Николай Милков: Румъния не се опитва да се отдели от България за членството в Шенген
"Румъния не се стреми към разделяне от България. Тя би желала да стане член на Шенген заедно с България". Това увери министърът на външните работи Николай Милков. Днес той отчита свършеното по време на мандата си на пресконференция в министерството.
"Много по-лесно е да пазим заедно 300 км граница с Турция, отколкото Румъния да въвежда охрана на 600 км граница с България. Освен това ще се улесни и преминаването на камиони от България към Румъния", каза още той по отношение на Шенген.
"С известно чувство на радост идвам на днешния брифинг, тъй като този отчет на мандат, дълъг за служебно правителство, беше наситен с перипетии. Всеки български гражданин може да си направи изводите накъде са вървели нещата през последните 6 месеца", каза в началото министърът.
"Като пръв приоритет всяко служебно правителство, естествено, разбира парламентарните избори. Те бяха организирани и проведени успешно. Това бе приоритетна задача на МВнР. За изпълнението на тази наша задача бяха ангажирани всички представителства български -755 секции в 62 държави, над 178 хил. български граждани гласуваха. Изборите протекоха спокойно. Оплаквания не са получавани. Тук имаме положителен резултат", отчете той.
"Искам да ви уведомя за една тенденция в България на едно постоянно усложняващо се изборно законодателство, което въвежда нови изисквания, в каква степен това е полезно и създава гаранции непременно за по-успешно организиране или доверие в изборния процес, нека самите граждани преценят. Създават се допълнителни усложнения за начина, по който се организират изборите. Изпращаме десетки материали по целия свят и това създава съществени усложнения. Това е ластик, който постоянно се разтяга и всеки се надява да не се скъса. Сега имаме и нови задачи, които биха усложнили ситуацията, заради новото законодателство", посочи Милков.
"Темата, с която постоянно трябваше да се занимаваме, бе войната в Украйна. През цялото време българската политика се ръководеше от върховенството на международното право. Ние останахме здрава брънка в политиките на НАТО и ЕС, ръководихме се от решенията на НС. България беше част от санкциите по отношение на Русия. Проявихме значителна гъвкавост, понякога дори и творчески подход по отношение на това да останем сериозен партньор в рамките на ЕС, но и да бъдат защитени български интереси така, че това да не доведе до сериозни щети на българската икономика - най-вече в сферата на енергетиката. За периода - някъде около 780 хил. украински бежанци са преминали през страната ни и над 140 хил. от тях са останали в страната. Помагаме и на българите в Украйна. Положихме сериозни усилия да възстановим консулството ни в Украйна. То функционира от 12 септември 2022 г. Мисията ни не може да се каже, че работи особено пълноценно предвид условията, но предоставя консулски услуги", каза още той.
"Продължихме усилията, които са насочени към изпълнение на постигнатите договорености с РСМ. Целта беше двойна, движехме се по две писти - от една страна да защитим интересите и правата на всички българи или хора с българско самосъзнание там, от друга страна - да създаваме една атмосфера на по-голямо доверие и на положителен дневен ред. Тук има редица неща, които се случиха в последните дни. Те завършиха една тенденция, която протичаше през цялото време", коментира министърът.
По отношение на ОИСР веднага предприехме дейности за актуализиране на списъците на работните групи. Още на второто заседание на МС това стана факт, за да продължим дейностите по пътната карта, за да продължим пътя по членство в организацията. Аржентина бе една от държавите, които се отказа за членство, тъй като преминава през икономическа криза. Междуведомствения координационен механизъм фокусира усилията си за изготвянето на т.нар. първоначален меморандум. Той бе приет от МС и предоставен на генералния секретар на ОИСР на 17 ноември 2022 г. Движим се навреме и ако усилията ни продължат с такъв темп, след 2-3 г. можем да очакваме пълноправно членство, но зависи как ще се развива ситуацията в България. Това е най-голямото ни интеграционно усилия след членството в ЕС и НАТО, защото засяга почти всички администрации и институции, подчерта Милков. Той припомни и, че България председателства успешно Централно-европейската инициатива.
"Друга важна тема беше Шенген. Очевидно е, че в този период не можаха да се създадат всички предпоставки за нашето пълноправно членство в Шенген въпреки усилията. България обаче никога не е имала и толкова силна подкрепа за членство. Знаете само две държави са против, а в началото бе и Швеция, но в последствие тя подкрепи. Швеция е много важна, защото в момента тя е председател на Съвета на ЕС. Подкрепата на водещите държави в ЕС не е просто пасивна, а активна - означава лобиране пред останалите, работа с ЕК и сериозни усилия в полза на това българското членство да се случи. Към днешна дата мога да кажа, че австрийската позиция не е продиктувана от пропуски на България, а от оценката им за неефективност на механизмите на Шенген. За съжаление, България и Румъния остават заложници на една такава политика. Станахме жертва на собствения си успех по отношение на Нидерландия. 2019 г. бе отменен докладът по Механизма за сътрудничество и оценка. В същото време те сметнаха, че липсата на такъв доклад не им дава основание да подкрепят българската кандидатура, докато за Румъния имало такъв доклад и това им давало основание да я подкрепят. В същото време е факт, че европейските държави постепенно и бавно приеха наратива, който Нидерландия се опитваше да прокара - че върховенството на закона е част от оценката. Ние не може да не се съобразим с него", подчерта Милков. И припомни, че ЕК ще изготви доклад на България по отношение на върховенството на закона. Напомни, че министърът на правосъдието Крум Зарков "внесе законодателство в Народното събрание, което може много да ни помогне по пътя към Шенген". И изрази надежда, че ако не това, то поне следващото Народно събрание ще ги приеме.
Стачката бе съществено изпитания за дипломатическата служба. Може би бяха допуснати съществени грешки в провеждането й. Аз продължа да твърдя, че времето бе избрано неудачно, защото служебното ръководство не разполага със собствен бюджет, а доизразходва този, който ни е останал и възможностите бяха доста ограничени. Искам да изтъкна личната заслуга на премиера, който е прекарал целия си трудов път във връзка със социални проблеми, мисля, че на 12 администрации бяха увеличени заплатите за този период от време, тоест бяха изстискани всички възможни резерви. В резултат на това заплатите се увеличиха с 9% най-високите и най-ниските с 60%. Това е увеличение, което много малко администрации са успявали да постигнат. Исканията на стачниците по принцип бяха справедливи, отбелязвал съм го от самото начало и цялото ръководство на министерството е седяло зад тях, макар да ни разделя една маса за преговори по Кодекса на труда. Но аз също съм потърпевш от това. Посолството в Лондон, Виена и Париж търсят хора и ние не можем да намерим., отбеляза той.
Очаквайте подробности!