Лудост със заеми след лудите цени - рекордни 4,6 млрд. лв. изтеглени за година
Сред стоките, купувани с кредит, са велосипеди и електрически тротинетки, правят се ремонти, на изплащане се купува и обзавеждане за дома
Истерията, обхванала цените през миналата година, се оказа, че се е пренесла и върху заемите.
Само през 2022 година домакинствата са взели нови кредити за над 4,6 млрд. лева, като общата им стойност е стигнала 33,127 млрд. лв., показват данните на БНБ. Това е абсолютен рекорд, който трудно може да се сравни с предишни години. А за последните 10 години задлъжнялостта на домакинствата почти се е удвоила, след като в края на 2012 г. е възлизала на 18,717 млрд. лева.
През миналата година безспорно първо място държат заемите за имоти
- взети са нови за 2,371 млрд. лева. Причината е рекордно ниското ниво на лихвите и отчасти липсата на алтернативи за инвестиции, което насочи милиарди към имотния пазар.
Последните данни на БНБ за януари например показват, че средният лихвен процент при ипотеките се е вдигнал минимално - с 0,01 на сто до 2,61%, а годишният процент на разходите, в който попадат всички такси и плащания за обслужване на заеми, дори се понижава до 2,82%.
След две години на ограничения заради пандемията хората са започнали да харчат значително повече и за други покупки. Доказателство за това са новите потребителски заеми за 1,78 млрд. лв., взети само през 2022 г. И тук ниските лихви оказват влияние. БНБ отчита, че през януари 2023 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се понижава до 8,93%.
Ренесанс има и за т.нар. бързи кредити
За миналата година се оказва, че домакинствата са взели 493,2 млн. лв. нови такива заеми, което е ръст от 18,8%. Общата сума на бързите кредити вече надхвърля 3 млрд. лева. Основната част от тази пари са взети за потребление - 2,992 млрд. лв. Те се увеличават с 20%, което прави 499,5 млн. лв. на годишна база.
Оказва се обаче, че бързи заеми са взети и за покупка на жилища, но те са в много малък размер - в края на четвъртото тримесечие на 2022 г. са 31,8 млн. лв. Те намаляват с 1,7 млн. лв. в сравнение с края на декември 2021 г. и с 3,8 млн. лв. спрямо септември 2022 г.
Различни изследвания и анализи на потреблението показват, че като резултат от пандемията има нови тенденции в харченето. Една от тях е увеличеното търсене на преносими устройства, които позволяват да се извършват безконтактни разплащания, да се контролират дистанционно уреди в дома, да се следи за здравето. Търсенето на лаптопи обаче е намаляло, като възможно обяснение е завръщането на все повече хора в офисите.
Търсенето на бяла техника е нараснало за година с 8%, като най-голям е ръстът при хладилниците и климатиците. Последните се радват на голям интерес, защото токът е сравнително евтин за отопление на фона на цените на парно, газ, дърва, пелети.
Сред стоките, купувани с потребителски заеми, се оказват и велосипеди и електрически тротинетки, скутери, мотопеди и триколки.
Продажбите им са се увеличили със 75 на сто
за година. На изплащане се купува и обзавеждане за дома, вземат се кредити за ремонт,
Относително малка, но и сравнително постоянна остава групата на хората, които финансират ваканции или екзотични покупки с пари на кредит – около 8% от взетите заеми отиват за това . Продължава да расте броят на тези, които използват потребителски заем, за да стартират малък бизнес, както и на тези, които теглят кредит, за да се лекуват или да платят за обучение и преквалификация.
Банките пълни с пари, за година бизнес и домакинства вкараха в тях нови 15 млрд. лв.
Банките се оказва, че са пълни с пари, показват последните данни на БНБ. В края на януари 2023 г. депозитите на неправителствения сектор са 116,321 млрд. лв. и за година сумата е нараснала с 14,2%. Бизнесът държи в банките 39,921 млрд., финансовите предприятия - 4,166 млрд., а най-много са парите на домакинствата, които вече са 72,234 млрд. лв. Само за година хората са спестили на влог нови близо 6 млрд. лева.
Многото привлечени пари са и причина лихвите по кредитите да остават ниски. Съответно и тези по депозитите да са все така на нулата. Бизнесът например получава средно 0,47% лихва за парите, които държи на депозит, ако те са в левове. За влогове в евро доходността е по-висока и стига до 0,95% годишно.
Домакинствата получават средно на година 0,29% лихва за парите, които държат в банка. Ако депозитът е в евро, доходността се увеличава до 0,88%.