Хартията връща пред урните между 80 и 200 хиляди
Експертите се разминават в прогнозата колко
уплашени от машините този път ще гласуват
Колко изплашени от машините за гласуване избиратели този път ще отидат до урните, за да пуснат хартиена бюлетина? Експертите се разминават в прогнозите си, но всички са категорични, че връщането на стария начин на гласуване ще повиши избирателната активност. На вота през октомври миналата година тя удари историческо дъно с 39,40%
Между 80 и 200 хил. гласоподаватели ще върне хартиената бюлетина, сочи обобщената картина на социолози, политолози и изборни експерти.
“24 часа” проследи изказванията им по темата през последните 2 години, откакто устройствата за гласуване масово навлязоха според разпоредбите на Изборния кодекс. На последните няколко вота хартиени бюлетини имаше само в секциите под 300 души, а в по-големите се даваха единствено ако се появи проблем с машините. Преди да бъде разпуснат обаче, 48-ият парламент ги върна. Нещо повече - “хартиената” коалиция между ГЕРБ, БСП и ДПС
въведе и втори вид бюлетина - разписката
от машинното гласуване, която вече ще се брои ръчно.
Още тогава проф. Михаил Константинов приветства промяната, като обяви, че преминаването на изцяло машинен вот е отказало 600 хил. българи да гласуват. В сравнение със сметките си през януари професорът сега е склонен леко да занижи броя избиратели, които биха се завърнали заради отпадането на задължителния машинен вот.
На изборите през 2017 г. гласуваха 3 682 151 души, на 4 април 2021 г. - 3 334 283 (намаление с 9,4%) и на 11 юли 2021 г. - 2 775 754 души (намаление с още 16,8%). Така гласуващите само за 3 месеца намаляха с близо 560 хиляди души, въпреки че на 11 юли епидемичната обстановка в страната беше много по-добра, отколкото на 4 април. Причината беше страхът на хората от машините. Тези изчисления известният математик направи още през август 2021 г. в интервю за “24 часа”.
Факт е, че на предсрочните парламентарни избори на 14.11.2021 г. до урните отиват 2 687 307 избиратели (намаление с 3,29% спрямо изборите на 11.07.2021 г.), а близо година след това - на 2.10.2022 г. - 2 601 900 (намаление с още 3,17%).
Няма обаче данни за мотивите на отказа от гласуване, включително дали е заради машините, или заради политиците и зачестилите предсрочни вотове. Но именно отливът на гласове бе основният мотив да се отвори Изборният кодекс.
Политологът доц. Димитър Димитров, който е член на ЦИК, пък оцени пред “24 часа” през юни 2022 г. “щетата” от машинното гласуване на 300 хил. избиратели. През януари т.г. той обяви, че очаква хартиената бюлетина да върне около 200 хил. пред урните.
Според политолога Димитър Ганев от Изследователския център “Тренд” реабилитирането на класическата хартиена бюлетина ще върне пред урните около 150 хиляди души. Същото число посочва и социологът Васил Тончев, шеф на “Сова Харис”, според когото в тази група ще са предимно
възрастни гласоподаватели с по-ниска степен на образованост
В един от последните сондажи на “Галъп интернешънъл” 4% от заявилите, че твърдо ще гласуват на 2 април, твърдят, че на предишни избори са се отказали заради машините. Социолозите са питали в тази група, която по техни изчисления наброява около 100 хил. души, дали сега, когато се връща хартията, ще отидат до урните. Според техния сондаж 80 хиляди биха го направили. Изследователите обаче предупреждават да се отнасяме към тези данни като към моментни снимки и прогнози.