Натрошени кости, керамика и 150 м изкоп след иманяри, ровили с багер в древен некропол
- Мястото е на около километър от селата Дъбница и Дебрен - вероятно машината е минала през Старо Дебрен и няма как местните да не знаят кой го е направил, казва зам.-шефът на археолозите Михаил Ваклинов
- Селището е датирано от 4360 г. пр.Хр.
Дълбоки траншеи, разпилени счупени кости, парчета от керамика и надгробни плочи. Така изглежда теренът на древния некропол край гърменското село Дебрен. На тази гледка се натъкнали археолозите от Националния исторически музей тази есен, когато пристигнали за разкопките на древното селище Св. Архангел.
“От 2020 г. работим на терена, а некрополът е на около километър на север - там още не бяхме започнали работа и не ходехме често. При започване на редовните археологически разкопки по целия хълм бяха установени иманярски изкопи.
Сега научният ръководител Илия Киров отиде да види какво е положението и остана потресен. Голяма част от некропола е разкопана с багер, а траншеите са дълбоки до 1,70 метра и с дължина до 100-150 метра.
Все едно са правени изкопи на ВиК
Личи, че са прясно изкопани. Досега бяха регистрирани няколко гробни съоръжения, нарушени от иманяри, но като цяло обектът беше добре запазен. За съжаление, поредният акт на иманярите е унищожил почти изцяло раннохристиянския некропол”, разказва зам.-шефът на разкопките Михаил Ваклинов.
Предполага, че иманярите са работили около седмица необезпокоявани. Вероятно посегателството е станало преди не повече от 2 месеца, защото на изхвърлената пръст още няма поникнала трева.
Когато през 2020 г. екипът започнал работа по укрепеното селище в местността Свети Архангел, обектът е бил обезопасен с видеонаблюдение, което спряло окончателно набезите.
Търсачите на съкровища обаче са решили, че могат да продължат да унищожават културно наследство и се преместили към некропола.
Унищожени са гробни съоръжения от раннохристиянския период
Миналата година е имало няколко дупки тук-там, но това било някак нормално за случващото се у нас с иманярските набези. Сега обаче вандалите са проявили страшна наглост и са действали - сигурни, че ще останат ненаказани.
“Мястото е на около километър от двете села Дъбница и Дебрен. Предполагам, че по черен път багерът е стигнал откъм Старо Дебрен. Минал е през селото и няма как местните да не знаят кой го е направил.
Подали сме два сигнала в полицията назад във времето. Разбирам, че трудно ще се докаже, защото трябва да ги хванат на място, но все пак има начин да бъдат респектирани и наказани”, допълва Ваклинов.
Според журналистическа проверка през февруари по сигнал на археолозите в РПУ - Гоце Делчев е образувано досъдебно производство за незаконни разкопки на исторически и археологически обект, но от разследването няма резултат. Информирана е и община Гърмен и нейни служители ще отидат на място, за да видят пораженията.
Огромната територия би могла да се опази с обходи на физическа охрана, но такава не може да бъде назначена заради липсата на достатъчно средства в общинския бюджет.
Некрополът не е изровен напълно. В тази част от раннохристиянския период няма кой знае какви ценни дарове в гробовете.
Най-вероятно злосторниците са си тръгнали с някоя обеца, пръстен или кръстче,
допускат археолозите. За тях обаче е важно, че едно такова изораване буквално е съсипало ценна историческа информация, няма я вече научната стойност.
“Миналата година установихме и разчистихме едно гробно съоръжение, за да имаме някакви насоки какво може да очакваме, защото тепърва предстои проучване на некропола. Иманярите са тръгнали точно от това място и са копали във всички посоки.
Сега плановите разкопки на некропола ще трябва да станат спасителни и да се търси спешно финансиране”, допълват от екипа, който ще работи на терен до края на септември.
Местността Свети Архангел се е обитавала от 4350 г. пр.Хр. до средата на XIII век. Началната датировка е направена миналата година по радиовъглеродния метод. Изобилието на находки от керамика от каменно-медната епоха, късната бронзова епоха, архаиката, класиката, елинизма, Античността и Средновековието показва непрекъснато обитаване на този естествено защитен хълм.
“Тепърва ще разберем дали селището е съществувало и до средата на XIV век, когато Неврокопският регион пада под Османска власт. Пластът от Средновековието е разрушен”, казва археологът Ваклинов.
Откритите материали досега показват изключително висока материална култура на населението. Обектът е единственият в региона, който е бил обитаван непрекъснато в толкова дълъг период и проучването му ще даде изключително ценна информация за земите по средна Места.
Изследването на селището и некропола ще даде по-голяма яснота
за жителите, населявали котловината на Гоце Делчев.
Досега учените са установили размерите и периода на съществуване на две сгради, както и на църквата на върха на хълма. Крепостта най-вероятно е била изградена като акропол убежище на наблизо намиращия се римски град Никополис ад Нестум. Сред находките има многобройни монети от VI в., както и много предмети от бита - метални инструменти и пирони, стъкло - фрагменти от чаши, прозорци, заготовки за оформяне на предмети от стъкло и олово.
Сред находките се откроява керамичен лакримарий, украсен с кръстове от двете страни.
Има ценни находки от епохата на елинизма - части от съдове с черно лаково покритие
и монети. Две от монетите са с изключително значение - сребърна монета на Хистиея на остров Евбея с датировка III-II в. пр.Хр. и монета на македонския владетел Деметрий Полиоркет от началото на III в. пр.Хр.
Намерени са още оловни ядра за прашка с изображения на връх на копие, на скорпион и на неидентифицирано насекомо. На едната от тях се разчита надпис, който най-вероятно е с името на един от македонските военачалници от периода IV-II в. пр.Хр.
“Разчистили сме терена на върха на хълма, където разкрихме останките от раннохристиянски храм, върху който впоследствие е била изградена друга църква. В района около църквата се очертават масивни стени, по които ще работим следващата година”, обясняват от екипа.
Преди 2 г. жителите на Дъбница се организираха и с доброволен труд и дарения изградиха до разкопките параклис “Св. архангел Михаил”, който ще е готов тази година за храмовия празник 8 ноември - Архангеловден. Местните хора твърдят, че там е имало светилище с лечебен извор.
Сега край параклиса има кътове за отдих с беседки, чешма, фонтан и цветни алеи.