Заради рудник за злато 368 костенурки преместени и живеят свободно - модел за Кресненското дефиле
Кръвта на тези животни не е чудодейна, но хора ги ловят, за да се лекуват или готвят, предупреждава зоологът Деян Духалов, който през 2010 г. прави оценка на съвместимост в Ада тепе, Източните Родопи
Да намерят начин за съжителство между животински видове и бизнес, без да си пречат - тази задача трябва да решават зоолози, общини, държава. Целта е икономиката да не застрашава природата, а опазването на флората и фауната да не спират инвестиции.
Безкраен е дебатът около Кресненското дефиле за двата вида сухоземни костенурки и двата вида змии, които трябва да бъдат опазени, за хилядите човешки смърти на този недовършен участък на магистрала “Струма”, както и ужасните задръствания през летния сезон.
Сега отново предстои да преброят костенурките
и змиите там,
за да се вземе решение как да се решава казусът “Кресненското дефиле”.
Подобен мониторинг е правен в Източните Родопи. През 2010 г. Деян Духалов, който е херпетолог и изследва земноводни и влечуги, е поканен да направи оценка за съвместимост в района на Ада тепе, където ще се прави рудник за добив на злато.
Оказва се, че за минния обект трябват около 28 хектара, които са най-добрите места за обитание на двата вида сухоземни костенурки, срещани в България - шипоопашата и шипобедрена.
За да бъдат опазени, през 2012 г. започва преместването на тези защитени животни.
“Идеята беше да не са много далеч от местообитанието,
за да не променяме условията им на живот. Оказа се, че от 2 километра те се завръщат за няколко дни. Затова се принудихме да направим ограда около целия обект, която да е предназначена да ги спира.
Тя е висока около 60 сантиметра и не е пречка за останалите диви животни. Малко хора знаят, че костенурките се привързват към мястото си на живеене”, разказа Духалов.
През 2013 г. започва отново преместването на костенурките, но този път зад оградата.
Всяка хваната костенурка е маркирана, за да се проследи къде се движи при следващо хващане. Оказало се, че животинките скитат доста и вероятно вече са били на новите места, където са преместени.
От района на рудника са изнесени 368 костенурки. Те, както и останалите животни, са маркирани, за да се проследи как се развиват едните и другите и дали пренесените се адаптират добре.
“Отначало животните в землището на рудника бяха по-слаби от другите. Но с времето се оказа, че те обикалят повече и опознават по-големи територии.
В момента те са по-едри от останалите. Явно успяха да научат повече места, където остава влага и има трева дори в най-сухите месеци”, обяснява Духалов.
Освен с трева костенурките се хранят и с горски плодове - ябълки, круши, дренки, диви череши и гъби.
Оказва се, че в района има трюфели
Херпетолог установил, че някои от животните миришат странно.
“А аз един ден намерих костенурка, която се беше закопала почти цялата в земята и ядеше нещо. Оказа се, че е намерила голям трюфел”, твърди Духалов.
Той често намирал животни, които се хранят и с месо - сгазена жаба, счупен охлюв, дори риба, когато вировете на близката река Крумовица пресъхнат през лятото.
Маркирани са почти 3000 животни в района, повече от половината от които женски. Корубата им е твърда, а повърхностният слой е мъртъв и не расте.
Когато се надраска чертичка, остава за десетилетия.
Така Духалов е създал свой код, за да ги различава. Ако мястото на белега се изличи, ги сравнява със снимки, но това се случва рядко.
Методиката за преброяване на костенурките, която ученият използва, е класическа - улавяне, маркиране и повторно улавяне.
“Голямата ни сила е, че имаме минимална грешка. Сега почти сме изчерпали животните, маркирали сме по-голяма част.
Повечето костенурки са намирани многократно - някои от тях са хващани по 30-40 пъти
Тези, които сега маркира, са дошли от другаде. Според херпетолога има животни, които изчезват за няколко години, а след това се появяват отново.
Деян Духалов възнамерява да разшири периметъра на проучвания през тази година, за да се види дали изчезнали маркирани екземпляри не са мигрирали извън наблюдаваното място.
“Ако на площ от един декар има всичко необходимо, животните нямат нужда да се отдалечават и биха могли да живеят на сравнително малка територия. Ако има липса, им се налага да ходят повече”, допълни херпетологът.
Изключение са женски, които живеят на едно
място, а снасят яйца на 1,5 км
Според Духалов това вероятно е предпазен механизъм, за да не се кръстосват животни, които са роднини. Това е и причината прииждащите в района костенурки да са предимно млади женски.
Сега популацията в района на рудника е стабилна, но за нея най-голяма заплаха са хората и дребните хищници.
Основният проблем е, че костенурките се размножават бавно, а младите животни са малко. Донякъде спасението за вида идва от това, че живеят дълго.
Според различни научни източници
в България животът им достига 120 г. и това дава шанс на популацията
“Голям проблем е, че почти всички яйца, снесени от костенурки, се изяждат от порове. Има твърде малко други големи хищници, които да контролират дребните. Това е сериозен проблем в Крумовград.
Имало случай, докато маркирал костенурка, любопитно куче да се приближи. Кучето би изгонило чакал или вълк, а така пази дребните хищници”, твърди Духалов.
Друга заплаха за костенурките са хората. Често животни, излезли на пътя, са прегазвани от автомобили. През последните години местни жители са започнали да ги улавят за храна.
“Всички знаят, че хващането на костенурки не е законно
и ще бъдат наказани. Затова започнаха да се крият. Хора го правят от принуда, за да си помагат с изхранването”, смята зоологът и е категоричен, че приписваните лечебни свойства на кръвта на костенурката са мит.
“Към тази практика прибягват хора, които са отчаяни. Няма научни доказателства. По-скоро обратното - в кръвта има най-различни патогени. Примерно често пренасят салмонела, а салмонелата от влечуги е доста агресивна и може да създаде сериозни проблеми на човек”, обощава Деян Духалов.