3/4 пестят от ресторант, но не и от парите за училище на детето
- Над 50% ограничават мляко, сирене, яйца, зеленчуци, 77% - на дрехи и обувки
- Почти всеки пети твърди, че не се лишава от нищо заради скъпотията
- Меката зима позволи на хората да не си намаляват отоплението
Харчовете за какво сме ограничили, докато цените летят? Близо 90% са ограничили посещенията на ресторант, а повече от половината - покупките на мляко, сирене, яйца, плодове и зеленчуци. По-малко - 41% са намалили консумацията на хляб. Малцина обаче пестят от плащане на уроци и курсове или изобщо от намаляване разходите за образование.
Това показват гласуванията в анкета на “24 часа”, в която за седмица участваха над 1200 читатели на сайта.
Те имаха опцията да отбележат една по една 23 стоки и услуги, като на всяка да посочат
дали са намалили купуването им, или не
Под 1/4 от анкетираните се лишават от лекарства, а над 75% твърдят, че не са ограничили купуването им. Лекарствата по данни на НСИ са поскъпнали средно с 12% за последните 12 месеца.
За същия период стоматологичните услуги са повишили цените си с много по-малко - само със 7%, но много повече хора според анкетата се въздържат от посещение при зъболекаря. Отговорите на въпроса дали пестят от дентални услуги са поделени почти поравно между положителните и отрицателните. (Виж инфографиката).
При всеобща инфлация хората обичайно отлагат покупката на скъпи вещи като коли, нов дом, скъпа домакинска техника, ремонти и т.н. Почти
3/4 от българите са ограничили покупките на домакинска техника,
а приблизително толкова – 71,5%, са спрели или поне са намалили харчовете за ремонти и поддръжка на дома. Трябва да се отбележи, че в тази група стоки не всичко е поскъпнало, по-голям ръст на инфлацията има при строителните материали, но при домакинската техника той е малък. При всички случаи обаче става дума за голям еднократен разход, който не е от първа необходимост, и е естествено хората да се въздържат.
Въпреки по-скъпопо отоплението с парно, природен газ, дърва и въглища, това е довело до частично спестяване на тези разходи. Анкетата показва, че 48,3% от българите са ги намалили, но 51,7% твърдят обратното.
Това донякъде е обяснимо, като се има предвид, че преимуществено у нас отоплението зимно време е на ток, а за битовите потребители поскъпването му през последната година е само 3,4%. А и зимата не е особено студена.
В същото време облеклото и обувките са поскъпнали съответно с 9 и с 4,6%, но много повече българи очевидно смятат, че могат да се въздържат от разходи за тях - цели 76,1% са ограничили покупките им.
Хранителните стоки са основният проблем при инфлацията, защото средното им поскъпване за последната година мина 26%. Съвсем естествено хората са свили покупките им, но когато биват попитани от какво точно се лишават, става ясно, че решението им
не следва точно логиката на поскъпването
Най-много – 87,1% от отговорилите, казват, че се въздържат от покупката на скъпи деликатеси. 67,2% са свили покупката на захарни и шоколадови изделия - сладките неща поскъпнаха с 28% за 1 г.
Още повече хора са свили покупката на алкохол и цигари – 68,6%, а спиртните напитки са поскъпнали само с 12%, докато тютюневите изделия не са променяли изобщо цените си. Очевидно обаче при всеобщото свиване на потребление разходите за тях са преценени от потребителите като излишни.
Кафето и чаят също поскъпнаха с немалко – с 15,3%, но явно българинът не е склонен да се раздели с навиците си и само 40,6% от хората твърдят, че са свили консумацията.
Това, което българинът смята за най-излишно в кризата е посещението на ресторант. 89,5% от анкетираните, т.е. най-много от тях, казват, че са ограничили този харч. За последната година храненето в ресторант поскъпна с 21,7%.
Туристическите пътувания също се преценяват масово като излишен харч и 79,9% от хората прекратяват този разход. Същото се отнася и за посещения на спа, уелнес, фризьорски услуги и маникюр – 78,3% от хората решават да минат без тези “екстри”. В същата група попадат и разходите за културни развлечения – за 76,5% от хората това е излишен лукс.
Приятната изненада в анкетата е, че за българите образованието остава приоритет въпреки високата инфлация. Икономистите винаги твърдят, че в години на криза човек трябва да инвестира в себе си под формата на усъвършенстване и професионална квалификация и преквалификация.
Независимо, че разходите за образование са поскъпнали с 22% за последната година, едва 31,1% са преценили да спестят от тези разходи. Останалите 68,9% продължават да харчат за учебници, книги, курсове, училищни или университетски такси.
А почти всеки пети - 18,4% от отговорилите, твърди, че не му се налага да пести заради инфлацията.
Този дял от населението на практика е равен на онези двайсетина процента от българите, чиито доходи надвишават средната работна заплата.