Братята Антон и Венци вървят по 11 км пеш, за да ходят на училище
- Момчетата - в 8-и и 9-и клас, учат в механотехникума в Смолян, но до родното им село Сивино няма автобус
- След като разбира, общината разпорежда на кмета да ги вози
- Семейството живее под прага на бедността, майката е инвалид, бащата добива дървесина, но парите не стигат - сам свалил гипса от счупения си крак от страх, че може да се наложи да плаща
Две момчета от смолянското село Сивино са изминавали десетки километри пеш, за да могат да стигнат до училището си в Смолян.
Осмокласникът Венци Мустафов и по-големият му брат Антон учат в механотехникума в града, а родното им село е на 30 км. Двамата не могат да пътуват всеки ден до селото и затова родителите им ги настаняват в ученическото общежитие. В петък обаче децата няма как да се приберат.
“Ходеха пеш, защото няма автобус до Сивино. Понякога спират коли и ги качват на стоп. Най-често ги оставят в село Смилян, понеже към нашето село почти никой не пътува. Оттам вървят пеша до вкъщи 11 километра.
Идвали са мокри, изнемощели и понякога разплакани
Пътят минава през животновъдна ферма с кучета пазачи и ги е страх, защото изскачат внезапно. Вървят по асфалта, не смеят да се движат по преки пътеки, защото пък може да срещнат мечка. Преди години мечка нападна и раздра рамото на човек в Сивино”, разказва майка им Медиха.
Тя е на 42-години, но е пенсионерка по болест с 50% инвалидност. 53-годишният ѝ съпруг Розие работи непрестанно в гората, добива дървесина, за да прехранва семейството си. Двамата имат 5 деца. Най-големият - Алекси, е на 23 г. и работи с баща си. Две от децата им живеят и работят в Сопот и Варна и се прибират вече рядко.
Венци и Антон са
много скромни момчета. Дори не са споделили в училище
за транспортните си проблеми. Просто след часовете, когато автобусът за Смилян вече е заминал, тръгват пеш.
“Венци и Антон са единствените ученици от Сивино. В селото са останали предимно възрастни хора и няма кой да се ангажира да вози децата. Училищен автобус също не може да се използва. До 7-и клас са учили в Смилян и са били транспортирани с училищния автобус, но сега няма как да идва за тях, защото училището е на делегиран бюджет и децата вече не са негови възпитаници”, вдига ръце кметският наместник Асан Даракчиев.
Миналата година деветокласникът Антон имал същите проблеми, но тогава семейството спасявало положението с камиони, които извозвали дълго време дървесина от Сивино и се молели на шофьорите да го закарат до Смолян. Тогава и по-големият им брат Тони, който сега е във Варна, работел в Смолян и помагал с каквото може.
“Преди дни научихме за проблема. От семейството досега не са споделяли в кметството там или тук, в общината. Реагирахме бързо. Венци и Антон вече пътуват до село Смилян с междуградския автобус. След като слязат, отиват в кметството. Смилян като най-голямо село в общината има служебен автомобил. Лично кметът Чавдар Червенков или ако той е в командировка, някой служител от кметството ще кара децата до Сивино.
Ще осигурим допълнително финансиране за транспортните разходи
Община Смолян няма как да разпореди на някого да покрива автобусна линия за двама души, каза зам.-кметът на общината Марин Захариев.
“Много съм щастлива, сякаш камък ми падна от сърцето, че ще пътуват сигурно и удобно. Благодаря много на общината”, плаче от радост майката.
В момента Медиха е в смолянската болница на лечение. Самата тя се чуди как ще се прибере до Сивино, след като я изпишат. Страда от неврологично заболяване. Боли я около шията. Получава тикове и припадъци и изпитва непрестанна нужда да си подпира с ръце главата. Минала ТЕЛК в Пловдив, където ѝ определили 75% инвалидност. При поредното явяване пред комисия в Смолян обаче направили корекция на 50%.
“През декември ще получа последната си пенсия. Отново трябва да минавам ТЕЛК
и се страхувам да не кажат, че вече съм здрава и да ми я спрат въобще. През зимата в Сивино и района пада по над метър сняг и не може да се работи в гората. Съпругът ми и най-големият ни син също ще останат без никакви доходи”, ридае жената.
Медиха получава 396 лв. месечна пенсия. Радва се на съдбата, че имат поне къща. Наскоро започнали да я ремонтират, но се принудили да спрат. Причината е, че почти едновременно се повредили и бойлерът, и пералнята им. Сега чакат да се върне човек от селото, който е на гурбет в Англия, за да опита да ги поправи. Пазят парите за ремонта на къщата за евентуална покупка на нови електроуреди.
Искам да направим ремонт, не да е луксозно, а да ми е по-лесно да готвя и шетам. А и да мога сама да се обслужвам, когато ми започнат припадъците и тиковете. Тоалетната сега ни е отвън. Винаги гледаме да имаме някой лев за неотложен транспорт - за мен или децата, а най-вече за лекарства. Миналата година
дадох непредвиден 100 лева за общежитието. Парите бяха за лекарства
Не ги купих. Но като не вземах лекарствата, състоянието ми се влоши много рязко”, разказва жената.
Преди време мъжът ѝ си строшил крака по време на работа в гората. Оказало се, че няма платени медицински застраховки. Минал като спешен случай и лекарите го гипсирали, макар че не бил осигурен. Било го страх обаче да иде на преглед и специалисти да му отстранят гипса, защото можело да му поискат да плати. Взел нож и ножица и си го махнал сам вкъщи.
“Сега е добре, не му пречи да работи. Пиеше течен аналгин за болката и маза счупеното с някакъв мехлем”, разказва съпругата му.
Семейството живее скромно, много под прага на бедността. Имат три коня, с които Розие и Алекси теглят дърва в гората. Свекървата гледа крава и им дава мляко. Садят картофи и фасул.
“Децата помагат за всичко. Ходят да помагат в гората, цепят дърва и се грижат за градините. Справят се добре и в училище”, отбелязва Медиха.