Пенсионерът вече живее с 60 лв. повече на месец от 500 000 българи на минимална заплата
- Средната пенсия стигна 666,04 лв.,
- След приспадане на удръжките от най-ниските трудови възнаграждения остават 605,27 лв.
- Най-бедни са в Кърджали - всеки втори взема до 467 лв.
Пенсионерът у нас живее средно с 666,04 лв. Това е с 60,77 лв. повече от чистата заплата - 605,27 лв. на половин милион българи, които от 1 януари се осигуряват на 780 лв., колкото е минималната заплата.
В 16 области в страната средната пенсия успява да мине минималната заплата. Най-богати са пенсионерите в София, където те взимат около 823,98 лв. Следват тези в Бургас със 746,85 лв. Над 700 лв. тя е само в още три области: в Перник - 724,11 лв., Варна - 708,50 лв., и Стара Загора - 704,12 лв. (Виж инфографиката.)
Средната пенсия не може да мине минималната заплата в 12 области. Най-ниска тя е в Кърджали - 530,11 лв.
Това означава, че средната пенсия там е едва с 60 лв. по-висока от минималната (467 лв.).
Ако погледне разреза по пол обаче, то средно пенсионерките получават 576,43 лв., което е с 28,84 лв. по-малко от минималната заплата след удръжки.
Само в две области дамите успяват да минат МРЗ - в София със 714,14 лв. и в Бургас - 618,51 лв.
При мъжете средната пенсия е 797,73 лв., като само в Кърджали (597,97 лв.), Силистра (602,34 лв.) и Разград (600,45 лв.), е по-ниска. Средната пенсия на софиянец пък е 993,77 лв., а на бургазлия е 927,98 лв.
425 913 българи в момента получават минимална пенсия от 467 лв. Суми под нея пък вземат още 392 974.В тази група влизат хора с минимални пенсии при непълен стаж или за инвалидност. Тук са и хората със социални пенсии или такива за особени заслуги.
От 1 януари линията на бедност у нас се вдигна от 413 на 504 лв. Според разчетите на социалното министерство около 665 454 от общо 2 033 988 пенсионери ще получават под нея. През миналата година около 306 хил. българи са вземали пенсии под линията на бедност. Това означава, че броят на бедните пенсионери ще се увеличи над два пъти.
Най-много пенсионери с минимални пенсии има в Пловдив - 39 034 души. Следва София с 38 912 души и Благоевград с 23 238.
В Кърджали обаче има 59 343 пенсионери, като 11 838 вземат минимална пения, а още 24 805 души получават под 467 лв.
В Разград пък пенсионерите са 37 527, а минимална пенсия вземат 7163 и още 12 831 са под нея.
Седем пъти по-бедни са жените
от мъжете. Жените с 467 лв. лична пенсия са 371 961, а мъжете - едва 53 952. Една от причините е, че отпускът по майчинство се брои за осигурителен стаж, но осигурителният доход е 0 лв., което сваля размера на женските пенсии. Освен това мъжете се осигуряват по-дълго време и получават по-високи суми от жените.
На другия полюс са 31 816 души, които получават пенсии над 2000 лв. От тях 990 са тези, които вземат тавана от 3400 лв. Почти половината от тях живеят в София - 494 души. Едва по един живеят във Видин, Силистра и Хасково.
От 1 януари минималната възраст за пенсиониране се вдигна с по два месеца за жените и с по един за мъжете. Така жените в най-масовата трета категория вече трябва да имат навършени 62 г., а мъжете 64 г. и 6 месеца. Възрастта за пенсия ще продължи да расте до 2029 г. за мъжете и до 2037 г. за жените, когато ще се изискват навършени 65 г.
От 1 юли пенсиите у нас ще се вдигнат с 12% по класическото швейцарско правило. Това означава, че средната ще стигне около 792 лв.
Минималната пенсия по швейцарското правило би се вдигнала с 56,04 лв. Ако то се приложи, това означава тя да е 523,04 лева. Това ще доведе до увеличение на пенсиите, които зависят от нея - социални и инвалидни. Това обаче ще трябва да се разпише от парламента, иначе тя ще остане без промяна. Същото се отнася и за тавана на пенсиите.
Лазар Лазаров: 710 лв. остава минималният осигурителен доход за земеделски производители и самоосигуряващи се
От 1 януари всички работници и служители, наети на пълен работен ден по трудово и служебно правоотношение, трябва да бъдат осигурявани най-малко върху минималната работна заплата - 780 лв. За земеделските производители и самоосигуряващите се лица минималният месечен размер на осигурителния доход се запазва на 710 лв. Това обясни вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров в ресорната парламентарна комисия.
“Законодателството дава достатъчно гаранции да няма ощетени лица”, каза още той. И обясни, че разчетите на министерството за новия размер от 780 лв. са определени на база на текущите икономически показатели, като инфлацията е измерена спрямо индексите на потребителските цени. Увеличението на най-ниското възнаграждение за труд е с 20% на годишна база и компенсира инфлацията от началото на 2022 г., каза още Лазаров. Той добави, че ще бъде създадена работна група между социалните партньори и заинтересовани страни, за да се обсъди въвеждането на европейската директива за адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. В сряда БСП отново се опита да прокара в парламента промени в Кодекса на труда, с които предлагат минималната заплата да е 50% от средната. Депутатите обаче отново не стигнаха до гласуването им.
Запазването на минималния осигурителен доход от 710 лв. означава, че един месец осигурителен стаж ще струва 140,58 лв. Тази сума се изчислява като процент (19,8 на сто) от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, родени преди 1 януари 1960 г., определен със закона за бюджета, уточниха от Националния осигурителен институт.
За първите девет месеца на 2022 г. 2679 българи са откупили осигурителен стаж до 5 г. Средно не са им достигали 23,25 месеца. За цялата 2021 г. броят пенсионери с новоотпуснати пенсии, откупили осигурителен стаж до 5 години, е 3840, а средният недостигащ стаж - 22,18 месеца.
Майчинството през втората година също остава 710 лв. докато не се приеме нов бюджет.
11 области са донори на работна ръка – над 5% от населението им е заминало за чужбина
Единадесет области у нас са най-големите “донори” на работна сила за чужди държави, основно от Европейския съюз.
Над 5% от населението на Видин, Враца, Габрово, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Разград, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково са заминали зад граница през последните 10 години.
Това показват данните от проучване, осъществено за Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” в рамките на трансграничния проект “Сътрудничество за достойни условия на труд”, финансиран от Фонда за двустранни отношения по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм 2014 – 2021.
Предпочитаните държави от българите за работа зад граница през последните пет години са страните от Европейския съюз.
Водещите дестинации за българските трудови мигранти са Германия, Испания, Италия, Нидерландия, Гърция, Белгия, Австрия, Франция и Чехия.
Основната причина българските граждани да търсят работа в чужбина е заплащането, потвърждава проучването.
Близо 96 на сто от трудовите емигранти очакват по-високи заплати от тези в страната ни и се надяват да натрупат спестявания, които ще им помогнат в бъдеще.
Данните показват, че тази мотивация не зависи от образование, материално положение и населено място.
В чужбина работят хора на всякаква възраст - от 18- до 55-годишни. Преобладават обаче активните българи над 30 години, сочат данните на Инспекцията по труда.
От гледна точка на пола мъжете преобладават в съотношение 53% към 47%, но делът на жените постепенно нараства с повишаване на възрастта. При възрастовата група 46 - 55 години българките вече доминират.
Според изследването през последните години делът на хората, които заминават зад граница, бележи тенденция на спад. Като част от причините за това се посочват наложените ограничения покрай коронавируса и рецесията в Европа в резултат на пандемията и на войната в Украйна.
Заради увеличаващия се брой на родители гурбетчии всяко четвърто дете у нас вече е отглеждано от близки - баби, дядовци, “разширено“ семейство”, а не от майка си и баща си, съобщи наскоро омбудсманът Диана Ковачева на дискусия “Детето между трудовата миграция, институционалните норми и разширеното семейство”.
“Някъде около 20% - 25% от децата у нас на практика са без един или без двамата си родители, които работят в чужбина. В ромската общност процентът стига до 40%”, посочи тя.
Така всяко четвърто българче е вайбър дете - то контактува със своите родители единствено по вайбър, посочи Ковачева, като уточни обаче, че цитира стара статистика. Истината е, че към днешния ден ние не знаем колко деца всъщност са жертва на този проблем, обясни омбудсманът.