Режисьорката Вера Петрова за постановката си на „Евгений Онегин”
На 18 август на сцената на езерото Панчарево, от 20 часа, Първият ни оперен театър ще представи операта „Евгений Онегин“ от Пьотр Чайковски. В ролята на Татяна ще се представи младото сопрано Стефани Кръстева.
В останалите роли са Атанас Младенов (Евгений Онегин), Хрисимир Дамянов (Владимир Ленски ), Александрина Стоянова (Ларина ), Весела Янева (за първи път в ролята на Олга ), Ангел Христов (княз Гремин), Димитър Станчев (Зарецки), Николай Войнов ( Ротният),
Румяна Петрова (Филипевна), Красимир Динев (Трике )
В постановъчния екип са :
Диригент – Андрей Галанов
Режисьор – Вера Петрова
Музикална и стилистична постановка – Лариса Гергиева
Режисьорката Вера Петрова:
Концепцията ми се базира на идеята, че животът е сън, който изтича през пръстите ни. Затова човек не трябва да слага прегради пред себе си и да се окопава в тях, а да обърне внимание на своя вътрешен свят. Ние не сме родени да пълзим, а да летим на крилете на своите пориви и най-съкровени желания.
С постановката на „Евгений Онегин” искам да накарам публиката да се потопи в една хубава утопия, която няма нищо общо с днешното прагматично време. Време, в което душата подтичва задъхана след хората и не може да ги настигне.
На сцената Евгений Онегин изживява един ретроспективен , аналитичен сън, в който прави анализ на целия си живот. Двамата централни герои се движат в два успоредни свята, които не успяват да се пресекат. Ключов момент в концепцията ми е конфликта между героите и социалното статукво.
Трябва да открием в себе си бариерите, които ни пречат да осъществим истинската любов и да ги разрушим. И Евгений Онегин, и Татяна не успяват да премахнат преградите в живота си. Влюбените не се срещат никъде, макар че са един в друг през цялото време. Затова подчертавам, че заблудите са за тези, които обичат с очите си. За тези, които обичат с душата си няма раздяла.
Изграждам операта в духа на лиричната романтика, в която сблъсъкът човек-социално статукво води до драматизъм и трагедия. В желанието си да се представим, според изискванията на обществото, ние потъпкваме себе си. Отвъд представите ни за правилни и грешни действия има едно поле. За него древните мислители казват, че когато душата лежи в тревата на това поле, светът е прекалено пълен, за да говорим за него.
В цялата тази паралелна вселена – едната на Татяна, другата на Онегин, Ленски и Олга се вписват по специфичен начин. Ленски е огледалото на Онегин, преди той да опорочи собствената си душа. Ленски е точно тази огледална идеалистична психология, която всъщност Онегин крие дълбоко в себе си. И убийството на Ленски се третира като самоубийство на душата на самия Онегин.
Татяна, подобно на Ленски, тръгва в живота със светлината на своята душа. Нейните мечти за любов и щастие рухват и са жестоко охладени от циника Онегин. Странното е, че на финала ролите на двамата се разменят. Евгений става лиричен романтик, а любимата му жена – циник. Татяна сигурно е още влюбена в него, но държи на статуквото и на своя съпруг- Гремин. Това не е отмъщението й, напротив. Сега тя слага бариери пред себе си и оковава чувствата си към бездушното и лицемерно общество.
Гремин за мене е една високо морална личност. Неговите етични норми и интелектуален заряд като че ли изтриват връзката му със студеното и безжалостно общество, към което той принадлежи. Героят е наясно с живота и затова образа му е привлекателен, макар че събужда лека тъга.
Чайковски е искал състава на операта „Евгений Онегин” да е изцяло младежки. Затова всички ние, които реализираме новата постановка на „Евгений Онегин”, се придържаме към първоначалното желание на композитора. Когато Пушкин завършва романа си, Евгений Онегин е на 26 години. А , когато тази история започва Татяна е на 18 години. Двамата герои са плод на душевния свят на Пушкин, който е необятен и недостижим. Мащабите на неговите емоционални амплитуди нямат нищо общо с нашето време, в което липсва дълбочината на чувствата и дълбочината на емоциите.
В съзнанието на съвременните хора философския океан на Пушкин и Чайковски е далеч от тях. Уверена съм, че младите артисти , със своето изкуство ще ни приобщят към разбиранията на двамата гении и ще ни научат да се съобразяваме с душата си.
Летният фестивал "Музи на водата" - езеро Панчарево се реализира с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития 2022 и под патронажа на Кмета на Столична община г-жа Йорданка Фандъкова в рамките на програмата “ОПЕРА В ПАРКА“.