№3 в бюлетината е донесъл най-много мандати
Успешно атакуват и деветките, 14 вкарва по-малките. Формация под №2 за първи път ще влезе в парламента
Без никакви претенции за докосване до науката социология, подминавайки квазинауката нумерология и опирайки се единствено на статистика, ви предлагаме любопитни факти за успеваемостта на партиите на парламентарни избори според номерата им в интегралната бюлетина.
Е, само по волята на жребия, разбира се, не става - важната е тежестта на политическата сила зад числото, което ѝ е било отредено.
Преди числата бяха цветовете
Първите избори на Третата българска държава са веднага след Освобождението - за представители в Първото Велико народно събрание, което да напише Търновската конституция. Този вот е мажоритарен. Бюлетините са бели листчета, на които всеки грамотен с право на глас да напише името на кандидат-депутата. По този начин се гласува до 1911 г., когато на вота за Петото ВНС се раждат цветните бюлетини. Партиите заявяват цвят и се регистрират в Софийския окръжен съд, после онези цветове се превръщат в традиционни за съответната партия. След 1947 г. се ликвидира многопартийната система и изборите са надбягване с един кон и подтичващите край него един казионен съюз и един хванат здраво за юздите фронт.
С идването на демокрацията се възстановява многопартийността и се възраждат цветовете на бюлетините. Но партиите се роят, цветовете свършват и така се стига до белите бюлетини с цветни ленти.
С шарени бюлетини влизаме в XXI век,
едва през 2005 г. настъпва “интегралната” ера -
на 25 юни са първите избори с бюлетина, в която всички партии са събрани накуп, а идентичността им се определя от номера.
Оттогава - от избора на 40-ото НС досега са проведени осем парламентарни вота с интегрална бюлетина. На прага на деветите проверяваме какво говорят числата, под които са подредени в списъка кандидатите за властта.
Единственият двукратен победител
е номер 3. При това още в първите два случая - през 2005 г. носи категоричен успех на Коалиция за България, а през 2009 г. - още по-безапелационна победа на ГЕРБ. Така №3 държи първото място по общ брой мандати в парламента за последните 18 г. Общо 198 депутати са излъчени с него.
Втора позиция в тази своеобразна класация е за №9 - 193 мандата.
С този номер ГЕРБ е победител през 2014-а (84 мандата), а “Продължаваме промяната” е в подножието на върха миналия октомври (53 мандата). С №9 играе два пъти и ДПС - 26 мандата през март 2017-а и 30 през април 2021 г.
Всъщност 9 е един от двата номера, чиито носители излъчват депутати в 4 от 8 възможни случая. Другият толкова успешен е 14, вкарал на няколко пъти по-малки формации, без които обаче политическото уравнение не излиза.
Под №14 през октомври м.г. “Възраждане” задмина БСП, през 2014 г. АБВ за първи и последен път имаше самостоятелна група, а за “Атака” бе щастлив на два пъти (2005-а и 2013 г.).
3 и 9 са единствените едноцифрени, носили изборна победа. В другите пет случая номерът на победителя е бил двуцифрен - 11, 15, 22, 24, 28. Видно е, че цифрата 2 често е застъпена, но сега за първи път участник с №2 (ГЕРБ) със сигурност влиза в Народното събрание, при това със заявка за победа.