Днес се почита български светец, получил за жена византийска принцеса
Днес православната църква почита свети Петър, цар Български. Синът на цар Симеон през 927 г. сключва 30-годишен мир с Византия, по силата на който официално се признава титлата „цар“ на българския владетел, а на българския църковен глава - титлата „патриарх“. Петър е най-дълго управлявалият български владетел - 42 години. След като се отказва от престола, приема монашество и до смъртта си на 30 януари 970 г. е в манастир в столицата Преслав, където е и погребан. Канонизиран е за светец скоро след кончината си.
Тъкмо заради т.нар. дълбок мир този цар се оценява противоречиво от историците. Някои го смятат за прекалено мекушав, заради което загубил земи, завоювани от баща му цар Симеон. Но според други в това е огромната му заслуга - осигурява мир на изтощените от войни българи.
Той остава в летописите с още нещо. На 8 ноември 927 г. прави епохален пробив във византийската държавна традиция - жени се за дъщеря и внучка на императори. В Константинопол това не се е случвало никога преди, защото застрашава трона - към него може да предяви претенции синът на византийска принцеса от чужд владетел.
Император Роман Лакапин не само се съгласява да даде внучката си Мария на Петър, а сменя името й на Ирина като знак за мира между двете държави. Българският цар получава титла василевс, което значи, че византийският император го признава за равен.
Така се изпълнява мечтата, която цар Симеон не успява да осъществи приживе въпреки бляскавите си победи - негов син се жени за византийска принцеса. Мария-Ирина става първата българска царица от толкова знатен произход. 36 години тя наистина гарантира дълбок мир между България и Византия.
Бракът бил политически, а не по любов, макар че 12-годишната Мария била красавица според хрониките. Петър също бил красавец - с рижите коси и брада на баща си.
С венчавката били решени големи държавни проблеми.
След победите на цар Симеон и успешното българско нашествие във Византия още в първите месеци от царуването на Петър император Роман имал нужда от примирие. Той трябвало да се бори с дворцови интриги, защото преди няколко години бил узурпирал трона - от военачалник се обявил за съимператор, като оженил дъщеря си Елена за малолетния престолонаследник Константин Багренородни. После обявил за трети съимператор сина си Христофор - бащата на Мария. Роман разчитал с помощта на силните български войски да отстрани Константин и да остави властта на своите мъжки потомци.
Цар Петър се нуждаел от мир, защото народът бил изтощен от дългите войни. Врагове от всички страни се готвели да откъснат парчета от България, като използват неопитността му. Връхлетели суша и скакалци, които унищожили реколтата и обрекли хората на глад. Младият монарх се опасявал и от дворцови интриги. Той не бил първородният син, за престола претенции можели да предявят още трима негови братя.
Цар Симеон имал две съпруги и четирима сина от тях. Михаил бил от първата, която починала. Петър, Иван и Венеамин (Боян Магесника) били от сестрата на великия болярин Георги Сурсувул.
Съвременници твърдят, че Петър бил копие на баща си външно, като поведение и като ценности. Симеон го избрал за наследник и заради съображението, че силният Георги Сурсувул ще помага на племенника си. Първородния си син Михаил пратил в манастир.
Малко след като Петър се оженил и с Ирина се върнал във Велики Преслав, междуособиците започнали. Част от болярите смятали, че Петър е предал баща си, като е сключил мир с византийците, вместо да продължи битките за нови територии. Опасявали се от византийско влияние, което ще прониква чрез царицата и многото й придружители. Наистина, то веднага започнало да се усеща в дворцовите порядки и мода. Българските аристократи се чувствали като варвари в сравнение с изтънчените ромеи.
Опозиционната партия вербувала пренебрегнатите царски синове. След броени месеци Иван оглавил заговор срещу родния си брат си Петър. Предполага се, че поне за малко е успял да го детронира, защото са открити надписи в скален манистир и върху личен оловен печат - василевс Иван.
Сурсувул застанали на страната на Петър и бързо се справили със заговорниците. Иван бил хвърлен в затвора, но за да не създава повече проблеми в България, се намесили и византийските роднини на царицата. Той бил изпратен в Константинопол, където император Роман го оженил за знатна арменка и му дал богато имение.
След 2 години царският полубрат Михаил избягал от манастира, в който Симеон го бил пратил, и тръгнал да превзема тона в Преслав. Малко след това обаче неочаквано умрял, може би от ромейска отрова.
Петър е най-дълго управлявалият български владетел - 42 години, до 969 г. Но след смъртта на царица Мария-Ирина през 963 г. отношенията между България и Византия се влошили. Царят, който отблъсквал нападения на маджарите от запад, трябвало да изпрати за заложници в Константинопол двамата си синове Борис и Роман, ако иска ромеите да не го атакуват от юг.
Започнало отслабването на българската държава, която след половин век паднала под византийско иго.