Врабчетата: Ние пак сме тук и за нищо не съжаляваме
- Малката сива птичка възстановява у нас популацията си
- “Ние, врабчетата” на Радичков вече е в учебната програма
- Врабчето е символ и на гр. Улм в Германия - помогнало в строежа на най-високата катедрала в Европа
Символът на градската беднота започна да се завръща в българските градове и както пее “врабчето” на шансона Едит Пиаф, за нищо не съжалява.
Днес, 20 март, е Световният ден на врабчето. Обявен е преди десетина години, когато малките сиви птички започнаха да изчезват от големите градове по света. В България от 2021 г. се наблюдава постепенно възстановяване на популацията.
Българското дружество за защита на птиците всяка година организира традиционно в края на април преброяване на врабчетата, където се включват доброволци от цялата страна. Последните данни са за намаляване на локациите, в които не се открива нито едно врабче. Орнитолозите смятат, че това е първи най-радостен знак за възстановяване на любимата градска птица. Малките врабчета са част от културата по цял свят.
У нас великата книга на Йордан Радичков “Ние, врабчета” с незабравимия герой Драги ми господине е част от учебната програма.
Световноизвестни художници като Винсент ван Гог, Франц Марк, Пикасо представят врабчето в картини.
Врабчето е символ на град Улм, Германия. Според стара легенда жителите на града се нуждаели от много голяма дървена греда при строежа на най-високата катедрала в Европа, но не можели да я прекарат през градската порта. Вече се готвели да я разрушат, когато забелязали врабче, което носело сламка за гнездото си. То обърнало сламката надлъжно в клюна си, за да я прекара през отвора и да достигне гнездото. Врабчето на гр. Улм ги вдъхновило да мислят творчески и да се справят с проблем, който преди това изглеждал нерешим.
Тъй като сивчовците обикновено се виждат в големи групи и винаги правят нещо заедно, са приети и за символ на приятелството, взаимното разбиране и помощ.