Не откриха лесовъдски нарушения в горите край Каравелово
Обследването на горите в района на село Каравелово не показват неправилно стопанисване на насажденията от зимен дъб, съобщиха от Изпълнителната агенция по горите към Министерството на земеделието.
Експертна група от Института за гората при Българската академия на науките (БАН) е извършила обследване на три насаждения от зимен дъб в района на Каравелово в Средна гора, засегнати от проливните дъждове в средата на септември т.г. В района на обследването не са забелязани каквито и да е лесовъдски нарушения в горите, отбелязват експертите, пише БТА.
На 2 септември, след пороен дъжд, бяха наводнени населени места в общините Карлово, Марица и Калояново. Най-тежко пострадаха карловските села Каравелово, Богдан и Слатина, където беше обявено бедствено положение. Засегнати са стотици къщи, разрушена е инфраструктура, мостове. Армията, полицията и доброволци се включват в разчистването на селата. Очаква се тази седмица 30 семейства да бъдат настанени в жилищни фургони на Националната служба "Пожарна безопасност и защита на населението".
В лабораторни условия е направен микробиологичен анализ, на база на който е изготвено независимо становище до Изпълнителна агенция по горите с констатации и препоръки.
Учените от БАН са констатирали, че и трите насаждения, в които е провеждана т.нар. санитарна сеч, са в много лошо здравословно състояние. Всички дървета имат суховършия, които засягат от 20% до 80% от короните, а средното обезлистване е повече от 60%.
Становището на учените е, че развитието на гъбни патогени и нападения от насекомни вредители по стъблата и клоните изисква задължително провеждане на санитарни и възобновителни сечи и в трите насаждения.
Според техните наблюдения не са разкрити никакви индикации за неправилно стопанисване на обследваните горски насаждения. Влошаването на здравословното състояние е започнало преди не по-малко от 10-20 години, което показва, че предвидените санитарни мероприятия са навременни и адекватни.
Учените подчертават, че в горната част на водосбора, на стръмни терени, под влияние на проливните дъждове са възникнали множество свлачища. Най-силни повреди са наблюдавани не в младите и възобновени горски участъци, а в най-склопените, пълнодървесни, с най-висок запас и липса на ползване гори. В тях под въздействие на тежестта на дървостоя, при наличието на обилна водна възглавница над основната скала, е отключен свлачищен процес с огромно количество изкоренени дървета, който дава начало на катастрофалното наводнение в долната част на водосбора и района на бедствието.