Избраха най-хубавата постна питка за Бъдни вечер в Монтана
Целта на кулинарния конкурс е да покаже важното и значимо място на хляба на българската трапеза, автентичният му вкус в постен вид, и символиката която носи украсата върху него
Конкурсът за „Най-хубава питка за Бъдни вечер” в Монтана излъчи победители. Проявата се организира от Регионалния исторически музей. Общо 20 питки бяха представени за конкурса, каза доц. д-р Ваня Иванова, директор на Историческия музей:
"Надяваме се, че хората, които са месили питки са дообогатили и своите знания за това какво всъщност символизира този обреден хляб, който се яде на Бъдни вечер."
Симона Иванова спечели конкурса.
Второто място е за Радинела Рангелова, а деветгодишната ученичка от 1-во училище Рая Белчева е на трето.
Победителите получиха парични награди от 50, 30 и 20 лева. Организаторите присъдиха поощрителна награда от 20 лева на Цветанка Коцева. Александър Герасимов, директор дирекция „Хуманитарни дейности” в Община Монтана връчи наградите.
Председател на журито беше Ели Лозанова, от сдружение „Бабина душица” , Виктория Петрова, технолог в Професионалната финансова гимназия и Десислава Димитрова, уредник в музея.
"Това, което спечели, беше наистина много добро, много вкусно, с добра аранжировка. Изглеждаха чудесно и като символика, защото това е изключително важно при обредните хлябове и аз съм много впечатлена от момиченцето, което спечели третото място, деветгодишното дете. Аз бях жури и на "Шарена трапеза"- там 14-годишно дете. Ами аз имам надежда за този свят", каза Ели Лозанова.
Хлябът е преди всичко и най-общо символ на благополучие. Той е основна храна на българина и не минава обред без него, каза в словото си Десислава Димитрова от Регионалния исторически музей в Монтана. Според по- старите автори хлябът е преди всичко символ на слънцето. Това се обяснява най-често с неговата кръгла форма. Той се среща и в овална, продълговата, квадратна и извита на „кравай“ форма. Според Н. Сумцов, славяните гледали на краваите като на най-близки до човека веществени подобия на боговете, символи на техния божествен прадед. Според Н. Николски богът е материализиран в кравая, който е символ на богатството и урожая. Има и апотропейна (предпазваща) функция. За Бъднивечерската трапеза се приготвят някоко вида хляб-за Богородица, наричан още „Боговица“, „Богова пита“, „Божичник“, „Вечерник“ или „Светец“, за дома и животните, т. е изображенията върху него са със стопанска тематика, и за коледарите-краваи. В някои райони хлябът „Боговица“ е единственият хляб на трапезата за Бъдни вечер.
Според народните поверия за неговата направа се е използвал само прясно подновен квас, символизиращ новото начало и надеждата за добри и светли бъднини. Хлябовете със стопанска тематика са характерни за Северозападна България, а някои видове се срещат и в други части.
В изображенията върху тях липсват излишни подробности. Те съдържат конкретни изобразителни послания и цели- здраве и живот за стопаните и добитъка, плодородие, общо благополучие за дома. Тук рядко се включват религиозни символи-кръст и гълъб. Носят имената:
„Къща“,„Нива“ „Лозе“ и „Гумно“. Изобразявайки змията стопаните си осигуряват безопасност по време на полска работа. Когато замества ограждащия обръч, предпазващата сила се удвоява. В различните култури тя олицетворява безсмъртието и пролетното възраждане на природата, символ е на живот на душата, пази посевите от неблагоприятно време.