По 1 лев на квадратен метър от жилището вземат такса в затворени комплекси
В София и около нея те са поне 100
Не се очаква търсенето на жилища в тях да намалее, защото много хора искат живот, по-близо до природата
Бумът в жилищното строителство и на имотния пазар в последните години не подмина и комплексите от затворен тип. Такива се строят в столицата още от времето на предходния имотен ентусиазъм, но кризата от 2008-2009 г. им се отрази негативно.
Сега затворените комплекси преживяват ренесанс и бързо преброяване показва, че готовите и строящите се във и около столицата са над 100, а може и да са повече.
Затворен жилищен комплекс всъщност е разтегливо понятие и според брокери за такъв често минават и група от няколко къщи с ограда и охрана.
Другата характерна особеност е, че за поддръжка на общите пространства собствениците на тези къщи или апартаменти плащат допълнително.
В миналото десетилетие това беше нещо ново и неуредените все още законово задължения доведоха до не една и две неприятни ситуации и съседски разправии.
Например инвеститорите в затворени комплекси продаваха жилищата със задължително подписване на договор да се плащат такси за поддръжката и охраната.
В момента обаче това е характерно по-скоро за фирми, които изграждат малки затворени комплекси. В по-големите се практикува свикване на общо събрание на собствениците, които сами си избират фирма за управление на етажната собственост.
Таксите за поддръжка са минимум около 1 лев месечно на квадратен метър от купеното жилище, каза Полина Стойкова - управител на “Бългериън пропъртис”.
Това е обаче масовият случай – има и много комплекси, особено по-мащабни, които разполагат с басейни, тенис кортове и истински паркове между сградите.
В тях таксите може да стигнат до 50-150 евро на апартамент месечно. Ако такъв комплекс е от еднофамилни къщи, таксата може да е и още по-висока.
“Трудно е да се каже какъв е точно профилът на хората, които целенасочено търсят да закупят жилище в затворен комплекс. Има и такива, които за първи път купуват жилище като семейство и понеже имат, или очакват дете, държат да има площадки за игри, голям или малък двор и безопасно пространство. Срещат се и купувачи с инвестиционна цел, които са си направили сметката, че наемателите ще покриват месечните такси”, обясни Стойкова.
През последните години урбанисти коментират доста негативно затворените комплекси. От една страна, защото те гетоизират градското пространство, т.е. създават едно отделно селище от хора, които имат сравнително еднакъв социален профил. От друга страна, затвореният комплекс с обща ограда принуждава автомобилния трафик да го заобикаля и ако е по-мащабен, причинява задръствания.
Последното обаче не е характерно за София, където, особено през последните години, затворените комплекси се строят предимно в периферията на града, най-вече близо до Южната дъга на околовръстното, а напоследък и по посока на Герман и Лозен, също и около “Бояна”, “Симеоново” и “Драгалевци”. Не липсват такива комплекси във и около “Княжево”, а и малко по-далеч – около Владая, някои дори наближават Перник.
В самата столица затворени комплекси има и близо до центъра или поне в т.нар. широк център. Стойкова например посочи, че наскоро е имало сделки в затворен комплекс в кв. “Банишора”, който се състои от няколко малки жилищни сгради, но с 6 декара парк. А в същия квартал се строи нов комплекс от затворен тип върху 50 декара площ, 12 декара от които ще са парк.
Не се очаква търсенето на такъв тип жилища да спре или да намалее скоро, тъй като в града хората имат нужда от пространства с дворове, растителност и по-близка до природата среда.