Ще се работи поне до 70 години, всеки трети в Европа до 2070 г. ще е стар
- По-високи вноски и по-ниски пенсии са едни от мерките, които въвеждат държавите
- И парите за здраве не са достатъчни
Европа застрашително застарява и пенсионните системи не могат да издържат. Рецептата е да се вдигне възрастта за пенсиониране, осигуровките на работещите да се увеличат, а размерът на пенсиите да бъде намален.
Това е предвидено в анализ на Международната асоциация за социално осигуряване, потвърждава се и от последната “Зелена книга” на Европейската комисия.
Възрастта за пенсиониране ще трябва да се вдигне с поне 4 г. в Европа до 2070 г., за да могат системите да издържат финансово на все по-застаряващото население, предлага анализът на Международната асоциация за социално осигуряване. Възрастта за пенсия в Европа се е увеличила средно с 2 г. от 90-те години на миналия век. Последната прогноза на Евростат пък препоръчва възрастта за пенсия да се увеличи до 70 години, за да се запази съотношението между работещите и пенсионерите на нивото от 2020 г.
Докладът обаче посочва, че в различните държави трудовата възраст трябва да се повиши различно.
В Малта, Унгария и Швеция например хората трябва да работят до 68 г., докато в Литва и Люксембург - до 72 г.
Препоръка до колко да се работи в България няма. Засега българската реформа от 2015 г. предвижда постигането на пенсионна възраст и за двата пола от 65 години чак през 2037 г. При мъжете тази възраст ще бъде достигната още през 2027 г. Изискуемият осигурителен стаж пък ще е 40 години. До реформата у нас се стигна именно след препоръка на ЕК през 2013 г. да изравним възрастта за пенсия на мъже и жени.
До 2050 г. Европа ще има най-висок дял на възрастните граждани в света. В момента 20% от населението е на 65+, като се предвижда до 2070 г. процентът да достигне 30. В същото време се очаква делът на хората на възраст над 80 г. да се удвои, достигайки 13% от общото население до 2070 г., пише в доклада на Международната асоциация за социално осигуряване.
В дългосрочен план се очаква населението да намалее с 5%, но делът на хората над 65 г. да се увеличи. В резултат на това коефициентът на демографска зависимост, тоест броят на зависимите към тези в активна трудоспособна възраст, би трябвало да се повиши от 35 на 60%. “Тези средни стойности прикриват значителните различия в рамките на Европа. До 2070 г. съотношението може да варира от по-малко от 30% в някои руски провинции до 90% в Полша, но все пак илюстрира широко разпространения характер на явлението. В резултат на това се очаква
работната сила в Европа да се свие средно с 16% до 2070 г.”,
пише още в доклада.
В Европа има различни модели за финансиране на социалната закрила за възрастни хора. В България моделът комбинира държавното осигуряване с капиталово в частни фондове, които са задължителни, но има и трети стълб за напълно доброволно осигуряване.
В Европа доминира разходо-покривната пенсионна система. При нея пенсиите се финансират от осигурителни вноски, които са средно около 21% от заплатата и обикновено са придружени от финансирани от данъци универсални обезщетения. Такава е системата в Белгия и Франция, както и българската държавна част. Дания, Нидерландия и Великобритания са сред страните, които имат система от универсални пенсии, като достъпът до тях се основава на условие за определен минимален период на пребиваване. В допълнение функционира капиталова система. Някои държави като Полша или Швеция и в по-малка степен Германия пък започнаха преход към пенсионни системи, основани на дефинирани осигурителни вноски (условни или индивидуални), често частично финансирани. Други страни в Европа, особено в югоизточната част, използват алтернативния подход, който съчетава универсална държавна система с осигурителен фонд, позволяващ сумите да бъдат изплащани “накуп” в различни моменти от живота. Този вариант на пенсионно осигуряване не е стабилизиран, като много страни в региона разпределиха през 2010 г. тежестта на разходите между първите два “стълба” в полза на първия. Някои въведоха преразпределителни мерки, за да компенсират недостатъците на капиталовите пенсионни схеми по отношение на техните нива на покритие или адекватност. Такива са Унгария, Полша и Руската федерация.
Независимо от националния профил мерките, предприети за гарантиране на устойчивостта на пенсионните системи, може да бъдат обобщени в четири подхода:
- свиване или намаляване на финансовия размер на пенсиите, изплащани на пенсионери;
- увеличаване на удръжките, дължими от работещите - включително и по-високи вноски за пенсии от разходопокривни схеми или по-ниски лихви и дивиденти, изплащани по индивидуални капиталови партиди;
- увеличаване на броя на населението в активна трудоспособна възраст;
- публични заеми за финансиране на пенсиите, което води до по-висока финансова тежест за бъдещите поколения работници и данъкоплатци
Според модела нетните разходи за подкрепа на остаряването трябва да се увеличат с 1–2% от европейския БВП до 2070 г. Това е, без да се взима предвид затягането на правилата за отпускане на пенсиите за старост. Показателно е, че това увеличение се дължи главно на нарастването на свързаните с възрастта разходи за здравеопазване.
Със застаряването ще се променят и профилите на заболеваемостта. В момента
инфекциозните болести намаляват, но се увеличават сърдечносъдовите заболявания,
респираторни синдроми, хипергликемия, висок холестерол и рак. Това нарастване на хроничните заболявания води до по-голяма уязвимост към епидемии. Това се видя и при COVID-19, който е особенно опасен за хората над 65 г.
Предизвикателствата пред финансирането стават все повече, тъй като ролята на личните здравни разходи намалява спрямо тези за колективно здравно осигуряване - в нововъзникващите европейски икономики индивидуалните разходи за здравни грижи все още представляват средно 30% в сравнение с 10% в западноевропейските и скандинавските страни.
Освен това през последните три десетилетия много страни в региона въведоха система за универсално покритие. Размерът на сивата икономика представлява допълнително препятствие пред способността на институциите да реагират добре на застаряването на населението.
Притеснението относно неефективното или недостатъчното събиране на вноски е особено важно в страни, където сигурността на доходите на възрастните хора се дължи главно на универсалните публични пенсионни системи. На практика основните универсални пенсионни системи, финансирани чрез данъчно облагане, са в основата на голяма част от реакциите срещу застаряването на населението, докато плащанията от капиталовите пенсионни схеми остават привилегия на по-заможното малцинство.
В Швеция средният работник може да очаква брутен коефициент на заместване от 55% от средния си доход от трудовия си живот, но този, който е вземал два пъти повече от него, вече може очаква 140%. Последните ще получават почти шест пъти по-голяма пенсия от тази на средния работник. Същото явление се наблюдава и в страните, в които частните пенсионни фондове играят по-съществена роля - Великобритания, Дания, Нидерландия и др.
Според доклада трябва да се подобри достъпът и до заетостта. Една от мерките е да се опростят процедурите за плащане на осигуровки от малките предприятия.
Предизвикателството през следващите години ще е финансирането на политики за подкрепа на възрастните хора, но не през пенсионните системи. Една от трудностите е как да се разграничат грижите, финансирани от здравно осигуряване, от услугите на социалното подпомагане, пише още в доклада.
Този проблем все по-силно се усеща и в България. През последните години минималните пенсии се вдигаха изпреварващо, защото доходите на възрастните изоставаха. През 2010 г. най-ниската пенсия е била 136,08 лв., а днес тя е 470 лв. Или
увеличението е над три пъти
В същото време от 1 януари линията на бедност у нас се вдигна от 413 на 504 лв. Според разчетите на социалното министерство около 665 454 от общо 2 033 988 пенсионери ще получават под нея. От 1 юни у нас помощите за бедни ще бъдат обвързани с линията на бедности и ще се вдигнат.
Сред препоръките е да се осигурят и повече грижи за възрастните и да се опростят процедурите за наемането на хора.
Във Франция се въведе “нематериален трудов ваучер за универсална услуга” . С него беше опростен процесът на домашната помощ и намаляване на данъците за хората, които я получават. Това включва онлайн система за записване, подкрепена от политика за данъчните разходи, при която държавата поема половината от разходите за наемане на болногледач. Лицата, полагащи грижи, които са самонаети, могат да плащат осигуровки и да получават правото на пълна социална закрила.
Азербайджанската агенция пък предоставя социални услуги у дома за възрастни хора, живеещи сами. Социалните работници помагат на възрастните с домакинска работа, почистване, закупуване на храна и лекарства, плащания на сметки и други задачи.
В България пък има социален патронаж и домашни грижи. С услуги по евпроекти се доставя топъл обяд. Медицински сестри посещават възрастните хора, които не умеят да се обслужват сами.