Виктор Владков, който очарова "Карнеги хол", свири благотворително за студенти сираци
- Два пъти ме каниха в Ню Йорк, успях да отида едва на 3-ия, казва абитуриентът отличник от Природо-математическата гимназия в Казанлък
- Всички му предричат бляскаво бъдеще на пианист, но той решава да учи “Счетоводство и финанси” на английски в Софийския университет
- Дядо му изобретил машината за прочутите казанлъшки понички
Абитуриентът от Природо-математическата гимназия в Казанлък Виктор Владков, който очарова преди три години публиката на “Карнеги хол” в Ню Йорк, утре ще свири благотворително с групата си “Октава” в помощ на студенти сираци. Заедно с математика - виртуоз на клавишите, в инициативата ще се включат и други млади таланти, както и тазгодишната Царица Роза Белослава Желева.
Преди 3 г., тогава 15-годишен, Виктор изпълнява на пианото в прочутата зала “Карнеги хол” ръченицата от сюитата “Тракийски танци” на Петко Стайнов.
Три пъти печели първо място в конкурса “Златни класически музикални награди”
“За първи път ми присъдиха тази награда през 2017 г., на следващата - пак. Първият кръг на този конкурс е по записите, които изпращат участниците. Ако ти присъдят награда, получаваш покана да свириш на живо в “Карнеги хол”. Два пъти ме каниха, аз успях да отида на третия. Този комплекс има няколко зали. Ние свирихме не в най-голямата, но достатъчно красива зала с разкошна акустика. Там представих не само България, но и родния си град Казанлък, защото композиторът Петко Стайнов е мой съгражданин. А съм забелязал, че чуждата публика винаги посреща с интерес и любопитство българската, балканската музика, каквато звучи в “Тракийски танци”. Освен това беше много вълнуващо - срещнахме се музиканти от повече от 20 държави, говорихме, обменихме опит, разказва пред “24 часа” Виктор.
Младият пианист е концертирал и е получавал много награди в Европа.
Лондон, Брюксел, Париж, Виена, Залцбург – това са музикалните му маршрути
на Стария континент. И когато всички му предсказват бляскаво музикално бъдеще, Виктор, който тази година завърши с отличие Природо-математическата гимназия, за всеобща изненада реши да учи в Стопанския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” по специалността “Счетоводство, финанси и дигитални приложения”, при това - на английски език.
По този повод той обяснява: “Влизам в съвсем непозната за мен област. Но не мисля, че изневерявам на пианото, със сигурност ще продължа заниманията си в София. Винаги съм смятал обаче, че човек трябва да се развива в повече от една област, за да получи по-добра представа за света, който го заобикаля.
Икономиката в днешно време е много важна, дори за музиката
Пък и аз определям себе си като донякъде амбициозен човек, макар и да съм доста притеснителен, особено преди концерт.”
Счетоводството за него е фамилно предизвикателство - баща му сега движи семейна фирма, създадена от дядо му Иван Владков, за производство на машини за хранително-вкусовата промишленост и на части за тях. Тъкмо дядо му навремето създал машината за производство на прочутите казанлъшки понички, без които днес не минава нито един панаир, събор или голям пазар в страната.
За първи път майка му - д-р Кети Маналова, директор на местната болница, му пускала класическа музика още преди да се роди. След това, едва на 4 г., сам избрал да учи пиано. “Бях в детската градина, когато откриха, че съм музикален, и решиха, че трябва да свиря на нещо. Аз самият им казах, че ще е пиано, тъй като точно по това време бях чул как свири Евгени Димитров-Маестрото, който до днес си остава сред любимите ми музиканти. Майка ми тогава каза:
“Не може ли да е цигулка, как ще качим цяло пиано на четвъртия етаж
вкъщи?”, но се справиха. И ме насочиха към преподавателката в школата “Емануил Манолов” Елена Юлиянова - жена с украински корени, която работи в България повече от 25 г. В началото тя ме погледна скептично - бил съм много малък, и ме отпрати. Вярно, до този момент дори не бях докосвал клавиш, нямах представа от нищо”, разказва Виктор. Но когато стигнал до вратата, преподавателката го върнала. “Изсвири ми няколко песнички, като ми зададе съвсем детски въпроси: коя ми звучи весело, коя - тъжно. Не помня какво съм ѝ отговарял, но веднага ми се довери и ме взе в класа си. Мисля, че в оня момент при нея се е проявила магическата ѝ дарба на педагог, с която оценява точно учениците си. Защото нейни ученици са утвърдени днес музиканти”, припомня Виктор.
Винаги му е било трудно да отговаря на шаблонния въпрос по колко часа на ден свири. В началото - по 5-6 на седмица. По-късно, когато решил, че интересът му към пианото е наистина сериозен, и преди конкурси се е случвало да свири и по 6-7 часа на ден. Заобичал истински пианото, когато бил някъде към 7-и -8-и клас. Но не записал музикално училище, а продължил с информатика и математика в математическата гимназия, която започнал от пети клас. “Не исках да променям средата си, с която бях свикнал, аз съм започнал училище една година по-рано от връстниците си”, разкрива Виктор.
И като математик има награди, но повече цени музикалните си призове.
Продължил и с уроците при Елена Юлиянова, макар че преди около година пътищата им се разделили - ученикът решил, че достатъчно е свирил класическа музика, и се насочил към поп и рок . “И досега с г-жа Юлиянова сме приятели, но в училище
създадохме наша група “Октава”, аз съм ѝ пианистът
Първата ни изява беше в гимназията, изпълнихме патриотични песни като “Хубава си, моя горо”, “Моя страна”, “Кой уши байрака”. Във вторник, на 13 септември, ще участваме в благотворителен концерт на сцената на читалище “Искра”. И другите участници - певци, танцьори, гимнастици, са горе-долу на нашата възраст”, разказва Виктор.
Водеща ще бъде тазгодишната Царица Роза - абитуриентката Белослава Желева от училище “Екзарх Антим Първи”. Тя е сред инициаторите - със събраните средства от билетите по 5 лева ще бъдат подпомогнати финансово студенти, които са загубили един или двамата си родители и са в затруднено материално положение.
“Ще участват и момичетата и момчетата от Клуба по доброволчество от нашата гимназия, която създаде съученичката ни Ани Кукова - те ще подредят благотворителен базар с домашно приготвени вкуснотии. А ние се готвим да изпълним популярни съвременно български песни като “Заедно”, изпълнявана от Любо Киров, Графа и Орлин Павлов, песни на Б.Т.Р., на “Сигнал”.
Виктор е убеден, че и занапред групата им ще се развива,
дори е готов да композира
“Нали сме “Октава”, ще се радвам да сме във високите октави на петолинието”, мечтае той. Зарича се, че ще се връща често в Казанлък, за да свири с групата.
Почитател е на композиторите романтици, сред които откроява за себе си Ференц Лист и Фредерик Шопен. “Унгарска рапсодия” на Лист научил да свири наскоро. “Трудна за изпълнение технически и музикално творба, но много красива, с дълбок смисъл”, така я определя Виктор.
От съвременните български композитори много харесва аранжиментите на Виктор Чучков. Когато бил много малък, Чучков бил в журито на конкурс с негово участие и двамата се запознали.