Домът на младата българска буржоазия е вдигнат в стил сецесион, 110 години по-късно блести в оригинал

04.02.2023 12:49 Генка Маркова
Днес в тази знакова сграда на “Славянска” 2 в сърцето на София е седалището на Българо-американската кредитна банка и на фондация Credo Bonum. Снимките са дело на Росина Пенчева, Галя Йотова, Архив "Стара София", проф. Миглена Прашкова, предоставени от Credo Bonum
Снимките са дело на Росина Пенчева, Галя Йотова, Архив "Стара София", проф. Миглена Прашкова, предоставени от Credo Bonum
Екип реставратори работи по възстановяването на гипсов фриз. Снимките са дело на Росина Пенчева, Галя Йотова, Архив "Стара София", проф. Миглена Прашкова, предоставени от Credo Bonum
На купола на сградата се извисявала красива мащабна скулптурна композиция от три фигури - централната е била на Меркурий. Снимките са дело на Росина Пенчева, Галя Йотова, Архив "Стара София", проф. Миглена Прашкова, предоставени от Credo Bonum
Заседателната зала в палатата. Снимките са дело на Росина Пенчева, Галя Йотова, Архив "Стара София", проф. Миглена Прашкова, предоставени от Credo Bonum
Дърворезба в сградата на БАКБ. Снимките са дело на Росина Пенчева, Галя Йотова, Архив "Стара София", проф. Миглена Прашкова, предоставени от Credo Bonum
През етажите импозантно се извисява мраморното стълбище с парапети от ковано желязо. Снимките са дело на Росина Пенчева, Галя Йотова, Архив "Стара София", проф. Миглена Прашкова, предоставени от Credo Bonum
Паната по стените в позлата. Снимките са дело на Росина Пенчева, Галя Йотова, Архив "Стара София", проф. Миглена Прашкова, предоставени от Credo Bonum
Входът на палатата пази оригиналния си вид и днес. Снимките са дело на Росина Пенчева, Галя Йотова, Архив "Стара София", проф. Миглена Прашкова, предоставени от Credo Bonum
Таванът на заседателната зала на Софийската търговско-индустриална камара е богато украсен и неговият блясък е запазен и до днес. Снимките са дело на Росина Пенчева, Галя Йотова, Архив "Стара София", проф. Миглена Прашкова, предоставени от Credo Bonum
Снимките са дело на Росина Пенчева, Галя Йотова, Архив "Стара София", проф. Миглена Прашкова, предоставени от Credo Bonum
Снимките са дело на Росина Пенчева, Галя Йотова, Архив "Стара София", проф. Миглена Прашкова, предоставени от Credo Bonum
Български индустриалци на тържествена сбирка в сградата на Софийската търговско-индустриална камара. Снимките са дело на Росина Пенчева, Галя Йотова, Архив "Стара София", проф. Миглена Прашкова, предоставени от Credo Bonum

Днес там е Българо-американската кредитна банка, а Credo Bonum показва архитектурния шедьовър в изложба

Сградата на Народния театър "Иван Вазов" е завършена през 1907 година и ако човек се вгледа в изгледите на София от онова време, ще види, че нейната импозантна композиция стои самотно в околния пейзаж. Но само 4 години по-късно - през 1911 г., младата българска буржоазия набира мощ - предприемчиви българи, бизнесмени с нюх, успели занаятчии и търговци, иска да издигне свой представителен дом. Така се ражда идеята да издигнат сградата на Търговско-индустриалната камара буквално на стотина крачки от храма на Мелпомена. Купуват земята, а после дори се ядосват, че не успели да платят и съседния парцел, за да е по-внушителен новият строеж.

Обявен е конкурс за сградата, която трябвало да се превърне в символ на смелите амбиции на младата българска буржоазия. Печели първото място архитектурното бюро на Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков.

Проектът им е наречен “Котва”

На второ място е класиран проектът “Меркурий” на друг виден български архитект - Никола Лазаров, който дълго време след конкурса оспорва по съдебен ред първенството на Фингов, Ничев и Юруков.

И тримата са с дипломи от престижни университети - във Виена и Мюнхен. И тримата са връстници, а вероятно по-младият с няколко години Юруков е учил малко и при Фингов, който в края на ХIХ и в началото на ХХ век работи за кратко във Виена като асистент на известния австрийски архитект и преподавател професор Карл Майредер.

И тримата оставят своите подписи под проектите за много знакови сгради в София, Пловдив, Бургас, а правят и много общи проекти. Един от тях е сред

бисерите в архитектурното наследство на София - това е сградата на Търговско- индустриалната камара

Както посочва Цветелина Бориславова, председател на Надзорния съвет на Българо-американската кредитна банка, камарата “става двигател на индустриализацията на България, както и осъществява активна образователна дейност в подкрепа на хората”.

Днес в тази знакова сграда на ъгъла на улиците “Славянска” и “Георги Бенковски” в сърцето на София е седалището на Българо-американската кредитна банка и на фондация Credo Bonum, както и офисът на Clever Synergies Investment Fund. Преди почти 20 г., когато централата на БАКБ се нанася там, се извършва мащабна реставрация, която възстановява с изключителна прецизност до последния детайл целия интериор така, както е изглеждал и през 1919 г. при нейното официално откриване.

Тогава - на 6 април, зданието е тържествено осветено, а на събитието присъстват цар Борис Трети, членове на правителството

на Теодор Теодоров, поканени са и бивши министри на търговията, икономисти, дипломати и политици.

Тук едно малко отклонение - архитект Георги Фингов, принуден заради лични проблеми, продава къщата, която е строил за своето семейство. Тя се намира на ул. “Шипка” 38. Новият ѝ собственик е братът на премиер-министъра Теодор Теодоров - инж. Петко Теодоров, собственик на златните мини в Перник, за кратко кмет на София. Домът на Фингов става известен и като мястото, в което се събират членовете на дружество “Съвременно изкуство”, писатели и художници. Къщата на Фингов и до днес е известна, сега се реставрира и обновява и вероятно съвсем скоро столичани ще я видят отново в оригиналния ѝ вид.

Днес в галерия Credo Bonum (и до 19 февруари) може да се види изложбата “Векът на зданието”, която е посветена на 110 години от изграждането на сградата, както и 20 години от създаването на фондация Credo Bonum.

“Историята на създателите, построили дом на българския бизнес. Историята на първото поколение родни архитекти, променили завинаги облика на София. Историята на талантливите декоратори, придали на интериора неповторим облик. Историята на реставраторите, които преди почти 20 години връщат блясъка на сградата. Историята на една сграда, която

заедно с България преминава през войни, разрушения и преврати, многократно е преустройвана,

сменя собственици и предназначение, но продължава да се издига като паметник в европейското сърце на столицата.” Така организаторите на експозицията описват своите цели да покажат на публиката делото на строителите на съвременна България."

Забележителното в историята на тази сграда е, че тя е строена в едни от най-тежките за икономиката и бизнеса години в началото на миналия век в България, когато страната ни минава през бурята на три войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. И въпреки жестокото време, в което се дават огромни военни жертви в жива сила, всичко поскъпва главоломно, строителните материали вдигат цените си многократно и въпреки това се намират трудно, няма работници, защото са мобилизирани на фронта, палатата е завършена през 1916-а, макар да е открита официално едва през 1919 г.

“Двигател на строежа, на интериора до последния детайл е архитект Георги Фингов. Близо 10 години той се бори с появилата се влага в основите на сградата заради подземната река, която минава под строежа. А сградата е направена по последната дума на техниката в онези години - с парна инсталация, с вентилационна система, с богата пластична декорация на таваните”, разказва кураторът на галерия Credo Bonum изкуствоведката Весела Ножарова.

На купола на сградата се извисявала красива мащабна скулптурна композиция от три фигури - централната е била на Меркурий,

римския бог на търговията. Автор е скулпторът Марин Василев, преподавател в Художествената академия, сътворил и паметника на Васил Левски в Карлово.

За съжаление, тя е загубена за съвременниците, защото е унищожена при преустройство на палатата през 1948 година, когато Търговско-индустриалната камара е закрита, в сградата се нанася “Металимпорт”, а мансардният етаж и куполът са надстроени.

“Ние отговаряме не само за това, което вършим, но и за това, което не вършим”, е бил един от девизите на архитект Георги Фингов. Така той защитава пред своите близки решението си да се върне от Виена в България въпреки примамливите предложения, които имал за работа в Австрия. И дори не е подозирал колко пророчески ще се окажат тези негови думи за годините на “народната власт”, които той не доживява. Загива при една от бомбардировките над София през 1944 г.

Фингов твори в стил сецесион, особено модерен за началото на ХХ век, и първата негова авторска творба е импозантната къща на ъгъла на булевардите “Дондуков” и “Васил Левски”, която е съхранена и до днес.

Архитектурното трио наистина залага на сецесиона за търговската палата, но влага и много национални български елементи в стилистиката на проекта. Това личи и във всички детайли на интериора, запазени и до днес. Там пък се намесва вещата ръка на художника декоратор Харалампи Тачев, наричан години по-късно първият български дизайнер. Той е създател на герба на София (1900), на външната украса на Минералната баня и на Светия синод. И днес в сградата на търговската палата може да се видят запазени в автентичния им вид

мраморното стълбище с парапети от ковано желязо, цветните мозаечни настилки, паната по стените в позлата

Високите врати са изящно оформени в стил сецесион, дървените ламперии са с фини плетеници, а емблемите на различните занаяти - книговезство, грънчарство, килимарство, направени по проект на Харалампи Тачев и изработени върху дъбово дърво, са разположени днес на източната стена на заседателната зала.

“Тази сграда е като машина на времето - тя блести впечатляващо като перла, с целия този синхрон между европейските постижения и националния български стил. Тя ни вдъхва увереност, че стъпваме на делото на тези забележителни хора - архитекти, строители, бизнесмени, търговци, занаятчии. Искахме да покажем устойчивите неща, които днес може да ни вдъхновяват”, казва кураторът на галерията Весела Ножарова.

Други от Новини

Младеж заби кола в дере в Айтос, пострадаха 15-годишно момиче и мъж на 20 г.

15-годишно момиче и нейният спътник на 20 г. пострадаха при катастрофа в Айтос, причинена от млад шофьор с едва няколко месеца стаж зад волана. По данни на полицията около 23,25 ч

Съдът в Добрич остави в ареста мъж, шофирал след употреба на алкохол и дрога

Състав на Районния съд в Добрич уважи искането на Районната прокуратура за налагане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо 27-годишен мъж, привлечен в качеството му на обвиняем за това

Управителят на проверения ресторант: Собствениците са гърци, полицаите не искаха документи

„Бяхме си на работа и дойдоха полицаи на проверка, дори не влязоха в ресторанта. Бяха отвън, всичко беше за 15-20 мин. Нито са искали документи, нито са проверявали персонала, клиентите

Радев към деца сираци: Мечти, воля и усилия - те са гаранция за вашия успех

Иска се увереност, искат се мечти, искат се воля и усилия, защото те са гаранцията за вашия успех. С тези думи президентът Румен Радев се обърна към близо 100 младежи в неравностойно положение

Задържаха мъж, влязъл в шадравана в центъра на Русе

Мъж бе арестуван в Русе, след като влезе в шадравана в центъра на града. Това видя репортер на БТА. Сигналът, че в шадравана има мъж с неадекватно поведение

>