тапи, в последните години през светлата част на деня има големи задръствания в централната градска част. Това замърсява неимоверно много въздуха”, заяви съветникът Тодор Стоилов.
Според Диана Русинова разширяването на околовръстното няма да реши проблема. “Пловдив, а и други общини нямат транспортен модел. Ако имат такъв, могат да зададат краткосрочна, средносрочна и дългосрочна визия – как ще се развива, как ще се съхранява културно-историческото наследство, къде ще са зоните за образователна инфраструктура, медицина и здравеопазване, къде ще са административно обслужващите зони или жилищните такива”, каза експертът по пътна безопасност.
Русинова акцентира и на факта, че
никой не знае колко пътни знаци има
на територията на страната, нито в Пловдив. “Важно е да знаем колко са, защото пътните знаци и маркировките дават указания на участниците в движението. Когато е сложен знак “Стоп”, който не се вижда през нощта, водачът няма как да спре. Ако знакът е на 11 м преди кръстовището, и да спрете, и да не го направите, няма никакъв смисъл. Това са грешки, които могат да бъдат изчистени, ако някой предприеме смелата стъпка да се правят инспекции по пътна безопасност. Друга е темата за обучението на шофьорите. Държавата сега прави опити изпитът да е по-обективен, отново виждаме лют отпор и съпротива от страна на инструкторите”, коментира тя. Русинова добави, че по проблема с трафика е необходимо да се постигне консенсус в Пловдив.
"Трябва да намерят път да си говорят помежду си всички политически сили по смислените проекти в града и да намерят как да ги реализират"", уточни тя.
"Трябва да намерят път да си говорят помежду си всички политически сили по смислените проекти в града и да намерят как да ги реализират"
Представителят на Българската асоциация за интелигентни транспортни системи Николай Попов се съгласи с Русинова, че в Пловдив трябва да бъдат предприети краткосрочни мерки в рамките на година-две, но трябва да има и незабавни.
“Първата е актуализация на организацията на движение на всички кръстовища. Визирам и тези, на които няма светофари. Трафикът се променя постоянно, а повечето кръстовища работят и с т.нар. потоци. Това не е удачен модел”, категоричен е Попов. Според него
разделянето на левия завой от правото движение
е нещо, което може да се направи още сега. То не струва много пари, изисква се събиране и анализ на данните.
Попов предложи пешеходците да пресичат на два пъти на част от кръстовищата, както и да се монтират бутони за заявка за зелен сигнал за тях. “Друго, което затруднява трафика, е наличието на спирки без джобове”, констатира експертът. Категоричен е, че за спортни мероприятия в града, както и за туристически обекти, които се посещават през уикенда, трябва да има предварително подготвен план с маршрути, които да не натоварват трафика. “Временните организации на движението трябва да се въвеждат и да има контрол дали се изпълняват”, препоръча Попов.
Председателят на общинския съвет инж. Александър Държиков припомни, че когато е бил зам.-кмет по транспорта, през 2012 г. е бил изготвен първият генерален план. “Още недоумявам защо бул. “Северен” не се продължи до “Карловско шосе”, за да се отпуши трафикът. Другият проблем е паркирането. Преди правихме обследвания, предлагали са ми да се направи генерален план за паркирането в града. В Пловдив се запушихме от спрени коли, от друга страна, контрольорите дебнат и слагат скоби, вече няма възможност и да си платиш, за да спреш колата си”, коментира Държиков.
Бившият шеф на КАТ в София Тенчо Тенев съобщи, че
има ръст на пострадалите от катастрофи
в Пловдив. От януари т.г. досега загиналите са 12, а ранените над 240. За същия период на м.г. жертвите са 9, а ранените – 239. Спрямо 2021 г. ръстът на жертвите е с 40 души повече.
Тенев добави, че в Пловдив на практика няма видеонаблюдение. В момента в града работят само 17 остарели камери. Наложително е местната власт да вземе мерки за снабдяването с нови, за да има по-строг контрол на нарушителите, препоръча той.
Предстои да бъдат предложени мерки, които да залегнат като решения на общинския съвет. Всички специалисти са на мнение, че трябват бързи решения срещу адския трафик, защото иначе градът ще се запуши окончателно.