В САЩ е срамно, ако не дадеш 15-20% отгоре, в Япония пък е люта обида, ако оставиш
Докато на места в Европа практиката вече е задължителна, в Сингапур тя е забранена със закон
Всеки посетител на заведение в САЩ трябва да е готов да остави бакшиш, ако не иска в отговор да получи тотална неприязън от персонала. Културата на бакшиша е здраво вкоренена в американските традиции и за това си има обяснение. И то е, че за разлика от много заведения в Западна Европа в сметките не се включва такса обслужване. С други думи, заплащането на келнерите в голямата си част (обикновено то е много ниско), а понякога и изцяло зависи от допълнителните пари, които клиентите ще оставят.
Прието е бакшишът да се движи между 15 и 20% от сметката, която за едно семейство без излишни глезотии не пада под 200-250 долара.
10% се оставят, ако посетителят е тотално недоволен
от обслужването. Обикновено обаче бакшишът не пада под 15%, а обичайният е 20%. В случай на изключително обслужване може да стигне и до 25%.
Седмично един келнер в САЩ получава едва 200 долара заплащане от собствениците на заведението, но може да изкара поне два пъти повече на вечер от бакшиши.
Плаща обаче данъци дори върху парите, които получава кеш
Практиката най-често е допълнителното възнаграждeние да се плаща с банкова карта, поради което в сметката има определено място, където се вписва сумата, оставяна от клиентите.
Бакшишите не се заработват лесно. Сервитьорите в САЩ сноват като пчелички около масите - усмихнати, любезни, готови да реагират на всяко искане. Понякога те дори може да станат леко досадни в прекаленото си обгрижване, тъй като на 10-15 мин минават да питат дали нещо не липсва, дали има нови поръчки, събират веднага празните чинии, за да не пречат.
В Канада положението е същото като в САЩ и за приемлив бакшиш се смята сума, еквивалентна на между 18 и 20% от сметката.
В Германия няма строги правила за този тип възнаграждения, но е прието да се дава около 10%, като за малки сметки от порядъка на няколко изпити бири може просто сумата да се закръгли нагоре.
Във Франция бакшишът не е задължителен, но няколко евро повече се смята за жест на благодарност за доброто обслужване. Причината е, че към всяка сметка са включени 15% за обслужване и се смята, че така клиентът е оставил, каквото се полага.
В Испания особено в по-елитните ресторанти може да се остави 10% добавка, ако посетителят е много доволен от обслужването, но по принцип бакшишът не е правило, тъй като такса обслужване е включена.
В Дания и Нидерландия бакшишът не е очакван, но е приеман с признателност. В Белгия обикновено клиентите закръглят нагоре, но една по-щедра допълнителна сума няма да бъде отхвърлена. В Норвегия и Швеция предлагането ѝ е доста необичайно. В Италия няма да бъдат отказани между 10 и 15%, ако обслужването не е включено в сметката. В Швейцария
бакшишът е формулиран в закон, като се оставя 15%
от консумацията.
В Полша, ако кажете благодаря, когато платите, това се възприема като знак, че не очаквате ресто. Затова се изчаква да бъде върнато рестото и тогава да се благодари за обслужването. Така на сервитьора може да се остави бакшиш по преценка.
В по-първокласните ресторанти във Великобритания е обичайно да се оставя от 10 до 15% над сметката. Тя обаче трябва да бъде проверена преди плащането, защото някои заведения включват такса обслужване от около 12%, ако вечерята е в по-голяма група. Тогава не е необходимо да се дава добавка.
В сравнение с повечето държави по света Япония е едно голямо изключение. Там не само че не е прието да се дава бакшиш, но често пъти това се възприема като голяма обида. Доброто обслужване е задължение според японската култура. Ако чужденец все пак предложи бакшиш, защото не е бил информиран, не бива да се изненадва, че келнерът любезно ще го откаже. Подобна е практиката и в Южна Корея.
Да се приемат пари като израз на оценка, не е прието и в ресторантите в Китай. Там няма да възприемат това като кръвна обида, но ще сметнат клиента за невъзпитан. И в Сингапур правилата са строги - там бакшишът е забранен със закон.