Какво е скрап и как протича рециклирането?
Металите се топят при температура над 1500 градуса по Целзий
Всички са чували думата „скрап“. В най-общи линии си представяме старо желязо, което е годно за рециклиране. Друг синоним на скрап е боклук, отпадък.
Отпадъците могат да класифицирани по различен начин, но основно, когато става дума за скрап, те се разделят на черни и цветни метали.
В една кола, която е непотребна, има доста такива метали, затова съветът към собствениците на стари и негодни за употреба автомобили е да ги дадат за рециклиране. Коли за скрап се изземват от редица фирми, така че процедурата може да бъде свършена бързо и лесно.
А подлежащи на обработка са много видове метали – алуминий, стомана, олово, цинк и други.
Цветните метали се делят на леки (алуминий, магнезий), тежки (олово, никел, мед), редки (с различни свойства) и благородни (платина, злато и сребро).
За черни метали се считат тези, в които има желязо (то се дели на чугун и стомана).
Те се отличават с това, че са здрави и твърди, с висока устойчивост и електропроводимост. В същото време са годни за рециклиране, което прави колите изключително ценни (знаем, че в тях съдържанието на желязо е голямо).
Как протича самото рециклиране?
Първо е необходимо да се направи сортиране, след което следва същинския процес, включващ преработване с високи технологии. Използват се пещи, които претопяват метала. За целта е необходима висока температура на топене – над 1500 градуса по Целзий.
Когато става дума за рециклиране на желязо, трябва да знаете, че то често е покрито с лек слой калай – ценна суровина, която може да се използва много пъти. При процеса на рециклиране се образуват калаени блокове.
Какви са ползите?
Ползите от рециклирането са огромни за околната среда, това е ясно. Но плюсовете не се изчерпват само с това, рециклирането води и до много икономически ползи, тъй като повторното влагане пести енергия, средства и суровини.
Специално рециклирането на метали е идеален пример за кръгова икономика, според заключение на немски специалисти от 2016 година. Те могат да се преработват много пъти, а качествата им да си останат същите. Ако обаче си останат в природата, те ще прекарат няколкостотин години там, без да се разградят. Това определено би нанесло щети на природата.
Ето защо ако разполагате с автомобил, който няма да карате никога повече и се чудите какво да го правите – най-добре го дайте за скрап. Така той ще бъде рециклиран и елементите му ще заживеят втори живот.
Рециклирането е все по-застъпен процес в развитите държави. Показателно е, че в Швеция над 90 процента от боклука се рециклира. По този път върви и България, макар и с по-бавни темпове. Трябва обаче всички да сме наясно, че отделният човек и мисленето му имат огромно значение в този процес. Тук говорим за рециклиране на автомобили, но разбира се, преработването е полезно и когато говорим за битови отпадъци.
В края на миналата година се появи положителна новина – България е в топ 3 на страните от Европейския съюз, които преработват най-голямо количество пластмаса. Според статистиката се рециклират повече от половината изхвърлени пластмасови опаковки. Другите страни – отличници са Литва и Чехия.