Заснеха по въздух Крепченския скален манастир, правят 3D модел
Специалисти са направили геодезическо и ортофото заснемане на Крепчанския средновековен скален манастир. Това е поредната стъпка на архитектурния проект за реставрация, консервация и социализация на скалната обител, която се намира на територията на община Опака. По него работи проф. д-р арх. Николай Тулешков, съобщи за БТА Мирослав Георгиев – уредник в отдел „Опака“ към Регионалния исторически музей в Търговище.
Специалистът разказа, че преди повече от 100 години Карел Шкорпил, откривателят на скалния манастир край село Крепча, прави геодезическо заснемане и картиране на двете помещения - скалната църква и гробницата.
"Век по-късно трябваше да продължим и надградим делото му с амбицията за превръщането на манастира в още по-атрактивен туристически обект", каза Георгиев.
Фотографирането е направено от едни от най-добрите специалисти в България с най-съвременна техника. В продължение на четири дни Иван Ванев, Деян Недялков и Габриела Маринова от Националния институт за недвижимо културно наследство в София са работили на терен. Дейността им е била подкрепена от алпинистите Делян Димов и Милен Минчев от Русе.
След извършеното наземно и въздушно геодезическо заснемане ще бъде подготвен цифров модел на обекта, който ще помогне на проф. д-р арх. Николай Тулешков да позиционира бъдещите сгради – посетителски център, наблюдателна площадка и паркинг, допълни Мирослав Георгиев.
Ще бъде изработен и 3D-модел на манастира, който в бъдеще ще се използва за туристически цели и ще позволи виртуална разходка в обителта.
Дейностите по заснемането са финансирани от Община Опака.
През есента на 2021 г. тук бяха отбелязани 1100 години от основаването на обителта. А от февруари тази година проф. д-р арх. Тулешков се зае с архитектурното проектиране на обекта, който е най-значимият средновековен паметник в целия Поповско-Опаченски район на Търговищка област.
Крепчанският скален манастир се намира на два километра от центъра на селото. Върху стените му са изсечени на кирилица два старобългарски надписа, като единият от тях е смятан за най-ранния надпис на кирилица, открит на Балканите.