Холандец намери баща и 3 сестри в Костинброд и Италия

20.11.2022 08:00 Алексения Димитрова
Мартин пристигна от Холандия в България, за да търси биологичния си баща, когото не познаваше.
Таткото Христо като млад
Христо се радва на малката си внучка, за която дори не подозираше.

31-годишният Мартин пристигна в България от Фрисланд, Северна Холандия, за да търси родния си баща, когото не бе виждал никога.

Освен него напълно неочаквано откри 3 сестри на 33, 21 и 18 години, част от които не се познаваха помежду си, както и малка племенница, за които дори не подозираше.

Най-голямата сестра на Мартин долетя в София чак от Италия не само да се запознае с брат си, но и да се срещне с баща си, когото видяла за последeн път преди 22 години, когато била само на 11.

Така накратко звучи историята, изпълнена с неизвестност, много перипетии и неочаквани обрати, която започна от Нидерландия, премина през Италия и стигна до София. Тя бе заснета от екип на холандската тв поредица Spoorloos – “Без следа”, специализирана в търсене и събиране на хора, и разплетена и с помощта̀ на репортер на “24 часа”.

“За мен това търсене бе като врата към неизвестното. Исках да я отворя и да видя какво има зад нея, за да запълня една празнота в живота ми. Сега се нуждая от време, за да осъзная всичко.” Така Мартин обяснява решението си преди около година след много време на любопитство, колебание и страх от неизвестното да започне да търси биологичния си баща на повече от 2000 км от мястото, където живее.

Роденият в България мъж напуска родината, когато е на около 2 години, заедно с майка си и тогавашния й съпруг. Установяват се в северната част на Холандия.

Момчето научава, че съпругът на майка му не е негов биологичен баща, когато е на 14 години.

“Бях и изненадан, и объркан. Започнах да искам да видя кой е човекът, чиито гени нося, как изглежда, какво се е случило”, казва Мартин.

Той се опитал да научи повече от майка си, но видял, че й е трудно да говори за това, и не настоявал.

Така минали близо 15 години на неизвестност и догадки. Допреди около година, когато приятел го окуражил да опита да открие биологичния си баща.

Според лаконичните разкази на майка му тя и баща му се запознали в началото на 90-те години. По онова време тя е главен готвач, а той – неин колега, в ресторант за бързо хранене в центъра на София, наречен “Здравец”. Таткото се казвал Христо. По спомените на майка му имал дъщеря от първата си съпруга, която била асистентка на известен илюзионист. Майката на Мартин и Христо имали кратка връзка, но се разделили, когато жената разбрала, че чака дете.

С оскъдната информация, с която разполагаше Мартин, намирането на баща му се оказа истинско предизвикателство. Фамилното име, което се изписва по един начин на холандски, може да се произнася по два различни начина на български.

Няколко мъже с подобни фамилни имена в София и Пловдив казват, че не припознават историята. Същото казват и няколко млади жени, всяка от които би могла да бъде дъщеря на Христо от първия брак.

Постепенно разплитането на истината стига чак до Италия.

Там в малко градче в северната част на Ботуша живее млада жена, която потвърждава, че биологичният й баща се казва Христо, а също и че за кратко време в края на 80-те години майка й е била асистентка на факира Жоте.

Стефани не само е изненадана, че някой търси баща й, но и е напълно откровена: “Съжалявам, че не мога да помогна. Самата аз не съм го виждала от 22 години. Доколкото знам, има нова съпруга и деца, които не познавам. Последния път, когато го видях, бях на 11 години”, казва Стефани. Малкото, което си спомня, е, че по онова време баща й живеел в Костинброд.

Тя разказва, че родителите й се разделили, когато била на около година и половина. Баба й по бащина линия обаче държала да вижда внучката си, затова майка й я водела там. Постепенно контактите станали все по-редки.

Последния път родителите се видели, когато таткото трябвало да подпише документ, че е съгласен Стефани да пътува с майка си в чужбина.

Младата жена се чувства огорчена, защото смята, че баща й не се е интересувал от нея през годините. Любопитна е обаче да види Мартин - брата, за когото почти не подозирала.

Съгласява се да си направи ДНК тест, за да се потвърди дали двамата наистина имат родствена връзка. Скоро експертизата е категорична – тя и Мартин са брат и сестра! “Не знам какво да ви кажа. Хем се радвам, хем ми се струва малко необичайно след толкова много години да се появи брат в живота ми”, казва Стефани.

В един от кварталите на Костинброд наистина живее човек със същото име, като този, когото издирваме. Отначало е изненадан. Казва, че не си спомня много от събитията преди повече от 30 години. Докато работи в закусвалнята на бул. “Мария Луиза”, наистина няколко пъти излизал с колежка, но по думите му нямали сериозни намерения един към друг. “Доколкото знам, по онова време тя имаше друг приятел”, казва Христо.

Версиите им за Мартин са различни. Според майката тя е информирала Христо, че чака бебе, което иска да запази. Христо казва, че ако е знаел, че бебето е негово, нещата можело да се развият по различен начин. Той изразява готовност да се срещне с Мартин. “Няма проблем. Ще се радвам да го видя, добре е дошъл да ни гостува”, казва таткото.

Той има пълната подкрепа на съпругата си Диди. Самата тя има син от първия си брак, който е на възрастта на Мартин, и смята, че децата на двамата са техни общи деца. А също - и че децата не трябва да страдат, ако родителите им по една или друга причина са се разделили.

“Бях много буен, правил съм грешки, но вече всичко е минало. Искам да гледаме напред”, признава Христо. Допълва, че сега семейството – съпругата му Диди и дъщерите му Хриси и Симона, са всичко за него. “Най-обичам да се прибера вкъщи при тях, да сме си заедно”, казва мъжът и сочи жена си и двете момичета.

Съпругата му допълва, че малката им дъщеря винаги е мечтаела да има брат и много ще се зарадва на новината. “Сега желанието й изведнъж ще се изпълни”, усмихват се и двамата.

Когато същата вечер съобщават на Симона новината, че има брат, и то чак в Нидерландия, тя отначало не може да повярва. “Майка ми и баща ми седнаха от двете ми страни и започнаха да се подсмихват. Отначало се чудех какво се случва. Когато ми казаха, че имам брат, си помислих, че се шегуват, после бях в шок, но като ми показаха снимката, ми стана някак топло на сърцето. Нямам търпение да го видя”, казва Симона няколко дни преди срещата.

Тя е ученичка в 12-и клас и още се колебае какво бъдеще да избере – дали да бъде полицай, или да се занимава с готварство. Увлича се по правенето на сладкиши и обещава, че ще направи сладкиши и торта за брат си по своя рецепта, когато дойде.

Освен за Мартин Христо пита и за първородната си дъщеря Стефани, която не е виждал 22 години. Интересува се добре ли е и къде може да я види. “Дори не знам дали е в България, или в чужбина. Беше ми мъчно, че така се развиха нещата и загубихме връзка. Със съпругата ми Диди сме опитвали да я намерим. Даже ходихме на адреса в София, на който живееха с майка й, но съседите ни казаха, че са се преместили оттам. Жена ми също опита да я търси, но без успех”, разказва Христо.

Сега таи надежда контактът да се възстанови. “Може да съм бъркал, никой не е безгрешен. Искам да оставим огорченията в миналото и да гледаме напред”, заявява Христо и се надява някой ден да види дъщеря си.

В двора си в Костинброд той и съпругата му имат градина с малка оранжерия, в която отглеждат домати и краставици. “Жалко, че сезонът премина и Мартин няма да може да опита от хубавите ни домати. Надяваме се догодина да успее. Отглеждаме 2 уникални сорта, които не може да купите на пазара”, гордее се Христо.

Няколко дни по-късно мечтата да видят Мартин се сбъдва. Цялото семейство е в трескава подготовка. Симона е направила обещаната торта и сладкишите, Христо е станал рано да замеси питка и да подготви скарата, а Диди се грижи всичко да е безупречно и нищо да не помрачи първата среща на баща и син.

Когато денят настъпва, всички са развълнувани, но и малко напрегнати.

Не знаят какво да очакват. “Малко ми е притеснено. Надявам се всичко да мине гладко. Ние се радваме. Надявам се, че и за Мартин това ще е приятно преживяване”, казва Христо.

Синът му е не по-малко притеснен, когато прекрачва прага на къщата в Костинброд. “Исках да отворя една врата, за да видя какво има зад нея. Сега съм малко объркан. Трябва ми време, за да осъзная всичко, което ми се случва, и да реша как да продължа”, признава младият мъж.

Изненадата е тройна, когато минути след Мартин влиза най-голямата дъщеря на Христо, която не е виждал от 22 г. Води малко момиченце на 4 години и половина. Оказва се, че Христо е станал дядо и има внучка, за която дори не подозира. Двете са пристигнали за срещата чак от Италия, където живеят от години.

“Взех решението да дойда в София спонтанно няколко часа преди срещата, когато разбрах, че и Мартин ще пътува до България. Малко ми е странно, не съм виждала Христо толкова години. Но нямам какво да губя”,

казва Стефани. Тя е откровена, че нарича “папа” съпруга на майка си. За 4-годишната й дъщеря той е дядо й. “Все още е много малка, за да разбере ситуацията”, обяснява младата жена.

И тя, и брат й не са очаквали толкова сърдечен прием и са малко объркани. Казват, че имат нужда да останат насаме със себе си, за да помислят как ще продължат. “Искам да осъзная всичко, което ми се случи. Хем бях любопитен, хем не е лесно да се справя с толкова много емоции и нови неща накуп”, казва Мартин.

За него анализът и самовглъбяването не са нещо необичайно. След като учи година и половина в танцово училище във Фрисланд, се записва в Академията по танци в Ротердам. Учи гам там 2 г., връща се във Фрисланд и започва да преподава модерни танци. Известно време съчетава тази професия с работата като фитнес инструктор.

Скоро след това обаче разбира, че танците не са всичко, което иска, и започва да учи за т.нар. experience expert.

“Тези специалисти споделят собствения си опит, когато в екип с психолози, психиатри и други медицински лица работят по случаи на хора с различни проблеми – от склонност към депресия и мисли за самоубийство до злоупотреба с наркотици или трудности в общуването. За всеки пациент се преценява дали трябва да постъпи в болница, или може да му се помогне, като отива в медицинския център веднъж или няколко пъти в седмицата”, обяснява Мартин.

В тази система експерти като Мартин може да са полезни, като споделят с пациентите собствения си опит. “Държа се с пациентите като с равни, явявам се един от тях, за разлика от медиците, които предоставят специализирана медицинска помощ само в едната посока”, разказва Мартин.

От 2 години той работи в клиника, специализирана за лечение на хора с ментални проблеми. Част е от по-голям екип, който помага на хората да се възстановят от преживени травми.

Други от Новини

Младеж заби кола в дере в Айтос, пострадаха 15-годишно момиче и мъж на 20 г.

15-годишно момиче и нейният спътник на 20 г. пострадаха при катастрофа в Айтос, причинена от млад шофьор с едва няколко месеца стаж зад волана. По данни на полицията около 23,25 ч

Съдът в Добрич остави в ареста мъж, шофирал след употреба на алкохол и дрога

Състав на Районния съд в Добрич уважи искането на Районната прокуратура за налагане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо 27-годишен мъж, привлечен в качеството му на обвиняем за това

Управителят на проверения ресторант: Собствениците са гърци, полицаите не искаха документи

„Бяхме си на работа и дойдоха полицаи на проверка, дори не влязоха в ресторанта. Бяха отвън, всичко беше за 15-20 мин. Нито са искали документи, нито са проверявали персонала, клиентите

Радев към деца сираци: Мечти, воля и усилия - те са гаранция за вашия успех

Иска се увереност, искат се мечти, искат се воля и усилия, защото те са гаранцията за вашия успех. С тези думи президентът Румен Радев се обърна към близо 100 младежи в неравностойно положение

Задържаха мъж, влязъл в шадравана в центъра на Русе

Мъж бе арестуван в Русе, след като влезе в шадравана в центъра на града. Това видя репортер на БТА. Сигналът, че в шадравана има мъж с неадекватно поведение

>