Войната на дроновете
Конфликтът между Украйна и Русия спокойно може да бъде наречен война на дронове - по аналогия с известния сериал “Игра на тронове” и не толкова известния (макар и с Хелън Мирън и току-що починалия Алан Рикман) британски военен екшън трилър от 2015 г. “Война на дронове” (Eye in the Sky).
Американското разузнаване твърди, че всъщност непосредствен повод за войната в момента е именно атака с дронове.
Преди малко повече от година - на 27 октомври, украинската армия с помощта на турско безпилотно летящо устройство тип “Байрактар” атакува артилерийски позиции на непризнатата Донецка народна република, между другото - неуспешно.
В отговор Русия обявява, че това е нарушение на Минските споразумения, и започна прехвърляне на войски, за да се стигне и до агресията от 24 февруари. И особено във втората фаза на конфликта дроновете се превърнаха в най-важното оръжие и международен въпрос. Украинците са снабдявани от Турция и партньорите си от НАТО, а руснаците - предимно от Иран.
Но важността на безпилотните устройства вече се оценява от всички. Дотолкова, че руснаците включиха в националната програма ГТО (“Готов за труд и отбрана”) учебната дисциплина пилот на дрон.
Дроновете “камикадзе” всъщност са нисколетящи пилотирани бомби с ограничен обсег на действие, които поразяват и локални, но и по-сериозни цели - зависи от заряда на взрива.
Известният турски военен дрон “Байрактар”, който Украйна купува, е на цена около 120 хил. евро. Най-модерни в света се водят израелските машини, чиято цена надхвърля 1 млн. евро. На този фон иранските, с цена от едва 20-ина хил. евро, без проблем се използват за еднократни мисии.
Сред лидерите на специализираните военни дронове са американците и техните безпилотни устройства могат да летят по 24 часа, но също така и се губят. Така наскоро в българска нива се приземява един от тях и полицейски кордон дълго го охранява, докато го приберат правилните хора. Според военните правила, когато дрон се загуби и не може да възстанови връзката, той се самоунищожава.
Ето кои са най-популярните дронове, използвани в руско-украинската война.
“Байрактар”
Към края на 2021 г. Украйна получи от Турция няколко десетки разузнавателно-бойни устройства “Байрактар”, което на български би трябвало да означава “Знаменосец”, заедно със станции за управление и боеприпаси за тях.
Именно този дрон стана основното острие на защитаващите страната си украинци, макар че авторитетът му е доста спорен. В Нагорни Карабах армията на Азербайджан го използваше ефективно и ефектно, докато в Сирия и особено в Либия имаше проблеми, вероятно свързани с ръководената от руснаци противовъздушна отбрана.
Потвърди се, че байрактарите не могат да бъдат ползвани като основна ударна сила срещу руската армия, но са успешни като разузнавателни средства. Така например вероятно именно турски дрон е предоставил информацията, довела до потапянето на флагманския крайцер “Москва”.
“Орлан-10”
Към началото на войната Русия нямаше толкова добра безпилотна платформа като “Байрактар”. Липсваха както самите дронове, двигатели, позволяващи да носят повече полезен товар, така и което е още по-важно, високоточни бомби и ракети с малък обсег на действие.
Основата на руския безпилотен въздушен флот преди войната съставляваха дроновете “Орлан-10” и “Орлан-30”. Те бяха прикрепени към артилерийските части, подчиняващи се на командирите на армии и фронтове. Отличаваха се преди всичко с ниската си цена - например за оптико-електронната им система бяха ползвани дори обикновени фотоапарати западно производство, както и с възможността за по-дълъг полет, което позволяваше по-качествено разузнаване.
Главната слабост на орланите е начинът им на използване. Вместо да доставят данни за ударните подразделения на руската армия, те бяха в подчинение главно на алтилерията. Освен това незнайно защо те се оказаха лесна жертва за далеч не най-силната система за противовъздушна отбрана на Русия.
“Шахид-136”
Тези ирански дронове камикадзе първоначално не бяха приемани на сериозно. Причините бяха няколко.
Първо, те издават прекалено силен звук при сближаване с целта, което подсказва на противника момента на атаката.
Но пък се оказва, че това има психологически ефект, подобен на този от германските самолети “Юнкерс-87” през Втората световна война, чиито пилоти даже нарочно усилвали силата на звука.
Второ, те летят твърде ниско и твърде бавно. Колкото и да звучи парадоксално, това помага на атакуващите, защото за повечето съвременни противовъздушни оръжия това е проблем. Затова шахидките са наричани “крилати ракети за бедни”.
Разбира се, трябва да се отчете, че “Шахид -136” няма камера, поради което може да поразява само стратегически цели, но разрушителният ефект се постига за сметка на броя атакуващи устройства, които помитат всичко под себе си.
Между “Байрактар” и “Шахид-136” няма особена база за сравнение, защото турският е предимно за разузнаване, а иранският - преди всичко за унищожаване на противника.