Необосновано самочувствие превърна българите в най-лошите шофьори в цяла Европа
Увеличената максимална скорост преди десетина години кара сънародниците ни да пренебрегват здравия разум
Защо в България шофьорите са най-лоши в целия Европейски съюз?
Наскоро направено проучване поставя българите на 40 място в света и на последно от всички страни в ЕС. Оценката на провелите изследването е, че в България се кара масово с превишена скорост, след употреба на алкохол и с пренебрежение към правилата по принцип. “24 часа” попита хора с опит от Пътната полиция и други органи, които имат отношение към пътната безопасност. и се сблъскахме с един неочакван отговор. Правилата у нас са много либерални, което дава неоправдано самочувствие на шофьорите, и затова стават тежки катастрофи.
Примерът отпреди няколко дни, когато на новоремонтирания път Пазарджик - Пловдив загинаха петима, е много показателен за случващото се. Там и двамата шофьори не са неопитни. Пътят е в перфектно състояние за първокласно шосе. Не се установява рисково изпреварване. Вероятната причина е леко навлизане в насрещното платно поради разсейване на единия шофьор. Ако бяха се движили със скорост, адекватна за път, който не е магистрала, а именно под 90 км в час, сигурно щяха да могат да избегнат сблъсъка.
Заради това, че у нас на магистрала законната максимална скорост е 140 км, тоест до 155 км в час не се налага глоба, мнозинството шофьори по единствената ни магистрала се движат със 160 км в час, което им дава необосновано самочувствие, че могат да карат много добре и бързо. И сякаш забравят, че когато са на първокласен път, на който няма мантинела по средата, дори и леко навлизане в насрещното платно може да завърши фатално. Затова там ограничението е 90, за да може да се реагира навреме. Автомобилни пилоти с опит разказват, че винаги е по-добре, дори и на състезание, да се движиш с разумна скорост, а максималната да използваш само за изпреварване.
Пътен полицай от Пловдив разказа, че масово самочувствието, което са добили сравнително опитни шофьори, ги кара да пренебрегват здравия разум. Например, когато в колата има много пътници, не е разумно да се кара много бързо, защото жертвите при инцидент биха били повече. Чисто физически, когато теглото на автомобила е увеличено, физичните сили, които му въздействат, водят до парадоксални неволни отклонения от желаната траектория. Както шофьорите на камиони избягват високите скорости, когато са пълни, тъй и леките коли трябва да съобразяват поведението си, когато возят пътници.
Той смята, че позволената максимална скорост от 140 км в час отпреди десетина години е имала фатално влияние върху поведението на шофьорите.
Преди това повечето от тях никога не са достигали такава скорост, а сега веднъж опитали, се пристрастяват към високите скорости и искат повече и повече. И ако на някои участъци на магистралата в определени часови пояси достигането на такава скорост е възможно, на първокласен път е много опасно.
В дългогодишната си практика е регистрирал и друго. Масовото неслагане на колани на задните седалки и пренебрегването на детското столче за всяко дете, което е минало 3 г. “Как очаквате, когато то порасне, да стане отговорен шофьор? От малко знае, че може да пренебрегва правилата”, казва експерт.
Преди време шофьор на училищен автобус със смях разказал как синът му го подканил от задната седалка: “Хайде, приключвай с твоето нарушение, за да мога да направя моето”. Той е противник на теорията, че трябва да се увеличават паричните санкции, за да се постигне промяна. “Хората просто си плащат глобите и продължават да извършват нарушения. Доказано е, че размерът на санкциите влияе само на 5 - 10% от хората”, казва експертът. Санкциите не са толкова малки, но според него на магистрала трябва да се върне ограничението от 120, а на извънградско шосе - 80 км. в час. Това не променя кой знае колко времето за придвижване, но чисто психологически кара водачите да имат едно наум, че шофирането е високорискова дейност и трябва да изпълнява със съобразена скорост. Едно е да спазваш ограничение от 120, друго и е, ако е 140.
Единствено в Германия, където няма ограничение на магистралите, както и в Обединените арабски емирства, където се допуска до 160 км/ч на тях, пък се позволява по-висока скорост на тях, отколкото в България.
В Германия обаче препоръчителната скорост на легендарните аутобани е 130 км/ч. “В тези две държави автопаркът е много по-нов от този у нас. Нали разбирате разликата между кола на 2 години, която се движи със 160 км/ч, и такава на 15, която кара със 140. Ще има съвсем друго поведение при натискане на спирачките”, казва пътен полицай. И посочва друг проблем.
У нас не е предвидена санкция за шофиране с до 10 км/ч над ограничението. Така излиза, че на извънградски път е позволено да се кара със 100 км/ч. Именно с подобна скорост на прав участък край Пазарджик петима души загинаха. В повечето страни е въведено процентно отклонение, което е не повече от 5 на 100.
Опитният полицай смята, че е необходим друг подход, за да се превъзпитат шофьорите, които системно карат с превишена скорост. Проблемът при тях е, че те, както и масовото обществено мнение не смята това за опасно нарушение.
Такъв е случаят с Димитър Любенов, който докато караше дрогиран с кокаин и на 1,73 промила алкохол в кръвта, уби французин на столичното околовръстно. Ескпертиза показа, че е карал със 195 км/ч в момента на удара. Мъжът имал 29 електронни фиша за скорост. Бил е засичан с над 50 км/ ч над ограничението извън града, както и над 40 км/ч в града. Платил всички глоби.
В съда дори изтъкна, че това не е сериозно нарушение. “Всеки един нормален човек има глоби за скорост при толкова камери. До момента на задържането ми нямам нито една отнета точка”, каза той, като по този начин опита да се изкара съвестен шофьор и да излезе от ареста.
Съдия Атанас С. Атанасов обаче го посече и обясни, че мъжът е системен нарушител и въпреки глобите не си е взел поука и го остави в ареста.
Във Франция децата имат часове по пътна безопасност като отделен предмет, който се изучава от първи клас. На 14 години дори се минавал курс, за да се движат свободно с колело. У нас няма такива часове. В отделни програми полицаите посещават часа на класа, където говорят.
“Това е един час, който се повтаря най-много два пъти годишно. Нали се сещате, че децата го забравят веднага и по никакъв начин не се получават трайни навици”, казва специалистът. А за системните нарушители, както и каращите с по над 50 км'ч над ограничението във Франция и Испания са измислили друго решение. За да превъзпитат шофьорите, ги карат да минат на специален курс. В него се говори единствено за вредата от увличането по високите скорости и какви рискове крие то. Той е за сметка на прегрешилия. За да може човек да си върне книжката, трябва да премине през отделен изпит, който се случва при друг оценител.
Самата допустима максимална скорост пък по-често се следи не с единични преносими камери. За тях шофьорите у нас редовно казват, че се поставят на места с неразумно ниско временно въведено ограничение и се целяло така да се вдигат наложените глоби за скорост.
В чужбина там, където е доказано, че има концентрация на катастрофи заради висока скорост, действат два модела. Единият е с поставяне на стационарни камери. Идеята им не е да трупат глоби, а шофьорите да знаят за тях и да се самодисциплинират. Когато това става на по-голям участък, се слагат системи за средна скорост.
В България те са незаконни. Макар че има изградена такава на втория тунел на магистрала “Струма”, глобите падаха масово в съда. Магистратите обясняваха, че не е посочено точно къде е извършено нарушението.
Мярката е приложима само на места с еднакво ограничение, например магистрали. Именно с такива системи в Италия решили проблема си с превишената скорост по аутобаните.
Нарушенията като преминаване на червено в градовете пък се контролират от камери. В България това не е въведено и санкция се получава само ако човек извърши такова нарушение пред полицай. Самата отговорност за този тип контрол е на общините. Те купуват камерите и от тях зависи на кой светофар ги поставят.
Когато знаеш, че ще те хванат, няма да караш на червено, нито да спориш с полицай, че си минал на жълто, коментира експерт.
Шофирането след употреба на дрога навсякъде е забранено. Освен отнемане на книжката за различни периоди от време, има въведени задължителни курсове. Така е например във Финландия и Швейцария. Там се кара курс при психолог, който говори за вредата от дрогата. След него има изпит, при който човек се явява при втори психолог. Той може да препоръча да се повтори курсът. Едва след неговото одобрение човек отново може да си върне книжката.
Подобни мерки има и за пияните. У нас санкциите започват при шофиране с 0,5 промила алкохол в кръвта. В доста страни обаче е въведен нулев толеранс. Тези, които поддържат нашия лимит, имат други разписани ограничения. Португалците са въвели 0,2 промила за всеки, който има книжка от по-малко от 3 години. Същият е лимитът за товарните коли, както и тези, които возят в колата си деца. Професионалните шофьори имат същите наложени ограничения.
“Идеята на тези 3 години е още с качването си в колата младежите да знаят, че вече не е лесно. У нас често казват: “Веднъж да взема книжка, после никакви правила няма да спазвам”, обяснява пътен полицай пред “24 часа”. И посочва, че затова масово младите шофьори никога не получават пълния комплект шофьорски точки.
Заради 20%, които просто продължавали да нарушават правилата без значение от всички видове обучения и отнемания на книжки, често се работело и в инфраструктурни решения. Масово се изграждали например разделители между лентите на пътищата. Така се избягвали челните удари при рискови изпреварвания.
Самото стесняване на пътя пък карало шофьорите да намаляват скоростта. Специалистите са категорични - едно е да виждаш широчина от 20 метра, друго е 10.
Още един трик, който кара водачите да намаляват, са изкуствените завои. Те се поставят на различни прави участъци и не се допуска шофьорите да се увличат.
За да не се допускат рискови маневри, в Австрия преди изпита за шофьорска книжка човек преминава двудневно обучение на полигон. Там се разиграват всякакви опасни ситуации - например внезапно изскачане на животно или човек на пътя. Включени са и остри завои, мокър път и други.