Целият център на Пловдив с Аджисан махала стават паметник на културата
- На практика това означава за всеки ремонт - дори на жилищен блок, да се иска разрешение от Института за недвижимо културно наследство
- Не успяхме да впишем Стария град в културните ценности на ЮНЕСКО, но ще пазим сгради и квартали от ново време, коментира кметът Здравко Димитров
- Според кмета на район “Централен” Георги Стаменов всеки обект би трябвало да получи отделен статут в зависимост от своите характеристики. Ако се приложи общото третиране, щели да възникват още и още проблеми
- Така и знаковата Аджисан махала може да получи специален статут
За да се сложи край на събарянето на тютюневи складове в Пловдив, и намиращата се в центъра етническа Аджисан махала може да се окаже част от зоните в хилядолетния град, в които за всеки ремонт е нужно съгласието на Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН).
За всеки, който познава Пловдив добре, това би прозвучало като виц, но именно така ще стане, ако бъдат приети всички идеи на шефа на НИНКН арх. Петър Петров целият център на Пловдив да бъде обявен за паметник на културата от национално значение. “Ние не успяхме да впишем Стария град в ценностите на ЮНЕСКО, но ще пазим сгради и квартали в центъра от ново време без никаква историческа стойност”, коментира кметът Здравко Димитров
Предложенията на арх. Петров, разгледани на 10 октомври от Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности, са три. Първото е историческата зона “Филипополис – Тримонциум – Пловдив”, в която сега има групови и единични паметници на културата, да придобие ново качество – на групова археологическа, урбанистична и архитектурно-строителна недвижима културна ценност от периодите на праисторията, Античността, Средновековието, Възраждането, новото и най-новото време.
В тази зона влизат Старият град, кв. “Капана”, Главната, Небет тепе, районът западно от Сахат тепе, пл. “Римски стадион” и уличните ансамбли на “Отец Паисий”, “Христо Г. Данов”, “Бетовен”, “Опълченска” “Антим I”, “Лейди Стангфорд”, “Цанко Дюстабанов” и “Иван Вазов”.
Второто е цялата зона да бъде обявена за паметник на културата от национално значение.
И третото, породило най-много дискусии и на този етап отхвърлено от експертния съвет, за разлика от първите две, е в цялата охранителна зона към груповата културна ценност всички инвестиционни намеси да се извършват само по реда на Закона за културното наследство. Казано с прости думи,
за смяната на керемидите по течащ покрив да се чака благословията
на Института за паметниците на културата.
“Охранителната зона е много голяма – заключена е между булевардите “Христо Ботев”, “Руски”, “Марица-юг”, “Цар Борис Трети”, “6 септември”, после по улиците “Иван Шишман”, “Иван Срацимир” и “Родопи” и отново на “Христо Ботев”. Това са 30-35% от цялата територия на район “Централен”. И ако имаш имот в тази зона, независимо дали сградата има архитектурни достойнства, или е блок или къща от последните 50-60 години, за всеки ремонт ще се иска одобрението на НИНКН”, обясни кметът на район “Централен” Георги Стаменов.
Именно в охранителната зона (т.е. прилежащите територии до културните паметници - б.а.) попада част от Аджисан махала – тази, която се намира между Източната порта и Малката базилика. Това е
богаташката етническа махала на Пловдив
и в нея коптори като в “Столипиново” и Шекер махала няма, но за архитектурни постижения не може да става и дума, отделно има незаконно строителство.
Примерът с Аджисан махала е ярък, но не е единственият – в охранителната зона биха попаднали и кварталите зад Военна болница и около ул. “Кап. Райчо”. “Това са жилищни зони на не повече от 50-60 години. Ако третото предложение на НИНКН се приеме, дори текущи ремонти би трябвало да се съгласуват с института. А дори чисто организационно там не биха могли да отговорят на такъв обем преписки”, твърди Георги Стаменов. И добавя, че и сега го срещат живеещи в центъра хора, които му казват: “Ще си ремонтирам имота, не мога да чакам разрешение с години. Ако искате, глобете ме!”. Според него, за да се спазват правилата, те трябва да са прости и хората да не се товарят с излишни разрешителни режими.
Първите две предложения, одобрени от експертния съвет, ще влязат в сила,
ако министърът на културата Велислав Минеков подпише
съответната заповед. И макар те да не са така крайни като третото, в община Пловдив се надяват това да не стане, защото ще доведе до трудности при най-рутинни дейности в централната градска част.
“Ако се наложи да ремонтираме един тротоар в “Капана”, ще трябва да направим проект, да го изпратим в София за съгласуване, да почакаме няколко месеца и чак след това да сменим 50 квадрата плочки. А сега просто пращаме ремонтната бригада и плочките са сменени за дни”, дава пример Стаменов.
Той смята, че всеки обект в центъра на Пловдив би трябвало да получи отделен статут в зависимост от своите характеристики. Ако се приложи общото третиране, ще възникват още и още проблеми.
“Не зная от какво се притесняват пловдивските управници.
Ако искат да гледат това влакче на ужасите
с културното наследство, ние не искаме”, заяви за “24 часа” арх. Петър Петров, потърсен за коментар. И добави, че дори и да беше прието предложението за съгласувателни процедури и в охранителната зона, в института биха реагирали до седмица. “Когато не става дума за паметници на културата, се отговаря бързо”, каза той.
Арх. Петров не скри, че идеята за качествено нов статут на центъра на Пловдив е резултат от започналото в началото на септември събаряне на складове в Тютюневия град. “Докато трае обявяването им за културна ценност, всеки собственик може да реши да бута”, каза той.
Един от складовете - на бул. “Христо Ботев” 51-53, вече е изравнен със земята. На място даже се явиха арх. Петров и министърът на културата Велислав Минеков, който дори пристигна в Пловдив два пъти за един ден. И обяви, че няма да допусне разруха.
Експертният съвет обяви на пожар сградите, които бяха част от групов паметник на културата, за единични културни ценности. Съответните заповеди обаче още не са подписани от министър Минеков, съобщи в социалните мрежи арх. Петкана Бакалова, която е основен организатор на протестите в защита на културното наследство на Пловдив.
“Чиновниците в Министерството на културата знаят ли какво означава наследство в риск и как се реагира в кризисни ситуации - тогава, когато часовете са решаващи, за да бъде спасено, или не? Или администрацията действа на принципа на Сталин - няма културни паметници, няма проблем?”, написа тя. Затова се смята, че в НИНКН се опитват да решат проблема на едро с обявяването на целия център на Пловдив за културна ценност.
“Такова нещо трябва да бъде решено след широко обществено обсъждане, а не в рамките на едно семейство - единият предлага, а другият одобрява”, заяви кметът Здравко Димитров.
В същото време
в центъра продължават да стърчат откровено опасни сгради
Като тютюневия склад на ъгъла на бул. “Христо Ботев” и ул. “Авксентий Велешки”, точно до съборения. Постройката е пред рухване и представлява страховита гледка от години, но още по времето на министър Боил Банов събарянето ѝ беше предотвратено по негово нареждане.
Още преди месец пловдивският кмет попита: “Ако падне някой тютюнев склад и пострадат хора, аз ще бъда виновен, нали?” А руини в Пловдив има немалко.