Владиката Киприан служи за четвърти път в потопената черква на язовир "Жребчево"
Вече почти на 93 години, синът на последния свещеник тук поп Драган - Стойко Стойков, отново дойде на литургията
Старозагорският митрополит Киприан отслужи днес Божествена света литургия в храм "Св. Йоан Рилски", по-известен като Потопената църква на язовир "Жребчево". Той направи това за първи път на 4 август 2019 г. - 56 години след последното дотогава служба в нея, и спазва обещанието си да служи в изоставената някога черква винаги в първата неделя на август.
Тя е съградена през 1891 година в село Запалня и осветена на 19 октомври 1892 г., когато се чества деня на нейния патрон Св. Йоан Рилски". Селото е заличено от картата на България заради строителството на язовира с правителствен указ през 1965 година, а с него - и някогашната черква. Последната служба в нея била през миналия век - на 28 април 1963 година, когато в нея се венчава синът на последния свещеник в Запалня поп Драган Стойков - Стойко Стойков. Днес бившият учител по руски език от Казанлък кара своята 93-а годишнина - роден е в деня на Св. Йоан Рилски 19 октомври и сега отново намери сили да дойде на църковната служба.
"Когато ни венчаха със съпругата ми Надежда, по документи селото ни вече се водеше изселено, защото трябваше да го залеят водите на язовир "Жребчево". Баща ми, който до последно служи тук, уреди на 28 април 1963 г. негови колеги да ни венчаят, в ритуала участва и бъдещият митрополит Панкратий, който по онова време все още протосингел. Венчавката бе извършена тайно, дори и от майката на жена ми. В този ден беше и сватбата ни. Баща ми остана с гостите, а ние със съпругата ми обяснихме, че отиваме да видим как е старата ни кума, която по това време беше болна и на легло. А всъщност дойдохме в храма, за да ни венчаят", разказа преди 3 години пред "24 часа" историята си Стойко Стойков, който и досега е сред уважаваните автори на вестник "168 часа".
Местните не са забравили, че водите на язовира поглъщат изоставената постройка чак през 1977 година. Дотогава неверници успели да я разграбят. Откраднали керемидите и сградата останала без покрив, вадили камъни от снагата й, даже започнали да крадат и глинените стомни, които били монтирани някога в стените на черквата, за да има тя по-добра акустика. Някъде по това време се родила и легендата, че уж тези стомни били пълни със злато.
Преди това успели да пренесат иконите в село Тулово, а камбаната монтирали в една от черквите на град Твърдица. И до днес там спазват договорката да бият тази камбана винаги, когато почине някой от бившето село Запалня. А местните и техните потомци продължаваха да се събират през септември край старата си черква - по времето, когато е бил съборът на тяхното село.
През годините хората постепенно преоткриха храма - първо фотографите, които намериха тук впечатляващ обект за художествени снимки, и започнаха да го посещават - пролетно време, когато е залят от водите на язовира и достъпът до него е възможен само с лодка, и през лятото и есента, когато храмът излиза на сухо и се намира на десетки метри от водата. Хората не само дойдоха, но и сътвориха тук импровизиран параклис, най-напред с икони от хартия, пред който започнаха да палят свещи.
Старината и община Твърдица, на чиято територия е черквата - тази година на 1 юли за пореден път край нея организираха празника Джулай моринг с много музика и бира.
В нея се върна и Църквата с онази първи литургия на дядо Киприан в нея на 4 август 2019 година. И макар все още тази църква официално да не съществува, а мястото да се води собственост на Министерството на околната среда и водите, Старозагорската епархия, в чийто предели е изоставеният храм, твърдо е решила да си върне собствеността над него, въпреки пречките от бюрократичен характер.
А доката това стане, боголюбиви християни започнаха реконструкция и частично възстановяване на храма със собствени средства. Фасадата на църквата бе укрепена напълно, подменена е подовата настилка, положен е бетонен под, облицован с камък, поставени са кръст и дограма, почистена е растителността в близост. Сред спомоществователите са известният кулинар и телевизионен водещ Ути Бъчваров, Иван Петров, Николай Георгиев, Петко Петков, Радка Бъчварова, Тодор Азманов, Красимир и Стоян Крълеви и други патриотично настроени християни, помнещи предишното величие на храма. Тепърва ще се разглеждат и различните варианти за строителство, които могат да спрат влизането на водата в него.
"Винаги трябва да се стараем сърцето ни да излъчва благост и доброта. В този прекрасен ден Бог ни допусна да влезем в дворите на храма на покровителя на цяла България Св. Йоан Рилски Чудотворец, за да измолим милост, благодат и мир и да бъдем всички в онази вяра, която ни дава надеждата и любовта. Благопожелавам на всички здраве и благоденствие!", така завърши словото си в края на днешната служба владиката Киприан. В нея участва и Архиерейският хор с диригент Мария Денкова.