Росен Димов: Съд, ако откажеш дрегер на пътя
Няма да се оправим без драстични мерки срещу дрогирани и пияни на пътя! Тук няма политика, няма далавера, няма лична омраза, казва бившият апелативен прокурор на Пловдив, който преди години намали катастрофите в града с 40%
Росен Димов започва кариерата си във военната прокуратура. В зората на демокрацията е окръжен прокурор в Пловдив. Той създава и Апелативна прокуратура, която ръководи два мандата. Тогава направи предложения за законодателни промени, сред които беше премахването на глобата и преследване по наказателен ред на пияни шофьори, заловени с над 1,5 промила алкохол. През 2009 г. настоя за конфискация на колите на пияните водачи. Идеята му беше представена още през 2006 г., но не стигна до парламента. Пенсионира се през 2017 г.
- Г-н Димов, войната по пътищата пак е тема №1 въпреки всички други проблеми. Защо няма решение у нас този проблем?
- Не знам дали т.нар. война по пътищата е тема №1 на обществото и дали инфлацията, енергийната криза и войната не са по-важни. Но тя не е маловажна. Подценявана е дълги години.
Да, за това се говори, когато има драстичен случай. Но това е тема, която показва състоянието на обществото. Дава разрез на това, което сме ние в момента, и показва, че има криза на поколенията. Особено на тези, които израснаха и се възпитаха след демокрацията. Те също възпитаха своите наследници. Тези поколения израснаха при силен дефицит на морал, на принципи и сбъркани ценности. Когато лошият е пример, когато властта е слаба, корупцията е начин на съществуване. Много от полицаите също са от това поколение. Всичко това доведе до нихилизъм и анархизъм в отношението към обществото. А то почива на правила и закони. За да живеем спокойно, трябва да ги спазваме.
Тези поколения нехаят за закона. Социолозите посочват тези хора - до около 50 г. Правоспособност за шофиране се придобива на 18 г. Като вземем предвид, че много от тях пипат волана със съдействието на родителите, значи има и по-малки.
Това поколение израсна в дефицит на образованието и на родителското възпитание
Преди много години, ако видиш някой да прави нещо лошо, му правиш забележка. Сега не е така. Хората се страхуват от последствията.
- Заради забележка се сбиха двама млади мъже в София и единият почина. Това ли е пример за ситуацията?
- Да. Единият е в нарушение, влязъл в насрещното, направили му забележка и става убийство. Съдбите и на двамата са смазани. Единият е мъртъв, другия го чака тежка присъда. И за какво? За нищо. Заради агресията и анархизма, които са се натрупали в обществото. Няма елементарни задръжки. Няма уважение към собствеността, към човека. На улицата при най-елементарна забележка към някого, че си хвърля боклука например, той отвръща с агресия.
Държавата с всички органи абдикира от задълженията си
да поддържа обществения ред и да работи по превенцията на подобни агресивни елементи. В борбата с престъпността и с нарушителите е важно да има съдействие на обществото. Да го спреш, когато видиш нарушение. Да се обадиш на тел. 112. За да се стимулират хората да го правят, отсреща трябва да има адекватен отговор. Трябва да знам със сигурност, ще сигналът няма да бъде заметен.
Тези двамата шофьори - единият влязъл в насрещното и станал скандал. Вместо да се карат, обаждат се в полицията. Идват на място и налагат санкция. Защо трябва да се саморазправят, а не докладват? Трагедията с неправомерното спиране и паркиране в София също е огромна. Като тръгнеш по улиците, виждаш хиляди коли, спрели както им падне. Има толкова много камери. Хората не вземат отношение, но и полицейските патрули минават без реакция, дори без забележка.
- А защо говорим за пияни и дрогирани шофьори след някой драстичен случай като този със Семерджиев например или Любенов с поршето?
- Защото сме изкривено общество. Сещаме се за проблемите, когато те ни смачкат със своята тежест и драстичност. Иначе всеки ден тихичко си псуваме. Но като стане драстичен случай, обществото изригва.
Сега е точният момент за радикални мерки. Иначе нещата са изтървани. Няма да се оправим от само себе си. Това е кризата на поколенията. Драстични мерки трябва да има по цялата верига. С дългосрочна перспектива. Хората не се променят за година, две. Може би ще има резултати след 4-5 г. Шофьор без книжка, пиян или дрогиран, е като луд с картечница. Не знаеш какво ще се случи. Ако те хванат с незаконен пистолет и те осъдят, защото има опасност да извършиш престъпление и да нараниш някого, то каква е разликата в обществената опасност, ако един без книжка или пиян се качи да управлява автомобил? Това е като да имаш огнестрелно оръжие, с което не можеш да боравиш.
- След случая с Георги Семерджиев започна полицейска операция, която продължава вече три месеца. Няма драстично намаляване на пияните и дрогираните шофьори, долу-горе са едни и същи.
- Статистиката е ужасна.
5% от хванатите са дрогирани или пияни
Това е огромен процент. Скритата престъпност е в пъти повече. Това нарушение е толкова масово и така е влязло в съзнанието, че ако не предприемем драстични мерки, няма да имаме успех. Като говорим за драконовски мерки, те трябва да са по цялата верига. От състоянието на пътищата и безумното поставяне на знаци къде ли не - знаци хранилки. Там, където можеш да караш със 70, те принуждават да си с 40. Забравени знаци за ограничения по пътищата. Второ - какво правят държавните органи? Контролните органи почти ги няма. Сега ги изкараха заради операцията. По магистралата от София до морето 10% от колите карат с каквато скорост си искат. Сега повечето се движат според ограниченията заради цената на бензина, но 10% не ги спазват. И има максимум 2-3 патрулни коли по целия път. Ако този контрол не го въведем до максимум, като възстановим стари традиции, няма нищо да се получи.
Имам предвид водачите да бъдат спирани на място, когато направят нарушение. А не да го оставят да продължи и след месеци евентуално да получи някаква глоба. Контролните органи на пътя не само не реагират, а се обръщат на другата страна, като видят нарушение. Всеки полицай в София веднъж на ден да направи забележка на нарушител, ще се разбере, че тези прояви не са незабелязани. Обръщането на внимание е много важно. Тогава шофьорът вече живее с мисълта, че няма да му се размине лесно.
- Само в контролните органи ли е проблемът? Къде е ролята на съдебната власт?
- Всички магистрати трябва да разбират, че са част от обществото. Когато има такъв голям проблем, не могат да се позовават на наложили се в миналото и при други обстоятелства практики за налагане на наказания. Дошло е времето, когато трябва да има завишена наказателна репресия.
- Пияни и дрогирани шофьори масово се разминават с условни присъди, въпреки че законът предвижда от 1 до 3 г. лишаване от свобода.
- Да, защото практиката на съдилищата през годините е такава. Но това е било във време, когато това са били единични случаи. Сега е масово. Аз съм привърженик на завишаването на наказателната репресия.
- Само по-тежкото наказание ли ще реши проблема?
- Не, те са част от системата. Необратимостта на наказанието,
бързото привеждане в изпълнение, за да усети нарушителят тежестта
И да се залавят възможно най-много нарушители. Второ - да има достатъчно тежки наказания, които да действат възпиращо. И трето - тези наказания да се наложат и максимално бързо да се изпълнят. Това са азбучни истини в правната доктрина.
- Как ще коментирате следния казус - спират ви на пътя и може да откажете тест с дрегер или кръвна проба. Наказанието е административно - 2 хил. лв. и 2 г. без книжка.
- Тъпизъм. Може да съм мъртво пиян, отказвам, глобяват ме с 2 хил. лв. Много е удобно. Трябва да се коригира и този текст. В Италия, като откажеш проба без основателна причина, това се приравнява като употреба на алкохол над 1,5 промила. Тогава се конфискува и моторното превозно средство. Уредено е в чл. 240, ал. 2 от Наказателния кодекс на Италия. Отказът означава, че не си добросъвестен. Не може от собственото си неправно поведение да черпиш положителни правни последици. Вижда се, че тази формула е грешна, ама глас експертен - глас в пустиня.
- Каква е ролята на бавната процедура от установяването на нарушението до плащането на глобата?
- Трябва да сменим цялата система за налагане на наказания. Глобите се събират трудно и бавно и са в размер, който не е проблем за хората със скъпите коли. Затова трябва да въведем междинно наказание. Още 2010-2011 г. беше събрана работна група по инициатива на главния прокурор и министъра на вътрешните работи. Изготвихме предложение за тотална ревизия. Едно от направленията беше конфискацията на моторни превозни средства за тези, заловени с над 1,2 промила, а особено тези с над 1,5-1,8, когато са в изключително тежко алкохолно опиянение. Прокуратурите, които ръководих, започнаха тази практика. Имахме разбиране от съдилищата. В продължение на година и половина се налагаше
конфискация на колите или равностойността им, когато е чужда собственост
Това е допълнение към основното наказание. Боли да ти вземат имуществото. С над 40% намаляха случаите в Пловдив.
- Какво се случи с предложенията ви тогава?
- Нищо. Работната група беше голяма - прокурори, Пътна полиция, Спешна помощ. Анализирахме вземането на кръвни проби, за да няма манипулации. Над 20 листа разработка. Нищо не се случи, потъна. Както много други предложения. Защото отиваме в полето на политиците. Сега има много неправителствени организации за пътна безопасност. Държавна агенция също, която координира всички останали структури. Беше трагично, когато един от представителите на тази агенция сподели, че предложенията им са вик в пустинята. Всички тези хора могат да предложат адекватни мерки.
- И сега има законодателни предложения на прокуратурата за отнемане на автомобилите им.
- Предлагат конфискация само при драстични случаи - когато има катастрофа и жертви. Ние казахме така - щом си пил и си над определените промили, значи си носиш отговорността да ти отнемем превозното средство. Драстична мярка, но обществото го изисква в този момент. После заради казуистични тълкувания и особено под влияние на по-висши съдилища тази практика беше изоставена. Когато задържат някого зад волана с алкохол или наркотици, какво се случва с него? Трябва незабавно да бъде свален от колата. И МВР има право да го задържи за 24 часа - да поизтрезнее и тогава да си я вземе. Автомобилът се прибира в поделение на МВР. Така беше при нас. Работихме добре с полицията. Пияните шофьори минаваха през задържане. Отделно от това трябва да възстановим административното наказание задържане в поделенията на МВР и поправителен труд там за хората за по-тежките случаи. Нещо подобно на указа за борба с дребното хулиганство. С малки промени в законодателството - въвеждането на втора инстанция, това е напълно възможно. Защото, ако някой е
задържан от 5 до 15 денонощия, а защо не до 30 и го пратят да мете улици или да помага в болницата,
където да види какво може да се случи при катастрофа, въздействието е много по-голямо от глобата, пробацията или условната присъда. Това не помага. Практиката го доказва. В тежките случаи с над 1,5 промила да си върви по общия наказателен ред и да решава съдът. Присъдата има две страни. Едната е общата превенция и поправянето на подсъдимия. Цялото общество е узряло и иска сериозни наказания. Индивидуалната превенция е да се превъзпита извършителят. Ако всички говорят, медиите гърмят колко е лошо да се пие и да се кара, какви тежки катастрофи има, а на теб не ти пука, смъркаш, пиеш и караш, значи не се влияеш. Тогава заслужаваш по-тежка мярка. Отнемане на превозни средства има и в други европейски страни. Сега се чудя какъв е смисълът от това интервю? Да, ще си кажа това, което мисля. Но така мислят и повечето експерти. Ще го публикувате, хората ще го прочетат, ще поцъкат с език и за пореден път нищо няма да се случи.
- Не сме ли много демократични към нарушителите на пътя и особено пияните и дрогираните шофьори?
- 90% от хората мислят така. В Сърбия, като превишиш скоростта,
веднага те водят при съдия да те глоби или да те задържи за определено време
В Гърция веднага ти свалят номерата на колата и ти вземат книжката. Какъв е проблемът да се случи у нас? И тук идваме до ролята на политиците. Народното събрание, което кове законите, е еманация на политическите партии. Те са длъжни да направят такива закони, които да отговарят на обществените очаквания. Така, както ще се борим с инфлацията и енергийната зависимост, трябва да се справяме и с войната по пътищата. Само че не видях някоя политическа партия да приеме сериозно тази тема. Без значение на отношението към главния прокурор, но прокуратурата е внесла предложения, които са направени след анализ на статистиката. Какъв беше проблемът трите Народни събрания от последната година да направят бързи промени? Тук няма политика, няма далавера, няма лична омраза. Трябва да се направят нещата така, че органите да прилагат работещи мерки. За две седмици може да се направи.
- Много хора обвиняват полицаите заради дребната корупция. Сега Димитър Любенов с поршето твърди, че е дал пари, за да го пуснат и ескортират. Масово ли е това явление, или са инцидентни случаи?
- Толкова масово се говори и се изнасят примери за тази корупция, че вероятно я има в много тежки размери. Висшите ръководни кадри правят възможното, за да я ограничат. Но те се занимават само със случаите, които са установени. Има много скрити. Тук има две страни. Шофьорът, който е готов да се откупи, и полицаят, който приема. Никога няма да си признаят. Правени са всякакви опити. Забраниха на пътните полицаи да спират за скорост, на другите служители - да се занимават с контрол на пътя, но тази практика си остава. И когато излезе на повърхността, се вайкаме. Но всички знаем каква е истината. Тази
дребна, корупция е метастазата, която разяжда целия организъм
Уволнявани са полицаи, осъждани са с леки присъди, но е факт, че това съществува. И ако хората го говорят, те не си го измислят.
- Друг проблем е много дългият път на глобата - установяване на нарушението, изготвяне на наказателно постановление, после го търсят, за да му го връчат, обжалва се. Това не е ли проблем, който допринася за чувството за безнаказаност?
- Огромен. Наказанията трябва да се налагат бързо, за да се изпълнят веднага. Но е въпрос на законодателство. Очевадно сега методите не отговарят на тежестта и масовостта на нарушенията. Правните системи в света са пригодени да се занимават с единици нарушители. На 1000 души - 10 нарушители например. Но ако на 1000 души реалните разкрити или неразкрити са 500, системата се задъхва и не може да поеме тези случаи. Затова трябват драстични и бързи изменения. Ножът е опрял до кокала. Общественото мнение е в полза на политиците и обществото ще спечели, ако го направят. Иначе ще се чудим защо избирателната активност е толкова ниска. Хората нямат доверие на политиците.