Четири куршума в крака и корема на Златко Баретата, 10 г. не е ясно кой ги изстреля
29 януари 2013-а, 9,30 часа, Съдебната палата на площад "Св. Неделя" в София. Обичайно, десетки хора преминават през централния вход на внушителната сграда, в която се помещават четири съдилища, две прокуратури, включително кабинетите на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и на главния прокурор.
Един от тях е Златомир Иванов-Баретата, станал по-известен като Златко Баретата. Той е бивш командос, който след като в началото на 90-те години на миналия век напуска Отряда за борба с тероризма, се занимава с частен бизнес. Официално това е охранителна дейност, търговия с петролни, химически и фармацевтични продукти, собственик е на бинго и игрални зали. През 2013 г. Баретата и още 20 души, станали известни като Фирмата, са подсъдими за разпространение на наркотици. Прокуратурата смята тогава това разследване за голям успех.
И така на 29 януари преди точно 10 години, Иванов не бърза, изкачва се с нормален ход по стълбите на храма на Темида. Делото срещу него трябва да започне на втора инстанция в Софийския апелативен съд в 10,30 часа. Обграден е от своите хора, някои, от които подсъдими като него. Придружен е от един гард.
Миг пред да влезе в Съдебната палата, Баретата се свлича на цимента пред входа. Прострелян е. Четири куршума го пронизват - два в крака и два в корема. Ранен е и гардът му, но по-леко. Станало е немислимото. Някой е прострелял Златомир Иванов в самия център на София, в район, пълен с хора, но и с полиция. Настава суматоха.
"Добре съм, добре съм", казва на един от хората си. Те го внасят на ръце във фоайето на Съдебната палата, където в следващите минути Баретата лежи, а десетки оператори и фотографи го снимат. При него слизат шефът на ВКС по онова време Лазар Груев и двама зам.-градски прокурори. Служител на съдебната охрана подава сигнал на тел. 112 в 9,35 часа.
По същото време в сградата срещу Съдебната палата, т.нар. Търговски дом, където има много адвокатски кантори и магазинчета, лумва пожар в таванското помещение. То е необитаемо, прозорците му са разнебитени, обикновено там се подслоняват клошари. Пред Съдебната палата пристигат три пожарни и много полицейски патрули. Служители от „Съдебна охрана" разчистват периметъра пред сградата и не дават на хората да преминават през стълбите. Тези, които са на дела вътре, нямат право да я напускат часове наред.
Хората на Баретата го изнасят на ръце до линейката. Откаран е в "Пирогов", където лекарите установяват, че са поразени тънкото и дебелото черво и пикочния мехур. Има счупено бедро и подбедрица. Близо пет месеца остава в "Пирогов", три от които в реанимация.
Очевидци разказват пред разследващите, че стрелбата е дошла именно от подпаленото таванско помещение. Адвокатката му пък обяснява, че Златомир Иванов е шофирал сам колата си и е решил на своя глава да спре пред централния вход на Съдебната палата.
Той не е имал никакви притеснения за себе си, не се е движил, тъй като по това време е под домашен арест. Идвал е в съда само за съдебното заседание. Не е бил с бронежилетка, придружавали са го двама души, които не са имали оръжие, само един от охраната е бил въоръжен.
Ден след стрелбата на тавана в Търговския дом са открити части от оръжието, с което се предполага, че е стреляно срещу Баретата. Това е автомат „Калашников" с оптически мерник и заглушител. Захвърлен е в опожареното помещение.
Дни след стрелбата се твърди, че един от проверяваните за евентуална съпричастност към покушението е Росен Драгнев-Капитана от Казанлък. Той дължал на Иванов 3 млн. лв. Полицията обаче не разполагала с доказателства срещу него.
Баретата постепенно се възстановя. Научил си е урока обаче и в следващите години при всичките си явявания в съда и обграден от внушителна охрана. Разследването за стрелбата обаче стига до задънена улица. Криминалистите така е не установяват кой е стрелял по Иванов.
Междувременно за Фирмата той получава 6 години и половина затвор. Съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство дългия съдебен процес. Но не влиза зад решетките, защото се оказва, че си е изтърпял наказанието под домашен арест.
В началото на 2018 г. върховният съд слага точка и на друго дело срещу Баретата, но с оправдателна присъда. За съдиите на три инстанции няма доказателства, че той е ръководил наркобанда в София, Черноморието и Казанлък между 2011 и 2013 г. За невинни са признати и най-верните му според прокуратурата Ивайло Борисов-Ториното и Златко Гочев-Малкия от Стара Загора
Срещу Баретата има и още едно дело. То е за ДДС, което след закриването на специализирания съд е в Софийския градски съд. През последните години предпочита да живее в тишина.