България, Франция и Чехия печелят от енергийната криза в ЕС
Мерките на ЕС за справяне с извънредната енергийна криза рискуват да насочат милиарди към някои страни, докато други ще останат почти с празни ръце, показват данни, анализирани от "Политико".
Министрите на енергетиката на ЕС се споразумяха миналата седмица да позволят на страните да си върнат приходите от евтини производители на енергия и компании за изкопаеми горива и да използват тези пари, за да смекчат удара от изключително високите цени на енергията за потребителите и бизнеса.
Но данните, анализирани от финландската компания за енергийни технологии Wartsila за POLITICO, показват, че докато Франция и някои страни в Централна и Източна Европа биха събрали значителни средства чрез прилагането на мярката за справяне с извънредната енергийна криза, други страни - като Италия - ще получат много по-малко.
Всичко се свежда до това как държавите произвеждат електричество.
Новата система позволява на страните да печелят пари от генератори на електроенергия, които не използват природен газ - известни като inframaginals. Те печелят огромни неочаквани печалби в резултат на рязко растящите цени на газа — цената на енергията се определя от последния вложен материал, необходим за задоволяване на търсенето, а напоследък това е скъпият природен газ.
Това означава, че мярката - таван за всички приходи от негазови електроцентрали над 180 евро на мегаватчас ще събере най-много пари в страни, които разчитат на въглища, ядрена и възобновяема енергия за производство на електричество.
Това се отнася например за
Чехия и България, които използват предимно въглища и ядрена енергия, както и Франция, която разчита в голяма степен на ядрена енергия. Но не и за държави, които произвеждат по-голямата част от електроенергията си с помощта на природен газ и следователно нямат много инфрамаргинални централи.
Франция може да получи достъп до 7,9 милиарда евро след прилагане на тавана на приходите, показват данните на POLITICO, докато Италия ще събере максимум 4,2 милиарда евро.
Поради своя енергиен микс максималният доход, който Латвия може да събере на глава от населението, е по-малко от една пета от това, което Франция би могла да донесе, докато максимумът на глава от населението в Хърватия е около половината от този на Франция. Страните, които не разчитат на природен газ или вече имат национални мерки за ограничаване на цените на електроенергията, също няма да съберат много пари от новата мярка на ЕС.
Такъв е случаят на места като Полша, Швеция, Испания и Португалия, където цените на електроенергията в момента вече са близо или под облагаемия праг.
Германия също има вероятност да събере по-малко пари от механизма на ЕС, след като миналата седмица обяви план от 200 милиарда евро за ограничаване на цените на газа - ход, който вероятно ще намали цените на електроенергията на едро, оставяйки по-малко приходи за правителството, за да спести други производители .
По-рано ЕС изчисли, че 117 милиарда евро ще дойдат от политиката. Но реалният брой вероятно ще бъде по-нисък, като се има предвид сложността на енергийните миксове на държавите и съществуващите договори с фиксиран лихвен процент.
Той обаче не взема предвид вноса и износа на електроенергия между страните. Той също така не взема предвид дългосрочните фиксирани договори за електроенергия, при които енергийните фирми гарантират цените на електроенергията доста предварително, което означава, че цените на електроенергията остават под облагаемото ниво, докато цените на газа растат.
Това означава, че за някои страни оползотворените приходи вероятно ще бъдат значително по-ниски от очакваното.
Например, голяма част от електричеството в Словакия се произвежда от атомни електроцентрали, които гарантират енергия предварително на ниски цени; те не са спечелили от високите пазарни цени и следователно не правят печалби над облагаемия праг, според правителството.