Кой е Росен Желязков, когото ГЕРБ издигат за шеф на НС
- Росен Желязков - политикът, който чува всички
- Като добър юрист няма да попадне в капаните на опозицията, а като добър администратор е наясно с механизмите, по които се управлява държавата
Той е човек, който може да чува хората и да води диалог. Това го признават дори превозвачи и таксиджии, с които властта обикновено трудно намира общ език. Но Росен Желязков успя като министър на транспорта.
Не са една или две ситуациите, в които Желязков е успявал да разреши големи конфликти. Сдържан и диалогичен, той търси най-доброто решение за всички страни. Което е един от основните плюсове, които се изтъкват, когато името му се завъртя като кандидат на ГЕРБ за председател на 48-ото народно събрание.
Друг негов плюс е, че е минал по стълбичката на администрацията - общинска и държавна, опитен е в дебрите на управлението, което е изключително ценно за голяма институция като Народното събрание. А като юрист е наясно с всички правни тънкости, за да не остави опозицията да му върти номера.
Почти цялата кариера на Желязков преминава в администрацията с кратко прекъсване от 3 години, в които е адвокат по търговски дела.
След като завършва магистратурата си по право в СУ “Св. Климент Охридски”, Росен Желязков става юристконсулт на община Средец в столицата. Между 1995 и 1998 г. е адвокатстването и след това става зам.-кмет на район Лозенец. А през 2003 г. Стефан Софиянски, който по това време е кмет на София, го издига до
главен секретар на Столичната община
Остава на пост и при кметуването на Бойко Борисов до 2009 г. Престоят на Желязков на “Московска” всъщност е големият тест за качествата му като юрист и администратор. Там всекидневно се занимава с проблемите на милионен град, често пъти и най-дребните въпроси на хората към общината опират до него.
Впечатлен от работата на Желязков като администратор, Бойко Борисов през 2009 г. го кани да отиде с него в Министерския съвет. Борисов е станал министър-председател за първи път и има нужда от помощта на опитния администратор като главен секретар на МС. Тази позиция, макар и в сянка, е една от най-важните в държавата. Без подписа на Желязков не може да влезе в сила нито едно решение на правителството, а той носи и лична отговорност доколко актовете на министрите отговарят на законите. Реално през неговите ръце минава буквално функционирането на държавата.
Заради поста си на главен секретар Росен Желязков
бе замесен, доста несправедливо, в аферата с бюлетините в Костинброд
В деня за размисъл преди предсрочния вот през 2013 г. прокурори нахлуват в печатницата в Костинброд, която прави бюлетините за вота. Акцията е по сигнал на Мая Манолова, тогава в БСП, а твърдението - печатницата подготвя бюлетини, които да бъдат вкарани директно в урните, за да спечели ГЕРБ.
Прокурорите пък решиха да обвинят Желязков, че не е упражнил достатъчно контрол върху печатницата. Защото възложител на печатането на бюлетините е Министерският съвет, а задължението лично негово като главен секретар на институцията. Последва традиционното за българското правосъдие ходене по мъките за разпити и дела. През 2015 г обаче Желязков бе оневинен за аферата “Костинброд”. А присъдата всъщност е не само оправдание, но и похвала колко добре си е свършил работата по организацията на изборите от 2013 г. Съденият, че не е упражнил контрол Желязков всъщност го е сторил, а дори не е бил задължен да го упражнява, постановиха съдиите от Софийския градски съд (СГС). Защото за контрола на печатницата си е имало определени служители от администрацията на Министерския съвет, а самият Желязков не е бил задължен да контролира тяхната работа. Въпреки това го е направил. Тоест не само че е изпълнил служебните си задължения, но дори го направил в по-голям обем, отколкото му е вменено.
Веднага след оневиняването му Борисов търси Желязков отново. И през 2015 г. го прави съветник за развитието на електронното управление.
В екип с тогавашната вицепремиерка Румяна Бъчварова
и другите нейни съветници - Божидар Божанов (сега ще е депутат от ДБ, а доскоро заемаше поста на министър на електронното управление), Велислав Величков и Калина Константинова (вицепремиерка от ПП), Желязков участва активно в създаването на архитектурата на електронното правителство в България. След това стана и първият председател на Държавна агенция “Електронно управление”. През 2018 г. обаче Борисов реши, че опитът на Желязков като администратор ще му е ценен в КРС. А девет месеца по-късно трябваше по спешност да поеме поста на министър на транспорта от подалия оставка Ивайло Московски.
Безспорно постът на министърдосега е върхът в кариерата му. И въпреки че твърди, че тогава не е имало пожари за гасене, на него са падна да се бори с пакета “Мобилност” на Еманюел Макрон и с връщането на празните камиони през цяла Европа, а след това и паднемията от COVID-19. Желязков пишеше писма на еврокомисаря на транспорта Виолета Булц, правеше коалиции с колеги от държавите, които са против пакета “Макрон”, и влизаше в остри сблъсъци за правата на българските превозвачи. И в същото време те признават, че Желязков ги е убедил да са по-диалогични. Заради него много неща в пакета се промениха, казва председателят на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев. И допълва - той е министърът, който чу всички.
Желязков беше с превозвачите и на протеста им в Брюксел. А в началото на пандемията денонощно спасяваше български камиони по затворените граници. След което активно работи за създаването на евроейските зелени коридори. Помогна и на таксиджиите София да им се намали патентният данък.
По негово време бе подписан и договорът за концесията на летище София за 35 г. Пак той сключи договора за нови 10 локомотива на “Сименс” и през 2020 г. започнаха да пристигат първите.
Има изключителен административен опит, казват хора, които са работили с него във ведомството. По решенията, които е подписвал, и до ден днешен няма негативни реакции, подчертават експерти. Спокоен и диалогичен са други черти на характера на Желязков. И има способността да чува хората, какват в транспортния бранш.
В неговия стил е в трудни моменти да се затваря, без да упреква когото и да било. Просто спазва процедурата - и когато той я прилага, но и когато засяга него. Когато го обвиниха през 2013-а, заяви, че има институционално мислене - знае, че трябва да се спазват правилата и че няма абсолютно никакви претенции към държавата независимо от това какво е неговото субективно отношение към обстоятелствата.
Желязков е рокаджия, свири на китара, дори имаше телевизионни изяви. Моторджия е, като доскорошния министър Николай Събев. Сружители си спомнят, че е пристигал в министерството на своя “Харли Дейвидсън”.