Габровски си пожела преди години: Сила, за да остана оптимист, и късмет, за да се окажа поне малко прав в този избор
Професорът е 3-о поколение неврохирург. Работи поне по 13 часа на ден и е убеден, че за добрия лекар е важно да бъде и активен гражданин
Хирурзите сме като спортистите - цял живот си обучаван да преодоляваш умора, болка, колебание, слабост и да продължаваш напред.
Това казва за себе си и професията известният неврохирург проф. Николай Габровски.
В понеделник и останалите политически сили, и колегите на професора, и пациентите му останаха изненадани, когато той се оказа номинираният от ГЕРБ за министър-председател. Не защото известният медик не притежава качествата за поста, напротив. А защото - както сам призна, от години постоянно е канен да работи в чужбина и да влезе в политиката. И винаги е отказвал и за двете.
Пък и никой в партията “не издаде четата”, че когато от месец повтарят идеята за експертно правителство, са привлекли за негово лице един повече от безспорен експерт в своята област, когото никой опонент не може да упрекне в политически залитания, поддаване на злобата на деня, отказ да изслушва и да гради, вместо да руши.
Николай Габровски завършва медицина в Медицинския университет в София през 1996 година. В Клиниката по неврохирургия на университетска болница “Пирогов” е от 1997 година. Оглавява екипа на клиниката през 2011-а и до момента, зам.-директор е на болницата.
Избран е за председател на Българското дружество по неврохирургия
От 2011 г. неизменно е назначаван за национален консултант (в момента позицията се нарича главен координатор на експертния съвет) по неврохирургия към Министерството на здравеопазването, а от 2018 г. - по неврохирургия към Министерството на здравеопазването.
През 2021 г. проф. Габровски е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките.
Специализирал е във Франция, Германия, Белгия. През 2012 г. е избран за наблюдател в борда на Eвропейския мозъчен тръст.
Той е член и на лигата “Лекарите, на които вярваме” на “24 часа”. Пациентите казват за него, че лекува не само със златните си ръце, но и с доброто отношение и внимание.
“Работата в операционната за мен си остава най-важна и в значителна степен носеща най-голямо удовлетворение. Рутината играе съществена роля, а в съчетание с добрия и подготвен екип позволява да се поемат много по-предизвикателни случаи и всичко да върви гладко. До известна степен това е най-спокойната част от деня ми - концентриран съм изцяло върху интервенцията, няма телефони, няма проблеми извън това, върху което работиш”, разказва в интервю за вестника неврохирургът.
Рядко работи по-малко от 13-14 часа на ден, често и през почивните дни.
“Вероятно някой би казал: Внимавай какво си пожелаваш, но повечето неща, които правя, са ми интересни и ми доставят удоволствие,
в резултат на което и ми тежат много по-малко”, споделя още професорът.
Сред амбициите му е внедряването на нови технологии и методи в неврохирургията в “Пирогов”. И с неговите усилия болницата реализира отдавнашна мечта - апаратура, която позволява на неврохирурзите да лекуват по нов, съвременен и много по-щадящ за пациентите начин. Има възможност за точно измерване и математическо моделиране с цел 3D принтирането с възможности да се направи реален модел на гръбначния стълб. Така може много прецизно да се огледа и планира операцията и тя буквално да се “проиграе”, преди да се влезе за реална интервенция.
Той е трето поколение неврохирург и като баща си проф. Стефан Габровски смята, че за добрия лекар е важно да бъде и активен гражданин.
Въпреки многото професионални и обществени роли не отказва участие в добри каузи.
“Всъщност усещането, че не разполагаш с времето си и постоянно си “на повикване” и на разположение, е изтощително. От друга страна, повечето позиции, които заемам в момента, се допълват и дори си помагат една на друга”, казва преди няколко години неврохирургът. И визионерски си пожелава: “Преди всичко здраве за семейството, за близките ми и, разбира се, за мен. Извън това бих си пожелал сила и късмет. Сила, за да остана оптимист, и късмет, за да се окажа поне малко прав в този избор”.
Миналата седмица Габровски отбеляза 25 г. от постъпването си в “Пирогов”. Беше за малко, беше временно. Много вода изтече и много неща видях - от най-красиви и възвишени постъпки, професионализъм, човещина и самоотверженост до
дребнаво и недостойно отстъпление от доброто
и съзидателното. Смениха се поколения лекари, хирургични техники и методи на лечение. Промени се разбирането ни за множество заболявания и възможностите ни да ги лекуваме. Но на фона на този поток от събития и съдби болница “Пирогов” остана непроменена в същността си. Винаги с отворени врати, винаги с готовност да посрещне поредния пациент независимо от състоянието му. Продължаваме напред”, написа той във фейсбук.