Историк убеден, че Левски е погребан в центъра на София – днес това е паркомясто, но ще има и паметна плоча
Николай Иванов проследява пътя на костите, открити през 1937 г.
“Тук през 1873 г. е погребан Васил Левски”. Тези думи са изписани върху паметен знак, който ще бъде поставен днес на столичната улица “Даме Груев” №6. Историци смятат, че на това място все още стоят костици от тялото на Апостола на свободата. На откриването ще е и наследникът на Христо Ботев - Боян Ботьов.
Всъщност версиите за това къде е било положен Левски след обесването му през февруари 1873 г. са няколко. Според едни е бил погребан в църквата “Св. Николай Чудотворец Мирликийски” - срещу Софийската митрополия. Според други мястото е църквата “Св. Петка Самарджийска” - тази теза застъпва и писателят Николай Хайтов. Трети твърдят, че тялото на Апостола е в родния му град Карлово или в Сопот. Историкът Николай Иванов смята, че Левски е погребан в старите софийски гробища, близо до днешното Министерство на земеделието.
Ето версията на Николай Иванов:
Архиви на Националния военноисторически музей в София разкриват, че според съвременици Левски е бил погребан от двама свещеници в християнското гробище, в близост до параклис. Това потвърждава и очевидецът полк. Стоян Маринов, който допълва, че на същото място са били положени и телата на обесени въстаници от Априлското въстание през лятото на 1876 г.
Гробът на Левски е посочен и на карта на гробищата, изготвена от германеца Йосиф Обербауер през 1894 г. Той е бил инженер и художник, който е участвал в изготвянето на общ градоустройствен план по това време.
През август 1937 г. започва ремонт на канализацията в района. Оказва се, че една от тръбите минава съвсем близо до параклиса, и докато работниците копаят, закачат и предполагаемия гроб на Левски. Излизат кости, за които се смятат, че са тялото на Левски и главата на Георги Бенковски. Че главата на Бенковски е погребана при Левски пише и Захарий Стоянов. Затова и днес в близката градинка има и малък паметник на Георги Бенковски.
Дотогава и свещениците, които обслужват това гробище, знаят къде е гробът на Левски,
прекадяват по време на Задушница,
разказва Иванов.
Преди това с годините районът се е оформял като предпочитано място за живеене. Настанявали се хора от елита, районни съдии и през 1885 г. гробището се преместило в Орландовци и канили близките на погребаните там да ги преместят. Не било обаче преместено тялото на Левски, въпреки че сестра му Яна е ходила на място и опитвала да разбере къде лежи брат ѝ.
Яна е била много близко до намирането му, защото заради 100-годишнината започва едно ускорено търсене на гроба на Апостола. Но не го е намерила, твърди историкът. Според него обаче хората, живеещи наоколо, са изпитвали безпокойство, че гробът може да бъде намерен в някой от дворовете. Това описва и Александър Запрянов от Отделението за военни музеи, паметници и гробове в писмо до началника си полк. Петър Куюмджиев. В него той пише, че “има среди, които нямат никакъв интерес гробът на Апостола да бъде намерен в тази част на града”.
Самият Запрянов стриктно следи работата по канализацията в района на параклиса. Той дори прави скица на разкопките, но и споделя, че не е пристигнал специалист от Археологическия музей, въпреки че шефът на музея Васил Миков се е подписал, че ще изпрати. Освен гроба с двата черепа са намерени и още 28 трупа, а на мястото пристигат лекари от близката болница.
Медиците правят първото и единствено обследване на скелета и двата черепа и казват, че това е човек до 40 г. Тогава Запрянов вече е бил сигурен, че е намерил гроба на Левски, обяснява Иванов.
Костите са занесени на ул. “Владайска”, където е Отделението за военни музеи, паметници и гробове, защото там е създадена специална комисия, която издирва гроба на Апостола.
Нейното заседанието е било на 9 август 1937 г. Доказателство е протокол, който историкът е намерил в архивите на Националния военноисторически музей.
През 1938 г. полковник Куюмджиев предава останките на катедрата по анатомия. При приемането им се подписва санитар и ги оставя в мазето на института. Подписът му по-късно припознава и неговият син - д-р Малинов, който е работил като асистент във факултета. Никой след това не е обследвал човешките останки, тъй като на лекарите не им е било обещано заплащане за работата. След избухването на Втората световна война доц. Балан е бил изпратен като шеф на рентгеново отделение в армията при началото на войната, а темата е потулена. По-късно се твърди, че скелетът и черепите са били унищожени при бомбардировките на София.
Когато завършва войната, бомба е ударила е малко от стените на “Св. Александър Невски” и разрушила изложбената зала на Художествения факултет, но не е падала в катедрата по анатомия. А после се измъкват с това, че уж са унищожени при бомбардировката. А там бомба не е падала, обяснява историкът.
През 1946-1947 Анатомическият факултет се мести в новата си сграда на ул. “Пенчо Славейков”.
Д-р Малинов, син на този, който ги е приел, ми каза, че подозира, че при пренасянето на факултета
костите на въстаниците и на Левски също са занесени на Софийските гробища
и са погребани там, посочи Николай Иванов.
Историкът смята, че е възможно някои кости от тялото на Апостола все още да се намират под “Даме Груев” №6.
Днес на мястото, под което се предполага, че е бил погребан Левски, има тротоар и паркоместа. Историкът инициира поставянето на малък паметник на мястото, на което е почивал Апостола.