Ексклузивно за "24 часа" Мурад Хадиуад: Зад 1/2-финала на Мароко стои 20 г. работа
Бившият халф на ЦСКА е в техническия екип на сензацията на световното
Мурат Хадиуад е роден на 10 септември 1976 г. Кариерата му започва в УС “Темара”, след което е привлечен в един от грандовете на Мароко ФУС (Рабат). Играе един сезон в “Ал Итихад” (Саудитска Арабия), след което се връща във ФУС. През лятото на 2001 г. е привлечен като свободен агент в “Литекс”. След това през 2005 г. е купен от ЦСКА. Следва отдаване под наем и закупуване от германския “Аугсбург”. Слага край на кариерата си през 2009 г. С “Литекс” е носител на купата през 2004 г. и с ЦСКА през 2006 г. С “червените” взема и суперкупата за 2006 г. В ЦСКА играе и при знаменитите победи над “Ливърпул” на “Анфийлд” и над “Байер” (Леверкузен) с Димитър Бербатов. През 2005 г. е гласуван за най-добър халф в България. В националния отбор на Мароко има 21 мача.
- Мурат, здравей от България (на английски).
- Приятел, дай да си говорим на български.
- Значи не си го забравил?
- Не, в никакъв случай. Толкова години играх в България. Поддържам връзка с много хора там. Спомням си как на третия месец дадох едно интервю и ръсех куп глупости. Тогава се зарекох, че за година ще науча езика и успях. Това е начин на уважение към страната, в която играеш. И не трябва да забравяш, че от 2004 г. имам и български паспорт. Просто съм един марокано-българин. За което цял живот ще съм благодарен на г-н Гриша Ганчев.
- Сега с какво се занимаваш?
- С футбол, с какво друго. Треньор съм в един втородивизионен отбор и работя от години в техническия комитет на федерацията, който отговаря за националния отбор. За играчите от чужбина, връзката с тях, всичко. И така един ден в Мароко, два в Катар. Но във вторник тръгвам за Доха и няма да се прибирам до края на световното. Все пак имаме гарантирани още два мача.
- Някой очакваше ли такъв фурор на световното?
- Не. Може би единствено аз... Два дни преди световното дадох интервю и казах, че ще играем 5-6 мача в Катар. Много хора ме нападнаха, много ми се смяха. Вярно, сгреших фатално... Ще изиграем седем мача. Иначе интервюто всеки може да го види на профила ми във фейсбук. Трудно обаче ще се разбере езикът. Малко труден е...
- А как се стигна до пробива?
- Това са 20 години целенасочена работа. Работа със сърце. Когато се работи със сърце, няма как да не успееш. Всичко започна постепенно. Първо нови хора във федерацията, програма за развитие. След това се направи училището “Мохамед VI”, което е кръстено на краля и построено с негова помощ. Става въпрос за нещо като френското за таланти в Клерфонтен или пък академията IMG в САЩ.Повечето от сегашните национали минаха през него. След това търсихме момчета с марокански корени из Европа. И те дойдоха. От Франция, от Нидерландия, от цяла Европа. Някои дори отказаха на европейските национални отбори. Като Хакими. Привлякохме опитния белгиец Крис ван Пулвейде за техничски директор. И накрая дойде и моят приятел Уалид Реграги за треньор. С него се познаваме отлично. 9 години сме играли заедно в националния отбор.
- Какъв човек е Реграги?
- Уникален. Реално, не съм го виждал да спи Работи постоянно. Дали прави анализ. Дали говори с играчите. Работи непрекъснато. И резултатите са налице.
- Но ви класира друг треньор.
- Да, малко имахме късмет със скандалите около Вахид Халилходжич. Това отвори вратата на Уалид. Който отдавна заслужаваше.
- Той накара на световното да дойдат родителите на играчите.
- Да. Идеята бе негова. И се превърна в уникален допинг за играчите. Помогна ни много и публиката. Наистина фантастична. По цял свят има мароканци. Сега привлякохме арабите, цяла Африка на наша страна.
- Реално коя система въведохте?
- Мароканската. Откакто има футбол в страната, винаги е била френската. Сега вземаме от цял свят по малко. И от физическата сила на германците, и от техниката на испанците. Имаме хора, които са обучени по различни държави. Играли са там, след което са учили. И накрая малко мароканска дисциплина и всичко е готово.
- Поддържаш ли връзки с България?
- Разбира се. Все пак и първата ми съпруга бе българка. Г-н Гриша Ганчев ми праща съобщения след всеки мач на световното. Говоря със съотборници от ЦСКА и от “Литекс”. Радвам се, че не съм забравен. Че ме уважават. Това означава, че освен добър футболист съм бил и добър човек. Защото много добри футболисти, като приключат с кариерата си, никой не ги търси. Същото е и с Германия. Имам връзка с много хора от “Аугсбург”. Там се запознах и с Юрген Клоп, който играеше в “Майнц”.
Кой знае, ако е рекъл Аллах, може да се върна един ден да работя в България.
- На първо време можеш да пратиш някой от националния в ЦСКА...
- А, не. След това световно ще са доста скъпи (смее се).
- Следиш ли какво се случва с бившите ти отбори?
- Разбира се. Особено с ЦСКА. Сега може да се гледат мачове от цял свят. Не пропускам нито един.
- Какво ти е мнението за представянето на тима?
- Има колебания. Един-два мача ми харесва. След това - не. Особено ме хвана яд на мача с “Базел” там. Не играха добре, а можеха да отстранят съперника. Но знам, че Ганчев ще преодолее трудностите. Знам, че е трудно, особено с тази подкрепа за другите отбори. Но той е доказал, че може да се бори срещу всички. Сега знам, че иска да направи нов стадион. Това е много важно. Ние направихме няколко и върнахме хората на трибуните.
А може ли аз да те питам нещо?
- Давай.
- Във фейсбук гледам е станало нещо с Миодраг Йешич, но не мога да разбера.
- Загина в катастрофа в четвъртък.
- Ау, голяма трагедия. Невероятен човек и треньор. Брат ми загина в катастрофа преди 2 години. Стархотна загуба (разплаква се).