Бивш полицай извая конска глава от брава, лъжица и верига за колело
52-годишният Янко Зенгинов от Варна обикаля пунктовете за вторични суровини и от вехториите създава скулптури
Лицевата част на брава, дръжка на лъжица, ротор, верига от велосипед - бихте ли се сетили, че те заедно могат да оформят конска глава?
Бившият полицейски патрул Янко Зенгинов от Варна само за 36 часа е изваял впечатляващата фигура - до такова съвършенство, че аха да изцвили.
С невероятното му въображение изхвърлените железарии в старите пунктове за скрап заживяват нов живот.
С много търпение, любов и усет към детайла Янко превръща това, което е на боклука, във фигури на моторист, медицинска сестра, муха, пчела, птица - списъкът е дълъг.
Негова близка го помолила да “направи нещо” за подарък на съпруга - гинеколог и запален фен на тойотата. Идеята веднага се ражда в съзнанието на 52-годишния варненец - ще изобрази доктора, който преглежда табелката на тойота, полегнала на гинекологичното магаре.
Как се прави “Харлей-Дейвидсън” от скрап?
С мерак - човек се е облегнал спокойно назад, а пред него - микрофон с кабел, докато пее. Това е подаръкът за рокер полицай, който празнува юбилей, от неговите колеги.
“В такива случаи на помощ идват лагери, ламарина, лъжици, гайки, пружина, ротор, каруцарски болтове, верига, всякакви неща”, обобщава Янко.
Това, което ние виждаме като стар, ръждясал катинар, той превръща в жаба
Овехтелият, загубил цвета си с времето чайник за Янко е слонче. Върхът на клещите пасва прекрасно за човешка глава, част от брава и метална решетка стават челюстта на кон.
Малката работилничка, в която мъжът твори, е пригодена в мазе. Няма много удобства, но той не се оплаква. Пригодил си е тезгях, рафтове, машина за заварки, има и малка печка. Когато работи, не усеща нито студ, нито умора.
Сглобяването на фигурките така го зарежда, че часовете минават неусетно. Дори когато не изпълнява поръчка на приятели и познати, самоукият творец не спира.
Само докато завърти поглед из купчините желязо, идеята се развива в главата му. Няколко лагера, сглобени един зад друг например - и ето го тялото на пчела.
Янко Зенгинов работи 27 години на едно и също място - патрулен полицай в Първо районно управление във Варна. Когато се пенсионира през 2015 г., се прехвърля в отдел “Видеонаблюдение” към община Варна. Дава нощни смени. После, вместо да почива, започва да твори скулптури от старо желязо.
Хобито открива няколко години, след като спира напрегната работа в МВР.
“Беше преди 2 г. Мой приятел, който има база за вторични суровини, ме посъветва да вземам материали оттам и да пробвам да правя фигурки. Започнах с клещи и керпедени, показах фигурките тук-там, много се харесаха.
Това ме насърчи, започнах да търся идеи, да правя по-сложни неща”, разказва Янко. Той
рисува от малък - плакати, графика, карикатури,
прави човечета от сапун. После пробва да създава стенни часовници, занимава се с дърворезба. Сглобяването на фигурки от стари железни части обаче му се удава най-добре.
“Рисунката е в мислите ми, не ми трябва предварителна подготовка. Вземам пет лагера и сглобявам нещо. В него има още дръжки на лъжици и вилици, райбер, гаечен ключ, перка и зъбно колело от ротор, няколко сантиметра маркуч и още няколко машинарийки, които не се знае от какво са, но вършат чудесна работа.
До сглобяването на перфектната муха, която по-късно се оказва, че повече прилича на пчела”, разказва Янко.
Скорпион пък може да се направи от клещи, арматурна тел и тръба.
Сърце се вае от огъната ламарина, зъбно колело от някакъв двигател, лагер и няколко тръби, например от русенско легло.
Перката на риба най-добре става от диск от циркуляр
“В конската глава обаче разнообразието от железарии е най-голямо”, разяснява творецът.
Зъбни колела, стара брава и няколко добре запазени пружини оформят до перфектност скулите на коня. Има още обтегач за стоманено въже, окото е сачма от голям лагер.
Сифон и няколко метра верига от велосипед отиват за гривата - тя стои лъскава и величествена. Още шайби, болтове, гайки, част от нещо, което не знаем точно какво е. Отнема му три дни по 12 часа.
“Като започна едно нещо, докато не го довърша, не спирам. Отделям много време на детайлите. Ако не го изпипам, няма да е красиво. Оставя ли го, рискувам. След няколко дни може и да не ми хареса или нещо друго да ми дойде на ум.
Конската глава беше голямо предизвикателство, защото е сложна за изпълнение, отнема много време и когато е готова, трябва да изглежда съразмерна. Някой ден бих искал да направя и цял кон.
Но това е сериозно начинание, трябва ми много повече място, а сигурно и подемна техника да го премествам - той ще тежи може би около 200 кг.
Движа се стъпка по стъпка, следвам ритъма на въображението си и не бързам да се развихрям в дейността си”, споделя самоукият майстор.
Според него има много малко добри неща, изработени изцяло от скрап. Сега иска да направи котка. И
копие на древногръцка статуя от скрап
“Поради липса на място най-вероятно ще направя само бюст”, казва той.
Произведенията на Янко не са оцветени. Боята ще ги направи кич, вярва той и само ги лакира, за да забави процеса на ръждясване.
Търсачът на вдъхновение от сметището харесва философията, която ни помага да видим красотата в несъвършенството, да оценим простотата и да приемем преходната природа на всички неща.
“Тя е противоотрова срещу консуматорските нагласи на съвременното общество, подканя ни да забавим темпото и да се концентрираме върху онова, което наистина има значение. Да забавим темпото и ние и да се порадваме на малките неща, които пропускаме, докато бързаме”, обобщава Янко.