Пламен, който оцеля след 2 дни в шахта, сам избрал да е клошар - така бил свободен
- 57-годишният мъж трупа боклуци в гараж без ток, вода и мебели, край него тичат огромни плъхове, но бяга от социален дом и от общинско жилище
- Пожарникарите, които спасиха живота му, споделят, че след КОВИД рязко и скочил броят на самотниците, изпаднали в подобни ситуации
57-годишният Пламен Милев, който прекара в канала на гараж 2 денонощия, преди съседи да чуят стенанията му и да наберат 112, лежи в болницата в Сливен със счупен крак и куп хронични заболявания.
Няма опасност за живота му, но когато оздравее, ще се върне обратно в гаража без тоалетна, ще зимува на земята, увит в стари китеници, а край него ще бягат огромните плъхове.
Мъжът обаче сам избира живота като клошар, защото така се чувствал свободен.
“Проблемът със самотните хора става все по-сериозен, особено след ковида - вече са ужасно много”, категоричен е Пламен Чечев, началник на смяната пожарникари, които извадиха вехтошаря с носилка от канала и му спасиха живота, качвайки го на линейката.
Чечев все по-често се пита дали близките на подобни хора не трябва да са по-грижовни или проблемът е, че самите бездомници отказват помощ и промяна.
В гаража, който Пламен ползва за “дом”, няма мебели или посуда, навсякъде са нахвърлени мръсни парцали. В съседство е къщата, която обитавал до 2016 г., когато сам предизвикал пожар - пиян,
опитал да изгори в печката поредните вехтории,
събирани по кофите за боклук. Нещо се случило и сградата пламнала.
Преди това пък наводнил всичко, след като демонтирал тръбите за водата, за да ги продаде за вторични суровини.
Преди време съседите му събрали подписка срещу него, но от социалните служби били безсилни да променят живота му. Пламен
не е поставен под запрещение, с ума си е и категорично отказва
доброволно да отиде в социален дом или някъде другаде извън гаража си. Законът не позволява това да стане принудително, категорични са и от прокуратурата.
“Община Сливен многократно е оказвала съдействие на мъжа, който пострада при падане в канала на собствения си гараж”, съобщиха от кметството.
Веднъж го изпратили в социален дом в Твърдица, но след по-малко от половин година Пламен избягал.
Съседите тогава забелязали, че видимо там се грижели добре за него - за първи път бил изкъпан и подстриган.
След пожара на неговата къща социалните му намерили общински апартамент в комплекс “Сините камъни”, но и там напълнил всичко с боклуци, започнал да разпродава покъщнината и му взели ключа.
“Почти 2 години мъжът не е поддържал хигиена в жилището,
повреждал е електрическата инсталация”, са мотивите на социалните.
Сега в гаража няма ток, отопление или вода. За да оцелее през зимата, Пламен се увива като пашкул в дрипи, които някога са били губери, и лежи на земята. През лятото пък по цялата улица се носи ужасяваща смрад. Според съседите приличал на Робинзон, макар че понякога бръснарят в съседство го съжалявал и подстригвал и бръснел без пари.
“Проси и затова има пари
В началото комшиите го съжаляваха и му даваха по нещо за ядене. Но той предпочита да проси до болницата или пред Спешния център, където хората са смирени и притеснени и му дават кой лев, кой два. Но дали така му помагат?,” пита се съседът Петър Тодоров. От гаража го дели само една стена и мишките спокойно се преселили и в неговия дом.
В мига, в който вземел пари, самотникът купувал алкохол и бил пиян по 24 часа в денонощие. Ако пък купел храна, държал торбичките с нея по земята и затова се появили огромните плъхове, с които съжителства.
В квартала разказват, че Пламен
крадял алкохол
и мезе от близките магазини, но търговците не се оплаквали, защото не бил агресивен. Имал и предпочитания - сливенска перлова ракия, но не подбирал.
Единствената “мебел” на Пламен, е инвалидната количка, с която се придвижва из квартала. ТЕЛК-овото му решение е с изтекъл срок, но брат му е подал документи за ново преосвидетелстване. В решението през 2018 г. е записана диагноза “последици от инфаркт и органично разстройство на личността”, съобщават социалните.
Съседите са убедени, че проблемите с краката са резултат от злоупотребата с алкохола. Трудно разбирали и когато говорел.
А иначе животът му не предвещавал подобна съдба. Пламен е израснал в квартала и завършил средно образование. Баща му бил шофьор в “Родопа”, а той - в пощата и във водното стопанство.
“Костюмар, возеше директори”,
припомнят си го съседи. Създал и семейство. После дошъл разводът и пътят на Пламен се сринал надолу. Бил сред първите, съкратени от работа.
“Нищо не е случайно. Когато Господ реши да накаже някого, наказва го по най-жестокия начин”, казва друг съсед - Димитър Ганчев.
Той е убеден, че постоянното му пиянство е причина родителите му да си отидат без време от този свят. Започнал да разпродава покъщнината още докато били живи. Брат му Антон се опитвал да помага, но той отказвал. За Нова година го взел у дома си, обаче Пламен започнал да троши апартамента.
“Видяхме как човекът дойде и го отведе направо с инвалидната количка в автомобила си, ей така, както беше в изпражненията, защото и тоалетна няма”, припомня Антон Илиев, който живее в кооперация срещу гаража на Пламен. Той и Атанас Стоянов
първи чули стенанията му на Ивановден и подали сигнала
на телефон 112.
Антон дори го снимал. Казва, че вехтошарят не бил агресивен. Безграничната му мръсотия обаче мъчела комшиите. Двамата с Атанас опитвали да му въздействат да спре да мъкне боклуци, но не успели. Когато преди време положението станало нетърпимо, двамата платили на цигани да разчистят и те изхвърлили три камиона със “съкровищата” на Пламен, но той носел още и още.