Кой е Никола Минчев, когото "Промяната" издигна за шеф на парламента
- Възпитаният юрист – кален в криза, но е заложник на партийни инати
- Най-младият председател на НС бе и най-бързо сваленият от поста с оставка
- Сдържан, диалогичен и с уважение към партньори и опоненти – качества, които го правят подходящ за всеки пост
Той влезе в политиката като тотален новобранец и стана най-младият председател на парламента в българската история. Но и най-бързо сваленият от поста след поискана оставка.
Преодоля първото си голямо препятствие и много хора вътре и вън от “Продължаваме промяната” го виждат като алтернатива на Кирил Петков и Асен Василев.
Заради доброто възпитание, правна култура и хрисимия характер съпартийците му го изпращат на нова битка. Този път срещу опитния юрист и политик Росен Желязков.
Защото 6-те месеца начело на Народното събрание са плюс за младия юрист - успя да обърне предразсъдъците на политическите опоненти, че е твърде незрял за този първи в държавата пост.
Като блестящ правист, дошъл от една от най-добрите кантори в страната, бързо овладя процедурата. А когато грешеше, го признаваше открито и бързаше да се поправи.
От първата си реч като новоизбран шеф на НС, в която гласът му издайнически трепереше,
стигна до хладнокръвен, но неизменно възпитан тон,
с който парираше опитите за ескалация в така шумното 47-о НС.
Захващам се с това начинание с желание да свършим добра работа, която да е от полза за всички. Ако в някой момент ви се стори, че съм го забравил, напомнете ми го! Телефонът ми е винаги отворен, написа Минчев миналия ноември към приятелите си във фейсбук. Истината е, че не вдигаше телефона на журналисти. Иначе депутати признават, че е запазил своята човечност и стремеж към диалог.
Сдържан, умее да изслушва и подхожда с уважение - така го описват приятелите му. Качества, които го правят подходящ за всеки пост. Именно те му помогнаха да се справи с отговорностите като парламентарен шеф въпреки липсата на опит в политиката.
Дори докато му вземаха главата, повечето оратори на трибуната му обясняваха, че това не е лично към него. На 16 юни 125 от ГЕРБ, ДПС, ИТН и “Възраждане” гласуваха за свалянето на Минчев. Оставката му бе поискана от бившия коалиционен партньор на “Промяната”- партията на Слави Трифонов, а формалният повод бе отказ за закрито изслушване на външния министър Теодора Генчовска за Северна Македония.
Минчев се оказа първата жертва на битката в четворната коалиция между Трифонов и Петков, а свалянето му - генерална репетиция за събарянето на правителството чрез вота на недоверие.
Това превърна Минчев в герой. Хиляди се събраха пред парламента в негова подкрепа. А спонтанността напомни за един друг протест - от лятото на 2013 г., когато депутатите гласуваха Пеевски да оглави ДАНС.
Със сигурност младият политик излезе от тази история по-силен и по-опитен. А именно защото не загуби подходящия тон за разговор към всеки, името му бе сочено като най-консенсусен вариант за премиер, ако се опита ново правителство на ПП тогава. Назоваха го дори от ГЕРБ, но в “Промяната” не ги послушаха и издигнаха Асен Василев.
Минчев бе редом с него и Кирил Петков в цялата предизборна кампания и от парламентарния шеф, когото всички харесват (дори докато го свалят), се превърна в ярка партийна фигура.
И това е основният му минус в днешната номинация. При така обтегнатите отношения между ПП и ГЕРБ и категоричния отказ на отбора на Петков и Василев дори да отиде на консултации по първия мандат
издигането на младия юрист
е символ на разделителните линии. Демонстрация, че диалогът е нежелан и невъзможен.
А младостта му все пак е вторият минус на фона на дългия административен опит на конкурента му Росен Желязков.
Минчев е потомствен юрист, корпоративен адвокат, с опит в енергетиката. Известен е като акуратен специалист по правни въпроси, свързани още с финанси и недвижими имоти. 10 г. работи в кантората “Гугински, Джингов, Величков и Кючуков”, сред чиито стълбове е майка му Весела Минчева. Бащата също е адвокат, специалист в наказателните дела.
Прадядо му - Сирко Станчев, е депутат преди 9.IХ.1944 г. Подписал е декларацията за спасяване на българските евреи, пратен на смърт от Народния съд.