Закон на Евросъюза обещава да пази медии от всяка власт, следене и шпиониране
Повече прозрачност за собствениците и как се разпределя рекламата от държавата
Гаранции, че политиците няма да се намесват в решенията на редакциите, а журналистите няма да бъдат неправомерно следени. Това включва предложеният миналия месец Европейски акт за свободата на медиите.
Новите правила предвиждат набор от защити на журналистите и медиите, но и яснота какво трябва и какво не трябва да се прави от правителствата.
Ако проектът на Еврокомисията, който ще бъде обсъждан от Европейския парламент и държавите членки бъде приет, регламентът ще е задължителен и ще се прилага пряко във всички държави членки. Ще се създаде
нов независим Европейски съвет за медийните услуги,
съставен от национални медийни органи. Бордът ще издава становища по национални решения, засягащи медиите, въпреки че те ще бъдат необвързващи. Но Еврокомисията ще започва процедури за нарушение, ако страните откажат да се съобразят, така че регламентът може да има последици в реалния свят.
За разлика от радио- и телевизионните оператори, които се контролират от независими медийни регулатори в държавите, пресата в повечето страни от ЕС досега разчиташе на саморегулация под формата на етични кодекси, съвети на медиите или омбудсмани. Това породи и разминаване между издатели и журналисти - виж долу.
Новият закон поставя акцент върху стабилното финансиране на обществените медии.
Кой е собственик на даден вестник или телевизия, трябва да бъде напълно прозрачно също както и разпределянето на рекламата, която идва от държавата.
“Никой журналист не може да бъде шпиониран заради работата си; никоя обществена медия не може да бъде превръщана в пропаганден канал. Това, което днес предлагаме за първи път, е следното: общи гаранции за защита на свободата и плурализма на медиите в ЕС”, заяви при представянето зам.-шефката на ЕК Вера Йоурова.
Предложението идва във време на намаляване на доверието в медиите и
увеличаване на заплахите срещу новинарски издания
и професионалисти на целия континент. Няколко страни от ЕС са подложени на щателно наблюдение заради предполагаеми заплахи за свободата на печата. Гръцкото правителство призна, че е подслушвало телефона на журналист; Словения бе осъдена за намаляване на средствата за националната информационна агенция; а Унгария бе критикувана, че позволява прекомерна медийна концентрация в ръцете на няколко собственици. Последното десетилетие стана свидетел и на поредица от убийства на разследващи журналисти, като Дафне Каруана Галиция в Малта, Ян Куциак в Словакия, Йоргос Караиваз в Гърция и Петер де Врис в Холандия.
“Това е законодателството за времето, в което живеем - не за времето, в което бихме искали да живеем”, мотивира проекта Йоурова.
На страните от ЕС ще бъде забранено да се намесват във вземането на редакционни решения, да претърсват и изземват корпоративни помещения и да провеждат операции за наблюдение на журналисти и роднините им. В акта е предвидена и забрана за използване на шпионски софтуер срещу медиите, репортерите и техните семейства.
Когато журналистите защитават поверителността на своите източници, те не следва да бъдат обект на наказателно преследване. Забраната обаче съдържа изключение, което може да позволи шпионски софтуер “на основание националната сигурност”.
Според регламента шефовете и управителните съвети на обществените медии ще бъдат назначавани по прозрачен и недискриминационен начин.
Целта на регулирането на държавната реклама пък е да се сведат до минимум рисковете от привличане на публични средства и държавни ресурси за партийни интереси. Публичните органи и държавните предприятия ще бъдат длъжни да публикуват ежегодно информация за своите разходи за реклама, включително доставчиците на медийни услуги, от които са закупени рекламните услуги, и изразходваните суми.
Борд от регулатори стресна издатели, че ще наблюдава редакциите
Издателите се опасяват, че законът може да ограничи редакционния им контрол върху техните публикации. Новопредложеният борд от национални медийни регулатори също е в центъра на техните притеснения - този орган, казват те, би могъл да наблюдава редакционните им дейности. ЕК яростно отхвърля тези аргументи, като висши служители твърдят, че противно на критиките на издателите, правилата вместо това ще въведат по-добри гаранции за журналистите да вземат независими редакционни решения.
“Това, което бордът ще направи, е да издава необвързващи становища, когато става въпрос за медийна концентрация, където наистина може да има замесени печатни медии, но това наистина е напълно различно от това да кажем, че поставяме пресата под нов регулаторен орган”, каза служител на ЕК.
Издателите може да критикуват закона, но журналистически асоциации и организации за свобода на пресата, както и радио- и телевизионните оператори до голяма степен застанаха зад предложението. Близо 20 журналистически сдружения заявиха, че проектозаконът на ЕС трябва да отиде още по-далеч, за да предпази медиите от неправомерен политически и търговски интерес.
В отворено писмо се посочва, че ако законът иска да стане ефективен, той трябва да въведе правила, регулиращи всички финансови отношения между държавата и медиите, а не само рекламата.